Как се разслоява обществото

Проектът на МОМН за Закон за предучилищното и училищното образование за съжаление тръгна със спорове по един проблем, който нито е съществен, нито е необходим за българското образование - замисленото финансиране на частните училища и детски градини от държавата. Но общественият спор нямаше как да не закипи, вижте страстите в интернет. Министър Сергей Игнатов се изкара пионер в начинанието за държавно субсидиране на частното и това само допълнително окарикатури ваучерната ситуация. Защото във вида, в който законопроектът ни предлага това финансиране, то не е нищо друго освен система на ваучерите. Ваучерът е сума, която се дава от държавата на всяко дете, за да се запише то да учи в предпочитано от него училище, независимо от формата му на собственост. Дали сумата се дава на детето и то я внася в училището, или училището я получава директно според камуфлажния принцип "парите следват ученика", е подробност.

Въвеждането на ваучерите

в образованието е стара лелеяна мечта на всички неолиберални "тинк танкове", които у нас битуват под формата на "независими" либерални сдружения, институти и агенции. И от години се опитват да наложат това задокеанско изобретение, въведено някога в САЩ с идеята бедното цветнокожо население да бъде подпомогнато с пари и прибрано в училищата. Но както често се случва в несолидарните общества - то е довело до опасна сегрегация на училищата за бедни, работещи само с получените ваучери, и такива за богати, където родителите наливат допълнителни пари за по-качествено образование на децата си. В крайна сметка в момента ваучерите са останали като практика едва в четири щата на САЩ. Г-жа Маргарет Тачър се опита да възпроизведе модела във Великобритания и... не успя, поради силната обществена съпротива. По времето на Блеър, който не искаше да чуе за ваучери, неолибералните му противници в Англия продължиха натиска си и публикуваха в опозиционен сайт ваучерната идея с онагледяващи таблици и графики. След това тяхната публикация се появи едно към едно във вид на "копи пейст" в доклад на... българския финансов министър Милен Велчев по време на царското правителство. Скандалът бе голям, та идеята бе набързо потулена като случайна изцепка на министъра. Което не попречи в годините след това тя периодично да се възражда, бунейки обществените дебати. Толкова за пионерните действия на Игнатов, чиято единствена заслуга е, че иска да превърне неолибералния замисъл в реалност.
Мотивите за финансиране на частните училища от хазната при представянето на проекта бяха сведени до едно - родителите на децата в частни училища

са редовни данъкоплатци и имат еднакво право

да ползват публичните ресурси, а не да бъдат дискриминирани. Самите частни училища отдавна искат да им се дадат държавни пари и дори преди 4 години се появи едно решение на Комисията за защита от дискриминация, което каза: да, частните училища работят в обществена полза и учениците в тях трябва да бъдат равнопоставени в правото си да ползват държавен бюджет с тези от училищата, които са държавна и общинска собственост. Този факт и сега се използва от защитниците на държавната издръжка за приватните учебни заведения заедно с примерите, че в много страни в Европа е практика държавата да подкрепя финансово частните училища. Премълчава се обаче какви са формите и начините за тази подкрепа. Защото почти навсякъде, където държавата отпуска средства за частните училища, тя предявява много ясни изисквания към тях и ги поставя в рамките на строги правила - участие на общините в управлението им (Франция и Швейцария, където около 20 на сто от децата са в частни училища); определен от правителството таван на таксите (Дания); плащане от хазната само на заплатите на учителите, за да не са те привилегировани спрямо останалите си колеги (Естония); договор с държавата с поемане на определени ангажименти към нея (Белгия, страната с най-висок процент частни училища - над 50 на сто); отпускане на средства само за квалификация на учителите (Естония, Гърция) и пр. Т.е. за ваучери в чист вид изобщо не може да се говори. Докато в проекта на МОМН срещу субсидията от частните училища не се изисква нищо. Дават им се пари по единния разходен стандарт за всеки ученик, както това се прави за всички училища. Не им се налага какъвто и да било регламент дори за размера на таксите.

