Как "пазарната икономика" съсипа икономиката ни?

Вълко Вълков, експерт по икономика и финанси

    Пазарната икономика започна у нас още в зората на прехода. Механизмите, ходовете и хоризонтът й не бяха предварително прогнозирани. Това доведе до доста несполуки и грешки, особено в областта на индустрията и селското стопанство. А беше необходимо да се създадат предварителни условия за функциониране на пазарната икономика.

Условия   

Първото важно условие е либерализация в областта на цените и ценообразуването, системата на заплащане, външнотърговската дейност, инвестирането, определяне на таксите по вид и размер и други елементи на системата. Това беше сторено чрез приемане на нови законови и подзаконови нормативни актове. На този етап още се прилага регулация на цените за електроенергията и водата. Предстоящо е да се либерализират и тези цени. А с това ще се създадат условия и за тяхното увеличаване. Цените ще се увеличат и от влизането ни в еврозоната. Това показа примерът на някои страни - примерно Кипър.
    Дали да се приеме моделът за пълна либерализация на цените - въпросът продължава да бъде дискусионен. Съществува и вариант държавата да регулира в едни оптимални и разумни граници цените на стоките и услугите в социалната сфера. При това нека се има предвид, че Европейският съюз прилага всеобхватен механизъм за регулиране на основните параметри на европейската икономика.
    Второто важно условие е трансформирането на държавната собственост в частна. Възприетият за целта модел за приватизация не беше ефективен и веднага давам примери. Активите, подлежащи на приватизация по балансова стойност, възлизаха към 30 милиарда лева. В републиканския бюджет обаче постъпиха едва към 10 на сто от тази стойност. Друг пример. БТК се приватизира за 230 милиона евро. На по-късен етап компанията се котира на пазара за над 1 милиард евро. БТК преди приватизацията годишно реализира печалба в размер към 250 милиона лева. С тази сума можеше за две години да се реализира размерът на еврото по приватизационната сделка.
Несполучлива беше и приватизацията на БГА "Балкан", и международния автомобилен транспорт (СО "МАТ"). В немалко страни членки на ЕС авиокомпаниите си останаха държавна собственост. СО "МАТ" функционираше в условията на пазарната икономика. Превозните цени в БГА "Балкан" се определяха от Европейската авиационна компания (ИКАО). И двете стопански организации годишно са постигали валутен резултат в размер над 40 милиона долара.   
Неслучайно приватизацията се превърна в източник за първоначалното натрупване на капитала у нас. С механизмите на приватизацията се разрушиха основите на двата фундаментални отрасъла на икономиката - индустрията и селското стопанство. Сегашният им относителен дял в добавената стойност е едва 33,5 на сто.

Брутен вътрешен продукт

БВП е основният оценъчен показател за състоянието на икономиките на страните членки на Европейския съюз. Известно е, че обемът на БВП в стойностно изражение се формира по следната схема:
Формиране на БВП през кризисната 2008 г. (по текущи цени)
- Потребление (общо) - 56,393 милиарда лева в т.ч.
  Индивидуално - 50,541 милиарда лева
  Колективно - 5,852 милиарда лева
- Брутно капиталообразуване - 25,586 милиарда лева
- Валутно салдо (отрицателно) - 15,201 милиарда лева
Обща стойност на БВП - 66,778 милиарда лева.
    Значителна част от потреблението се реализира главно чрез вносни стоки. БВП през 2016 г. се очаква да нарасне спрямо 2008 г. близо 30 на сто. Отрицателното валутно салдо през годините на преход намаляваше паричната маса на БВП.
    През периода 2002-2007 г. БВП нарастваше сравнително с високи темпове - средно с 5,4 на сто в растежа, а в някои периоди се получи и спад. В обхвата на БВП не се включват важни икономически показатели - разходи и печалба (загуба). Без тези качествени показатели не е възможно да се направи цялостен анализ на дадена икономическа структура.

