Как празнувахме преди

Политическите промени в България не само отхвърлиха предишната социално-икономическа система, но пренаредиха и обичаи, вярвания и празници. Сега младите поколения не знаят как са посрещали новите години техните майки и бащи, баби и дядовци в последните десетилетия на миналия век. Тогава Коледа не беше официален празник, не се и празнуваше, за нея напомняха само кукерите от фолклорните ансамбли по телевизията. На Бъдни вечер се знаеше обаче, че се яде постно. Центърът на празниците бе Нова година. Тогава идваше Дядо Мраз с червените ботушки и с чувала с подаръците! Вярно, тогава го нямаше днешното изобилие от задморски лакомства, имаше опашки за банани, но домашната трапеза във всички семейства бе претрупана, от печеното прасенце и пуйката до баклавата и печените ябълки - бедни хора просто нямаше.
Навсякъде в заводи и ведомства имаше новогодишни тържества за децата на работещите, където Дядо Мраз раздаваше подаръците, купени тайно от родителите преди това - на мода бяха кукли, които казваха "ма-ма"; книжки; червени пожарни коли; чанти "Чичо Доктор"; сервизчета и колички. На тържествата в детски градини и училища пък имаше маскарад: живи зайци, мечета, снежинки. Децата получаваха от Дядо Мраз в училище прозрачни торбички с лакомства - портокал, шоколад, шоколадова вафла, бонбони "Снежинки". По училищните дискотеки тийнейджърите си връзваха гирлянди по косите или ги увиваха около вратовете си. Звучеше любимата музика на "АББА" и "Бони М".
Вкъщи пък дългоочакваният старец оставяше тайно под елхата нови подаръци, а понякога идваше във вид на съседа, маскиран с подръчни средства. Задължително си имаше за спътница Снежанка. Вратите не се заключваха, децата вилнеехме от къща в къща и от апартамент в апартамент, защото навсякъде майките даваха лакомства, особено на първи януари. Татковците лепяха от кибритени клечки и шишарки чудесни зимни къщички и ги подреждаха до елхата. Тя миришеше силно на бор и цялата къща потъваше в чудното новогодишно ухание. Играчките бяха лъскави и само стъклени, трябваше да се внимава да не се счупят. На елхата се слагаха топчета памук, имитиращи сняг. Бенгалският огън се държеше надалеч. Клонките се украсяваха с истински свещички, не с електрически.
Децата получаваха и приятното задължение да надписват новогодишните картички до близките. Интернет нямаше, хората общуваха човешки, не като машини. Новата година се посрещаше семейно, с роднини, с приятели. Най-дългоочакваното събитие бяха новогодишните празнични програми на БНТ. Тези истински спектакли гледаха всички - мюзикхоли, пера, българска естрада с тогавашните й прими Лили Иванова, Ирина Чмихова, Богдана Карадочева, Йорданка Христова, Маргрет Николова, незабравимите Паша Христова и Стефан Воронов. Хората с дни обсъждаха след празника хумореските на Георги Парцалев и Енчо Мутафов, на Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова, Татяна Лолова, Григор Вачков и Никола Анастасов. Новите години на Хачо Бояджиев бяха цял спектакъл. Точно преди полунощ, минути преди да пристигне Новата година, на синия екран се разполагаше бай Тошо, както народът наричаше Тодор Живков, който след дежурното слово с постиженията през годината, завършваше с простонародното "ха, да ни е честита хиляда деветстотин седемдесет и... година". Тогава нямаше бомбички, пиратки и всевъзможни ракети, от балконите хвърчеше само бенгалски огън, фойерверките бяха малко.
Децата се радваха на легендарните тв епизоди на анимационния "Ну, погоди", обичаха и анимационните "Бременски музиканти" и "Синдбад мореплавателя", радваха се и на българския детски телевизионен театър - "Студеното сърце" по Вилхелм Хауф, на чешките екранизирани приказки като "Златовласка" и "Пепеляшка". А за по-големите беше новогодишната програма на ГДР - "Шарено котле". За празниците по БНТ имаше много музика, включително западни изпълнители като Енгелбърт Хъмпердинг, Том Джоунс, Адамо, Мирей Матийо, Шарл Азнавур, Луис Армстронг и Ела Фицджералд. Да не пропуснем и невероятните комедии на "Мосфилм" - "Ирония на съдбата" и "Иван Василиевич сменя професията си". Филмите на Чарли Чаплин. И на актьори като Константин Кисимов, Апостол Карамитев, Петър Слабаков, Любомир Кабакчиев, Невена Коканова, Стефан Данаилов, без които празник не минаваше.