Как търпим това десет години?!

Игнат Ст. МИНКОВ

Срам за България е премиерът ни - един вече демаскиран престъпник, който продължава да определя дневния ред на обществото. Стана безусловно ясно, че начело на изпълнителната власт у нас стои разобличен мафиот, "мутра"  според всички социални и нравствени норми - своеобразен capo di tutti capi на мафията в страната! 

Вече добре се знае, че при управлението на Борисов и ГЕРБ мафията и държавата се обединиха, че корупцията е основна характерна черта на това управление, че мутренските модели на бизнес и живот станаха ярка характеристика на обществото ни през последните 10-11 години. За това все по-упорито бият тревога опозиционната БСП, президентът, честните граждани, индустриалци, обществени и културни дейци, централни институции на ЕС, световни медии. Но на този тревожен фон за пръв път се разкри и, че Бойко Борисов лично, персонално е ръководил организирана престъпна група (ОПГ), в която са участвали ексминистърът на финансите Владислав Горанов, председателката на бюджетната комисия Менда Стоянова, привлеченият да "вади горещите кестени от пещта" най-крупен български олигарх и финансов магнат Васил Божков. За кръгло 5 години групата е отклонила от фиска на България над 690 млн. лв., от които пряко за себе си само за последните две години - към 70 млн. лв. Това престъпление бе подложено на унищожителна критика в парламента от народни представители на опозицията. Проф. Румен Гечев подробно анализира същността на престъплението и поиска оставките на тримата и на цялото правителство. 

Появиха се и нови разкрития, уличаващи персонално премиера ни в престъпления: снимки и видеозаписи, правени в различно време в спалнята му, показващи чекмедже, пълно с банкноти по 500 евро, кюлчета злато, пистолет... Всеки от тези факти сам по себе си е предостатъчен за подаване на оставка. 

Но нищо такова не последва!

Нещата не се промениха и когато скандален запис на Борисов разкри неговото недопустимо цинично, компрометиращо просташко отношение към най-важни български държавни институции и техни ръководители, към негови колеги в Европа и към ръководители на ЕС. Разбра се (за кой ли път!), че нашият премиер няма нито култура, нито морал, нито достойнство! Не стига това, но той безпардонно се перчи с простотия и цинизъм, явно смята тези си качества за особено ценни, гордее се с тях! Разкри се и голямата близост между него и прокуратурата. Оказа се, че на тези "качества" "подражава" и новоизбраният главен прокурор Иван Гешев ("Аз обичам да се правя на луд, ама Вие, г-н премиер, се правите на луд много успешно!"). И другите, разкрити от записа, факти за управленските похвати и морал на Борисов, са толкова компрометиращи и неприемливи, че само заради този запис той трябва да изчезне завинаги от политическата сцена.  

Но не би! Ако за само едно от тези престъпления бе уличен политик от опозицията - мале мила! - щеше да бъде арестуван, затворен и разнищен докрай. Но срещу Борисов - нищо!

Българите продължаваме "да ядем жабето" - продължава да ни управлява такава одиозна личност! Нищо не го накара да се откаже от властта. Обратното, за да прикрие престъпленията си, Борисов разгръща активна "дейност" във всички възможни направления: той безочливо отиде в Съвета на Европа, приел финансовата рамка на ЕС за следващите 7 години. Невладеещ езици, необразован, страхлив, безотговорен и сервилен, а сега и морално дискредитиран, той и този път не успя да защити българските интереси (например най-бедният в Европа район - българският Северозапад, получи пак много по-малко средства от по-малко бедни райони в други европейски страни!). 

Последва "ремонт на кабинета" - бяха отстранени компрометирали се министри на ГЕРБ (Борисов скри ортака си - финансовия министър Горанов). После, яхнал отново джипа, тръгна пак да раздава милиони. Протестите с искане на оставката му и тази на главния прокурор Гешев ставаха все по нетърпеливи и той се изхитри като последно средство за спасението си да предложи "рестарт" на обществения живот, нова Конституция и свикване на Велико Народно събрание.   

Всички тези безобразия вървят успоредно с атаките на Борисов и Гешев срещу президента Радев, за да бъде той дискредитиран и унижаван, да се намали високият му престиж сред гражданите с позицията му на отговорен държавник. Целта е не само да се отклони вниманието на обществеността от престъпленията на Борисов и ГЕРБ, но и, ако е възможно, Радев да бъде обвинен в престъпления и свален от власт. 

У нас възникна небивала и крайно обезпокоителна ситуация. 

Борисов овладя трите върховни власти

- Министерския съвет, Народното събрание и съдебната власт в лицето на главния прокурор Иван Гешев. НС, наместо водеща политическа институция, както е по Конституция, не само се превърна в безропотен придатък на правителството и лично на Борисов, но и дълбоко се дискредитира като законодателен орган. То не контролира изпълнителната власт, търпи изземването на негови важни пълномощия, приема лобистки и в интерес на мафията закони. В дълбока криза е съдебната система. Вместо да разследва престъпленията на властта, в това число и на Борисов, прокуратурата на практика ги защитава и целенасочено отправя обвинения срещу отхвърлящите мафиотската политика на управляващите.

Правителство, Народно събрание и прокуратура на практика се оказват неспособни да изпълняват предопределени им от Конституцията държавнотворни функции, сринаха моралния си облик, губят легитимността си. 