Информационен блок

Това е Националният статистически институт. Този институт, който уважавам, със своите пасивни действия не отговаря на информационните потребности на обществото ни. Информатиката вече се превърна в неотменим елемент на съвременното общество. НСИ не публикува в подходящ табличен вид отчети за динамиката на основните макроикономически показатели. Правят се частични публикации чрез трети лица. Необходимо е институтът въз основа на отчетните данни да прави обективен анализ за тенденциите в развитието на икономиката със съответните изводи, съображения и предложения за нуждите на изпълнителната власт. Сега обществото ни получава частична информация по някои отделни показатели от журналистическата гилдия.
    Във вестник "Монитор" /3 и 4.09.2016 г./ е публикувана статия със заглавие: "НСИ: икономиката расте с 3 на сто". В статията обаче се дават данни за БВП. Да се отъждествява ръстът на БВП с ръста на икономиката е методологическа грешка. Това означава постъпленията от контрабандата и тези от данъчната система да се отчитат като структурен елемент на икономиката. Известно е, че стойностният обем на реалната икономика се формира главно от:
- Стоковото производство. Стоки за лично потребление и стоки с производствено предназначение.
- Реализиране на услуги (транспорт, телекомуникации, туристически и хотелиерски услуги и др.). Тяхната стойност в относителен дял вече е 66,5 на сто. Българската икономика се превърна в икономика на услугите, а не на производството. Бъдещето ще покаже дали тази структура е ефективна.
    Освен това в статията се посочват относителните дялове и темпове. Читателят от това нищо не може да разбере. Посочва се, че външнотърговското валутно салдо е положително. А това  не е вярно. За 7-те месеца на 2016 г. отрицателното валутно салдо е 2,4 милиарда лева. Това е трайна негативна тенденция в годините на прехода.

Социална проблематика

Политиката има коефициент на полезно действие, когато тя е насочена към развитието на демокрацията, държавността, икономиката и повишаване на жизнения стандарт на обществото. По равнище на доходи България е на последно място не само в ЕС, но и на Балканския регион. През 2006 г. средната работна заплата в Сърбия е 358 евро, Македония - 221 евро, Румъния 449, а в България - 198 евро. Индексът на инфлацията не се компенсира със съответно увеличение на доходите. Вече изминаха 26 години на преход. Чак сега се създават условия за постигане равнището на реалната заплата от 1990 г. Понякога се публикуват данни за средномесечния доход на домакинството. Този показател е подобен от показателя... средна температура в болницата.
В световната статистика се борави с един комплексен показател - индекс на човешкото развитие. В неговия обхват се включва и жизненият стандарт. В класацията по този показател България е на незавидно място - 58-мо. Пред нас са Румъния, Гърция и много други страни. А през 1990 г. сме били на 27-мо място.
    Вторият социален проблем е

безработицата

Най-висока безработица у нас е постигната през 2001 г. - 708 729 души. През годините на прехода безработицата бележи една трайна тенденция на намаление. Сега е под 300 хиляди души - 8,4 на сто, като оказва влияние и сезонният фактор. Тази тенденция може да се запази, ако се увеличат темповете на инвестиции в секторите на материалното производство. Това ще създаде реални условия за увеличаване на доходите, потреблението и оттам на брутния вътрешен продукт. Нека напомним, че безработицата беше един от основните фактори към 2 милиона наши сънародници да напуснат пределите на своята родина. С този емигрантски поток се даде началото на стопяване на нашата нация.
    Друг социален проблем на прехода е демографската криза. Селата се обезлюдиха, училищата опустяха. Немалко села изчезнаха от географската карта на България. Освен това битовата престъпност продължава да върлува и да трови атмосферата в селата.

Дисбаланси

    Живеем във времена на социално разслоено общество. Общество на бедни и богати. Във време, когато ножицата между тези две социални групи се отваря все повече и повече.
    В годините на прехода ни споходиха и други злокачествени явления, корупцията и престъпността с нейните разновидности и форми - грабежи, палежи, измами, отвличания, убийства и др. язви в снагата на българското общество. Корупцията е световен проблем. Тя може да се намали, но трудно може да се преодолее напълно.
Какво стана с офшорките? Много шум за нищо. Корупцията се превърна в атрибут на системата. Либерализацията на таксите по вид и размер се превърна в особена форма на корупция. Всеки субект си въвежда каквито такси си иска - по законен и незаконен начин. И неслучайно в последно време съдът пристъпи към отмяна на таксите, които са незаконосъобразни.
    Най-опасният синдром по време на прехода у нас е злобата и омразата. Те разяждат духовната тъкан на нашето общество. Обективно погледнато, това явление се появи на основата на плурализма. В страните с развита демокрация успешно функционира двуполюсният модел.
    На едни от последните избори у нас участие взеха към 40 партии. Наложително е да се увеличи нормативът от 4 на сто за влизане в парламента. За съжаление този проблем не вълнува депутатите.
Безпринципната конфронтация е израз на омраза. Любовта е начин на живот. Любовта, обичта и усмивката в годините на прехода станаха най-скъпоструващите и дефицитни потреби. Ще дойде ли време да успеем да преодолеем недъзите на прехода и да ги изпратим в летописите на историята. Дано най-сетне да светне в тунела!