Как се точат еврофондове?

Според последния доклад на Световния икономически форум, публикуван тази година, България е на "почетното" предпоследно място по конкурентоспособност сред страните членки на ЕС. Въпреки платените до момента общо над 1.676 млрд. лв., от които 1.431 млрд. лв. - от еврофондовете и 245 млн. лв. национално съфинансиране от Оперативна програма "Конкурентоспособност". Въпреки "клетвите" на политици от всички нива за подкрепа на бизнеса и за подобряване на средата.
Ако загърбим милиардите и обещанията, дадени на едро, и се вгледаме в детайлите, ще открием, че този резултат никак не е учудващ, ако видим част от проектите, които се финансират. Така например по приоритетна ос "Развитие на икономика, базирана на знанието и иновационни дейности" от 100 000 лв. до 1 300 000 лв. за разработка и внедряване получиха проекти за

дъвки с пълнеж, бонбони, летящи чинии

виртуални молове, луксозни кутии, салфетки, дънки, сладкиши, снегоходки и прочие. Какво иновативно има в тях вероятно е въпрос на развито въображение, а дали реализирането на идеите ще ни направи по-конкурентни на глобалния пазар, е загадка, чийто отговор предстои да научим.
Друга ос на ОП "Конкурентоспособност" ("Повишаване на ефективността на предприятията и насърчаване развитието на благоприятна бизнес среда") също финансира странни проекти, обединени в подприоритет "Насърчаване на бизнес кооперирането и клъстери".
Идеята за клъстеризация на икономиката не е нова за България. Преди 10 години с решение на Съвета за икономически растеж към МС се определят четири ключови индустриални сектора, в които да се работи по създаването на подобни обединения. Към края на 2005 г. вече са създадени "Информационни и комуникационни технологии" (ИКТ клъстер), "Средногорие мед" в района на Панагюрище и Пирдоп и "Енергийното сърце на България" в региона на "Марица-изток". През 2006 г. се появяват "Уникалните български продукти - на европейската трапеза" в Стара Загора, "Селскостопанска техника" в Русе и "Произведено в Троян" - в областта на мебелопроизводството. Всички те са подпомогнати от програма ФАР. Пръв прекратява съществуването си троянският мебелен клъстер, за останалите няма никаква информация в последната една година, нито имат свои страници в интернет. Изключение прави "Средногорие мед", който печели проект през 2013 г. от ОП "Конкурентоспособност".
Експертите, разработвали насоките за клъстеризация на икономиката през 2004 г.,  казват, че има над 100 местни концентрации на индустрии в страната, но смятат, че могат да бъдат насърчени около 40 потенциални клъстера. В работния вариант на "Национална стратегия за развитие на клъстърите" от май 2006 г., която така и не е приета, е записано: "Да бъдат подкрепени

до 30 клъстерни формирования

в България, което ще подобри конкурентоспособността на над 1500 фирми в ключови подсектори до 2013 г.".  През 2012 г. според икономическото министерство, клъстерите вече са 42, но според Асоциацията на бизнес клъстерите (АБК) те са 86. През 2013 г. АБК казва, че техният брой достига 230! За сравнение в Словакия те са 20, в съседна Сърбия 43, в Румъния - 47, а в Хърватия - 56. Ръстът им само за година е между 2.5 и 5.5 пъти (в зависимост кое число от 2012 г., което ще приемем за достоверно). Това е своеобразен български "принос" в историята на програмния период 2007-2013 г. Онова, което провокира ускореното създаване на шампионско количество клъстери, са процедурите по набиране на проекти, финансирани от "Конкурентоспособност". От 105 одобрени проекта за целия програмен период към днешна дата са финализирани едва 9. Също толкова са прекратени. Останалите 87 са в "процес на реализация".
Майкъл Портнър, чието определение за клъстерите е считано за класическо и който се занимава с управление на конкурентоспособността, разглежда клъстерната политика на държавата като част от индустриалната. Тук стигаме до първото съмнение в успешността на финансираните проекти, т.е. в ползата им за обществото. България четвърт век няма визия каква държава иска да бъде. Ще загърбим ли окончателно производства, в които сме били сред най-добрите, в това число и високотехнологични, и ще останем ли на ниво туризъм и селско стопанство в ролята на обслужващ персонал? Или ще правим индустрия. Този дебат не се води в обществото, все едно проблемът не съществува. Отлагайки го, ние все повече затвърждаваме