Никакви изисквания

Докато към директорите на общинските училища има драконови мерки - например дисциплинарно наказание, ако надхвърлят 20 на сто от разходите по делегираните си бюджети. Или финансов контрол от настоятелството, а сега - и от нов Обществен съвет с представители на общината, на учениците, на бизнеса. Т.е. в закона направо се залага неравнопоставеност между частни и общински училища (държавни вече почти няма да има). Частните ще са свободни, общинските - под менгеме. Същото стана впрочем и във висшето образование. В проекта на МОМН само е записано, че държавата контролира как частните школа харчат публичните пари. Как ли би изглеждала Сметната палата на проверка в частните училища? Сред които има дори такива, собственост на лица с криминални уклони, както четем по вестниците.
В последните кризисни години в Европа отново текат много сериозни дебати за държавното субсидиране на частните училища. Във Франция от 2009 г. насам публичните битки "за" и "против" не стихват, защото качеството на образованието в масовото училище пада, докато богатите все още се радват на всякакви екстри в частните училища, повечето от които там са католически. Конкретни депутати, които са внесли промени в закона от 2008 г. за отпускане на държавно финансиране за приватни училища във Франция, са подложени на остри атаки от медиите. Все по-популярен става лозунгът: "Публичното училище - от публичните фондове, частното - от частни фондове!" Дебатите се изострят дори в Швеция и Финландия, където публичното финансиране на т.нар. "независими" училища е най-свободно откъм ангажименти към държавата. Тук обаче трябва да уточним, че това са двете държави в Европа, които влагат най-висок процент от брутния си вътрешен продукт за образование. Уточнението е важно, понеже става дума за условията, в които държавата си позволява да отделя пари за частните училища. Сравними ли са нашите условия с тези в споменатите европейски страни?
Според последните данни на Eurostat България е страната с най-силен демографски срив за последните 10 години и с най-малък брой на децата до 9-годишна възраст като процент от населението. Сиреч нашето училище е изложено и ще бъде изложено на демографски рискове и физическо намаляване на учениците. Според Eurostat България е страната, която отделя най-ниския процент от БВП за образование в целия Евросъюз. Единният разходен стандарт за един ученик, отпускан от държавата, е 700 евро при средно 5000 евро в ЕС-27. По размер на учителските заплати заедно с Полша сме на последно място при сравними цени на стоки и услуги. Сиреч

общинските ни училища са бедни

и няма изгледи в скоро време да забогатеят. За основни образователни дейности разчитаме на европейските фондове.
Всъщност за какъв процент от децата става дума, когато говорим за частни училища? Според НСИ през учебната 2010-2011 г. в страната има 615 554 ученици и от тях в частни училища са 6179 - 1%. Училищата в България след масовото закриване в предишните години са останали 2096, от тях частни са 68 (3,24%). Според Българската асоциация на частните училища, ако държавата финансира издръжката на учениците в тях, таксите ще бъдат намалени и повече българи ще получат достъп до частното образование. Възможно е да има бум и на нови частни заведения. Но първо, защо са нужни те, ако масовото училище ще стане суперкачествено, както ни убеждава проектът на МОМН? Второ, това е силно съмнително, като знаем, че всяка година от училище отпадат над 19 000 деца и, както показват социологическите проучвания, около 6000 от тях - поради бедност. Статистиката ги нарича завоалирано "отпаднали по семейни причини". Да си спомним също, че дори в доклад на Световната банка за образованието у нас, правен преди година-две, бе отчетено, че разликата между училищата за богати и за бедни у нас е твърде голяма. Същата констатация

за силно разслоение на образованието

у нас по имуществен ценз направиха и анализаторите от международното сравнително проучване PISA за 2009 г., в което нашите 15-годишни ученици показаха твърде слаби резултати. Всъщност лошо няма, който има пари, в наше време е добре - живее в затворени комплекси, учи децата си в затворени общества на частните училища с изграждане на съответния манталитет. Все повече български семейства обаче едва свързват двата края, камо ли да мислят за частно образование на децата си. Това също изгражда съответен манталитет. Но дори и седем пъти да се увеличат желаещите да учат на частно, те пак ще стигнат не повече от 7%, което съмнително напомня съотношението 7:93 между бедни и богати българи, отчитано от социалните статистики. В сегашна България да се говори, че частните училища няма да са само за богати, е

несериозно.

В крайна сметка, въвеждайки практически чиста ваучерна система в образованието на най-бедната и закъсала европейска държава, новият проектозакон отпушва пътя към онази сегрегация на бедни и богати, която уплаши обществото дори в САЩ. За равен достъп до образование и солидарно поддържане на системи като образование и здравеопазване при този модел не може да се говори. Освен това замислената стъпка отпушва пътя към ваучерите и във висшето образование, с които несъмнено много скоро властта ще ощастливи и частните вузове. Ако говорим за качество и модерно образование днес, то се постига с пари и с много пари. Който го отрича и повтаря, че всичко зависи от ентусиазма и призванието на учителя, е само един фарисей. С 300-400 лв. чист месечен доход след удръжките човек едва ли дълго време остава много ентусиазиран.
Вярно е, че българското образование е възникнало през Възраждането като масов обществен порив, а отречената традиция неизбежно си отмъщава на обществото. Но през Възраждането българите са градили държава, днес разрушават държава. И отричайки онова, което само държавата може да осигури на мнозинството, управниците на българите днес все повече осигуряват благините на малцинството.    


Учебна 2010-2011 г.

Ученици общо             В частни училища

615 554                         6 179 (1%)

Училища общо             Частни училища

2 096                             68 (3,24%)
  
Отпаднали ученици     От тях по бедност

Над 19 000                    Около 6000