24 Август 2019събота03:37 ч.

"Българският" Миг-21бис летя до 2018 г.

Черно на бяло

Как ни въоръжава Сталин и как Тръмп?

СССР ни дава стотици самолети и военни съоръжения за десетки милиарди... безвъзмездно, САЩ ни съдират три кожи за осем Ф-16

/ брой: 146

автор:Христо Георгиев

visibility 6080

Емоциите по закупуването на 8 самолета Ф-16 от САЩ още не са затихнали. Какво пише в договорите, подписани от наш вицепремиер с Пентагона? Цитирам по изнесеното в Народното събрание в края на миналата седмица: "Цената на всеки неокомплектован Ф-16 за нас е с 34 млн. долара по-висока от тази на аналогичен самолет с пълна екипировка за Словакия. Плащаме 2,3 млрд. лв. предварително, преди да е произведена "стоката" и 4 години преди да я получим. Гаранцията й е... 6 месеца! Възможни спорове се решават само според правото на САЩ, разноските по евентуални дела - за нас. Доставянето на самолетите и въоръжението също е за наша сметка. Правителството на САЩ може да променя условията относно цените в договорите едностранно, неустойки при неизпълнение не дължи. България се отказва от суверенния си имунитет." Това пише в договора.  

Е, аналогията се натрапва от само себе си, понеже властващите ни русофоби ушите ни проглушиха с вопли, че след Девети септември 1944 г. сме били позлатили Съветската армия (какво тук значат фактите, че нашата армия, участвала в последния етап на войната, се издържа изцяло от руснаците). И нека си припомним каква мощна авиация сме имали по времето на социализма и нещо много важно - на каква цена сме се сдобили с нея. Разорила ли е новата ни авиация бедна следвоенна България, или е спомогнала за разцвета й? Не е шега работа - както ще прочетете по-долу - стотици самолети и всичко нужно за тяхното функциониране получаваме до 1950 г. от Съветския съюз. Цена няма - Сталин ни ги дава уж на разсрочено плащане, но на практика безплатно, без да изплатим и стотинка за тях. Звучи еретично за днешните американолюби, но какво да се прави - факт. А американците сега ни съдират кожата с техните 8 самолета. Въобще кой откъдето му скимне се нахвърля като хиена върху бедна България. Та кажете ни - днес коя част от нашата икономика, която все още носи пари, не е чужда собственост? А парите ги отнасят от България. И братска Германия (с която ни свързват неразривно две национални катастрофи, а и днешната трета) ни дължи десетки милиарди от търговски договори още отпреди началото на Втората световна война. Писали сме доста по тия въпроси. Но каква файда от това писане!

 Съветските самолети започват да пристигат още през март 1945 г. - не някакви смешни осем машини, а  общо 358 бойни и учебни самолети: 120 изтребителя Як-9, 120 щурмови самолета Ил-2, 96 бомбардировача Пе-2, 10 учебно-бойни Як-9 и 10 учебно-бойни Ил-2!

До 1989 г. българските ВВС получават  224 МиГ-21, 90 МиГ-23, 4 МиГ-25, 22 МиГ-29, 23 Су-22, 31 Су-25, 44 Ми-24, 18 Ми-8s - всичко 460 машини. Цялата тази внушителна армада е унищожена с един замах, отиват за скрап 400 бойни самолета, закрити са 9 авиобази. Днес България има петнадесетина що-годе способни да летят самолета. 

Мили боже! Тези, които унищожиха въздушния ни военен флот, днес ни пробутват самолетите си, и то на космическа цена! 

Някой с право ще каже, че няма нищо безплатно в тоя свят. Така е. На каква цена руснаците ни помагат във всичко - не само във военната област. Ето я цената, ще прочетете повече по-долу: България да не служи като терен за агресия и вражески маневри срещу СССР. 

А как е днес?!

Из автентичния спомен на капитан I ранг Кирил Халачев

...След това Сталин поиска сведения за личния състав на нашата армия, за това, което имаме, и за ограниченията на мирния договор. Започна подробно разглеждане на програмата, която бяхме изработили с Булганин. Утвърдено беше превъоръжаването на съществуващите наши дивизии и създаването на нови. Ние се бяхме спрели на създаването на танкова бригада и когато стана дума за нея, Сталин се противопостави решително, като заяви, че ние трябва да имаме танкова дивизия: "Бригадата е тежка, но много маневрена формация, защото няма свой самостоятелен тил, а дивизията е силен юмрук, мощен, маневрен и самостоятелен - има си свой тил, свое командване и свое "хозяйство" (стопанство).  Димитров кимна с глава и Сталин отсече: "Будет дивизия" (ще бъде дивизия).

