Актуално
Как стигнахме до Луковмарш
Той е само една последица от поредната политическа употреба на историята
/ брой: 37
Искра Баева
За пореден път и през настоящата 2020 г. в София щеше да се проведе т.нар. Луковмарш, на който български и небългарски крайни националисти почитат паметта на ген. Христо Луков, екзекутиран от комунистическа бойна група на 13 февруари 1943 г.
От началото на настоящия век добре организирани и облечени в полувоенни униформи младежки групи организират т.нар. Луковмарш, при това в началото - със съгласието на Столичната община. И получават политическа подкрепа. През 2012 г. зам.-председателят на ВМРО и член на Столичния общински съвет Ангел Джамбазки обявява: "Генерал Луков е български национален герой, затова той трябва да бъде почитан и уважаван - дали с марш или с цветя няма значение. Страшно нелепо е да се правят връзки с нацизма... Тези твърдения се разпространяват от човеци с хормонални проблеми, които не четат и не познават историята". На следващата година в защитата на ген. Луков и марша в негова чест се включва и лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов: "Ген. Луков е известен български генерал, участвал във войните за национално обединение, проявил се като добър командир и доблестен воин... нелепо е да се обявява Съюзът на българските легиони за нацистка организация. Той възниква като младежко национално движение, което се противопоставя на комунистическата интернационалистическа пропаганда. След 1942 г. се забелязва прогерманска ориентация и подражание... Ген. Луков е един от военните герои на България, а неговото убийство от комунистите още тогава го превръща в знаме на антикомунизма".
В светлината на тези думи, струва си да си зададем въпроса: Как сe стигна дотам, че в демократична България се възвеличава един искрен и горещ привърженик на германския националсоциализъм и се провеждат факелни шествия в негова памет?
Според мен, това е последица от поредната политическа употреба на историята. Моето обяснение е във факта, че нашата демокрация се роди не от натрупването на демократични знания и практики, а със смяната на позиции и оценки. Много хора например замениха една партийна принадлежност с друга, но отново "правилната". А най-важната промяна беше отношението към миналото - същите хора, които бяха писали история под строгото око на цензорите на управляващата БКП, започнаха да пренаписват собствените си писания, като просто смениха оценките, осъдиха онова, което бяха възхвалявали, и оцениха високо отричаното по-рано.
Резултат от смяната на оценките са множеството публикации, очертали следвоенна България като концентрационен лагер, в който вилнее репресивният апарат, унищожени са интелигенцията и т.нар. цвят на нацията, а България преди 1944 г. се превърна в цветуща демократична държава, в която цари благоденствие и всички са щастливи. Тези оценки се пренесоха в образователната система и в учебниците. И станаха задължителни. Достатъчно е да припомня каква кампания беше организирана миналата година срещу един учебник по българска история, само защото в него социализмът изглеждал като "нормален исторически период"?
Точно това политическо пренаписване на историята доведе до подкрепата за Луковмарш: след като комунистите са убили ген. Христо Луков, значи той не може да бъде друго освен невинна жертва, патриот и военен герой.
И когато днес под натиска не толкова на български, колкото на международни фактори - на първо място бих поставила американското посолство, не за друго, а защото има най-голямо влияние в българската политика, българските власти се опитват да спрат Луковмарш, част от обществото не може да разбере. Ето няколко поста във фейсбук: "Stefka Pavurdzieva: И какъв е проблема с генерал Луков???; Никола Гешев: Ами проблема им с генерал Луков, че е бил истински патриот и родолюбец, герой от войните и възродител на славната българска армия след Ньойския договор. Убит от комунистически терористи, по заповед от Москва; Rumen Gigov: Генерал Луков е Български офицер герой от войните убит подло от комунистически терористи пред очите на дъщеря му!; Johnny Depth: Реват чифутчeтата."
Така се стигна до реабилитацията на ген. Христо Луков и на организацията, която е оглавявал: Съюз на българските национални легиони.
За да няма недоразумения обаче, ще цитирам думите на самия ген. Луков от телеграмата, която на 22 юни 1942 г. изпраща до Адолф Хитлер: "По случай историческата дата 22 юни, когато започна борбата за спасението на Европа от болшевишката опасност, и по случай блестящите успехи на вашата армия на Източния фронт, Ви поздравявам от името на Съюза на националните легиони на България и лично от свое име, и желая по-нататъшни успехи на Третия райх. Ние ви уверяваме, че в борбата винаги можете да разчитате на българските легиони, които са верен последовател на националсоциалистическото движение. Да живее Германия, германският народ и неговият фюрер Адолф Хитлер! Водач на националните легиони на България генерал Христо Луков."
Това е "достойният български офицер и патриот". А нашето общество е в плен на объркани понятия, като Луковмарш е само върхът на айсберга. Какво ли още се крие в скритата му част?