Защо привличам вниманието към тази крайно тревожна ситуация? Защото зад всичко това се разкрива крайно опасно за България явление: деградиране и дълбоко разложение в едно от най-важните градива на българския социум - 

нравственият императив на българското общество

Нравственият дълг, повеля и обет за достойнство, чест и законност, поддържал векове  българското мироздание, днес е подложен на целенасочено обезличаване, приемащо крайно разлагащи, застрашителни за обществото ни  измерения. Безогледно се рушат морални принципи и норми, разбирания за добро и зло, отговорност и дълг, патриотизъм, гражданска ангажираност и съпричастност, честност и достойнство, алтруизъм и жертвоготовност, за труда като основополагаща човешка и обществена добродетел. Изместват ги цинизмът, безотговорността, некомпетентността, алчността, демагогията, лъжата, подлостта, мижитурковщината, слугинажът и предателството, наглостта, безогледната жажда за богатство, презрението към човека и сънародника.  Нравствената проказа вече е проникнала дълбоко в тъканта на българското общество. Примерите са толкова много и толкова обезпокоителни, че плашат дори само да ги изброим.

А нравственият императив на нацията трябва да се утвърждава от държавата като фундаментална ценност, да се обогатява и укрепва, да се отстоява като неотменен принцип на социалните връзки и взаимоотношения, правещи националната ни система здрава и издръжлива - способна да надмогва кризи, да се организира за позитивни дела. Без възстановяване на нравствената мощ българското общество няма да може да се справи с все по-кризисните процеси, които го заливат. 

В тази критична ситуация президентът на България Румен Радев се оказва единствената легитимна и отстояваща нравствените повели висша държавна институция, способна да обедини хората за преодоляване на кризата! Логично бе, след станалите разкрития за "мафиотските подвизи" на Борисов и въоръженото нахълтване на главния прокурор Гешев в президентството, отприщило народния гняв и протести, президентът Радев да поеме политическата отговорност и да посочи на обществото първите и неотложни стъпки към спасението на страната: Вън мутрите от политиката! Незабавна оставка на министър-председателя и на главния прокурор! Служебно правителство и провеждане на честни избори с машинно и електронно гласуване. 

Вече над два месеца центърът на София е зает от негодуващи българи. Много се изприказва за техния облик, за приликите им с протестиращите преди четири години срещу правителството на Орешарски. Но прилики няма. Тогавашните протести (след оставката на Пеевски) се превърнаха в платени от ГЕРБ (признания на самия Борисов) и от външни структури шествия на "красивите" и "умните" срещу доминираното от лявата социалистическа партия коалиционно правителство. Днешните протести, колкото и някои политически лидери да се опитват да ги приватизират, не са такива. Неслучайно в тях се включиха хора с различни политически нагласи, дори български студенти, учещи в чужбина. Оставка! Това е основното искане на народния протест и зад това се крие категоричната защита на нравствения императив на българите! Мнозинството зае единна категорична позиция срещу мафията и нейните "представители" във властта! 

И ето големия въпрос

- на коя страна в тази исторически възникнала дилема, в този двубой са българските писатели, драматурзи, композитори, актьори и музиканти, българските студенти, учители, българските обществени и социални институции, националните медии, сънародниците ни, работещи във финансираните отвън НПО-та и структури, дълбоко набъркали се в обществения ни живот? Откъм коя страна стоят те, към кого са готови да приобщят своите сили? А само в София учителите са над 20 000! Бих желал да попитам уважаваните ни социолози защо в проучванията си игнорират въпроси за престъпната дейност на властта? На коя страна от "барикадата" са двата, явно вече  обвързали се с властта, синдиката КНСБ и "Подкрепа", които цинично игнорират протестите?

И как се получава така, че в обществените медии май не минава ден без негативни становища за президента на държавата: г-жа Янкулова ще покани пещерния демократ Михаил Неделчев, Недева - измисления "земеделец" Нишколай Ненчев, а "политологът" Огнян Минчев е направо на щат в БНР. Напоследък във всички новини се излъчват и коментари за контрапротести. Но в нито един от тях не чухме въпрос към контрапротестиращите как гледат те на пачките с евра в спалнята на Борисов и трябва ли да му простим 700-те милиона, от които е лишил държавната хазна.

Оставката на главния прокурор Гешев е не по-маловажна предпоставка за преодоляване на кризата. Тук ще привлека вниманието само към един акцент. В общественото пространство това лято волно се носи крайно интересен "апокриф" на една от нашите служби за национална сигурност,  "написан" в късната есен на 2015 г. Според него лицето Иван Стоименов Гешев за периода от 2010 до 2015 г. в три безименни сметки на банки в Швейцария и Монако има общо над 4 200 000 швейцарски франка. Парите били набирани чрез вложения от банки в Лихтенщайн, Швейцария и РФ. Притежателят им имал достъп до тях чрез електронно устройство - мобилен терминал с интернет свързаност, чрез което осъществявал банкови транзакции. Този "апокриф" поставя редица въпроси. Истински ли е този документ, уведомени ли са за него Висшият съдебен съвет и членовете му, на два пъти избрали Гешев за главен прокурор? Защото протестиращи упорито твърдят, че Гешев в дългогодишната си практика няма внесени в съда сериозни обвинения? Дали евентуалните тлъсти банкови сметки в швейцарски франкове не се дължат на този факт? Сигурно и днес г-н Цацаров няма да ни покаже "апокрифа". Но защо не го направи службата, която го е изготвила - и пред нея вече категорично стои въпросът на коя страна от обществената барикада ще застане в изпълнение на служебния си дълг?

***

Ще минат десетилетия и нашите потомци ще се дивят как ние десет години сме търпели да ни управлява най-неудачният министър-председател за цялата нова история на страната, закотвил България на дъното на всички европейски класации - обезличена, омаломощена, обезнадеждена... Ще съберем ли днес сили да спрем разпада, да изтрием срама и да изправим глави за борба до победа?