позицията си на периферна държава

отдалечаваме се от възможността да си върнем позиции и пазари, на които сме се доказали. И затъваме в проблеми, характерни за Третия свят, а не за страна член на ЕС.
Какво ще установим, ако формално погледнем процедурата по избора на проектите. Крайният срок за предаването им е бил 16 април 2013 г. Едва в началото на 2014 г. обаче е приета Националната стратегия за насърчаване на малките и средни предприятия, а те са основните бенефициенти. Е, как да не се запитаме как са определени приоритетните области на подкрепа, ние ли сме ги определили, предвид нашата си специфика, или просто сме ги взели наготово - понеже така и така има едни пари, които трябва да усвоим и да отчетем, че сме успешни.
Вторият смущаващ факт се отнася до самата същност на подкрепата. От внимателния прочит става ясно, че средствата от минимум 100 000 лв. до максимум 2 000 000 лв. на проект се отпускат за "изграждане и подкрепа на административното тяло на клъстера" т.е. за участия в семинари, обучения, конференции, информационни събития, обмен на опит, добри практики и др. за постоянния персонал, ангажиран с управлението и координацията на клъстера; за консултантски услуги за изготвяне на проектното предложение по процедурата - до 10 000 лв.; визуализация на проекта - не повече от 5000 лв.; за одит - до 20 000 лв. Финансират се и дейности по "привличане на нови членове в клъстера" - в т.ч. разходи за командировки на административното тяло на клъстера, интернет страници, събития - конференции, презентации, семинари, тренинги, участия в национални и международни панаири, изложби, отпечатване на брошури. "Инвестиционният компонент" допуска финансиране на разходи за закупуване и въвеждане в експлоатация на дълготрайни материални активи (ДМА) за общи клъстерни дейности - оборудване за зали за обучения, тренировъчни центрове, изпитателни лаборатории или подобряване на функционалните характеристики на съществуващи сгради и помещения. Най-голям е грантът (до 85% от стойността) на общодопустимите разходи за "подкрепа на административното тяло на клъстера". До 65% са давани за привличане на нови членове и до 50% за придобиване на ДМА или ремонт на съществуващи. При тези условия, никак не е изненадващо, че сред клъстерите има такива екзотични имена, които

 нямат нищо общо със самата идея за обединяването

на усилията между компании с цел повишаване на конкурентоспособността им, като например "Хепи клъстер", "Ултра офис клъстер", "Жар Клъстер", "Обединена Борба", "Клъстер Визия", "Клъстер Промаркет Плюс", "Клъстер на българските социално отговорни износители", "Българска асоциация за оценка на политиките", "Бизнес консултантски клъстер", "Клъстер за информирано общество и устойчиво развитие", Клъстер "Кулинарни изкуства и гостоприемство" и т.н.
Преглед в системата АПИС на организациите, чиито проекти са финансирани, показва, че много от тях са регистрирани в последния момент през март-април 2013 г., преди да изтече срокът за подаване на проектите. Типична "хватка" в България. Според данни на АБК такива са 80% от класираните за финансиране клъстери. Лицата, осигурявани социално и здравно, варират от 1-2 до 7-9. Клъстер за достъпен туризъм, например, чиито проект е стартирал 2011 г. и приключил септември 2013 г., от октомври същата година вече няма осигурени лица. Сиреч не съществува. Сдружение "Български индустриален клъстер", чийто проект е стартирал 2013 г. и трябва да приключи 2015 г., от началото на тази година до момента - няма осигурени лица. Подобни факти поставят под съмнение устойчивостта на подобни сдружения, направени по чужд калъп и отгоре, административно, а не като резултат на предприемаческа активност на бизнеса.
Информационната система за управление и наблюдение на структурните елементи на ЕС в България (ИСУН) идентифицира 27 (25% от всички) от организациите като сдружения в обществена полза.

Проверка по фирмените дела

на регистрираните в Софийски градски съд, която ДУМА направи, показа обаче различна картина. Оказва се, че сдружения "Клъстер безразрушителен контрол в Република България", "Български мебелен клъстер", "Клъстер заваряване и заваръчни технологии", "Бизнес консултантски клъстер", "Клъстер на здравните региони", "Биологично активни компоненти в храненето и козметиката", "Българска аутсорсинг асоциация", "Клъстер БГ авторапк", "Национален туристически клъстер Българският пътеводител" и др. са регистрирани в частна полза. Това означава, че отчетите за дейността им не са публични. Организациите нямат ангажимент, какъвто имат регистрираните в обществена полза, да представят доклади всяка година в регистъра на правосъдното министерство. С други думи,

гражданите нямат шанс да узнаят

какво са направили със средствата, получени от еврофондовете и от бюджета на страната, как са ги изразходвали, за да си съставят независима представа за дейността им. Каква ще е ползата за обществото от инвестираните 30 млн. лв. от ОП "Конкурентоспособност", освен че между 400 и 1000 човека за около две години ще имат работа, обслужвайки административно клъстерите, ще бъдат създадени стотици рекламни материали, съпътстващи всеки европроект, ще се появят нови интернет страници и някакви хора ще пътешестват на изложения и панаири за сметка на българските и европейските данъкоплатци. Производство - никакво! Ако ще е това - то смисъл особен няма, извън рапорта пред Брюксел, че сме усвоили средствата. А конкурентоспособността очевидно ще остане за някой друг път.   


Що е клъстер
Доброволно сдружение от сходни, взаимосвързани или допълващи се предприятия, свързани географски, които ползват обща специализирана инфраструктура, пазари на труда и услуги. Участниците в клъстера споделят общи възможности за развитие, инициират съвместни действия за подобряване на продуктите или услугите си и за увеличаване на пазарния си дял. Освен фирми в обединенията влизат научни институции, експериментални лаборатории, ВУЗ, професионални училища, местни власти, неправителствени организации и др., които работят съвместно на основата на публично-частното партньорство.