Не зная защо, когато се разглеждаха отделните наши искания, някои от военните искаха да внасят корекции в наша вреда, но в тези случаи се намесваха и Жданов, и Маленков, и най-вече Берия, а Сталин слушаше внимателно и едните, и другите, а понякога отправяше въпрос към Кинов или към мен и обикновено отсичаше: "Ладно, дадим" (добре, ще дадем). Такъв беше случаят с влекачите, камионите и особено полутонките, количеството на които, кой знае защо, бе силно оспорено от заинтересованите генерали, завърза се спор между нас с Кинов и съветските генерали... Сталин, който внимателно се вслушваше в думите на генералите, се обърна към тях": "Е, просчитайте, просчитайте!" (пресметнете, пресметнете). Пресметнаха на листче хартия, дадоха му го, той погледна и отсече: "Пусть! Дадим конечно". (Нека! Ще ги дадем, разбира се). Въпросът се приключи... 

Разбрахме се, че това, което имахме, е не само остаряло, но и недостатъчно, и се реши да инсталираме и повече, и съвършено модерни, мощни брегови батареи...

В този момент Сталин реши, че е време да се даде разрядка (отпускане) на напрежението във водените разговори и се отправи към мене с приятелски провокационни въпроси: "Ну, а чем будешь бороться, если в Черное море войдет "Мисури"?" (а с какво ще се бориш, ако в Черно море влезе "Мисури"). Без да се смущавам и губя минута, отговорих начаса: "А вы дадите нам торпедную авиацию и подлодки" (вие ще ни дадете торпедна авиация и подводници). Сталин веднага подхвана: "А какая авиация?" "А это вы лучше знаете (това вие по-добре го знаете) - беше моят бърз отговор. Сталин се обърна към всички и, като се смееше, каза: "Дадим им "Бостон", а потом обвиним американцев, что вооружают болгар" (ще им дадем "Бостън", а после ще обвиним американците, че въоръжават българите). Но след като се посмя за момент, продължи със сериозен тон: "Дадим, конечно, свои отечественные "Ту-2" (ще дадем, разбира се, наши отечествени Ту-2). И отново се обърна към мене: "А сколько подлодок тебе нужно?" (колко подводници ти трябват). Позамислих се за момент - да искам много, ще дадат, но как ще се справим с тях и реших: "на первое время хватит нам три" (на първо време ще ни стигнат три). Тука Сталин реши да ме хване и, като покашляше и пълнеше лулата си, хвърли към мене лукав поглед и подхвърли: "Зачем так мало?" (защо тъй малко). Обясних, че ние нямаме още съответна обстановка, а най-вече обучени кадри и докато създадем нужните ни кадри и обучим екипажи, три са напълно достатъчни. 

...Още веднъж Сталин показа разположението си и любовта си към нас, българите, а заедно с това прояви своя дипломатически похват към въпросите, когато именно стана дума за цената на всичкото това въоръжение. Зверев - министърът на финансите на Съветския съюз, обяви ориентировъчната цифра - Сталин каза: "Е, дадим 10 лет на разсрочку, а начнем с 56-го года!" (ще дадем 10 години разсрочване, а ще започнем от 56-та година). Зверев не се стърпя и попита как да се разбира това, уж 10 години разсрочка, а започвайки от 56-а г., то се получава повече от 15. Сталин се обърна към него и му обясни: "А бывает в жизни, что то было 15" (случва се в живота и 15 да бъдат)."Бывает" (случва се), - каза Зверев. "А вот и это такой случай сейчас!" (ето и сега е такъв случай). И като се смееше на своята диалектика, той прибави: "А тогда еще увидим" (а след това пак ще видим). 

В края на краищата всички наши въпроси бяха изчерпани. 

(От личния архив на адмирал Иван Добрев - в. ДУМА, Черно на бяло, "Сталин ни въоръжава, заливайки се от смях", 1.02. 2019 г.)

Шифрована телеграма

от Трайчо Костов до НА ВКП(б)

26 януари 1946 г., София

До Филипов (ЦК на ВКП (б)

Москва

В доклада си пред парламентарната Комисия по външните работи министър Стайнов изрази голямо задоволство от приема в Москва. Пред цял свят СССР показа, че признава правителството на ОФ. Ние изложихме мъчнотиите на България по приложението на [Споразумението за] примирие. По много работи получихме удовлетворение... Сталин и Молотов казаха: от вас нищо не искаме. Когато се касае за славяни, и без някакви договори имаме повече доверие към тях, отколкото към неславяни, с които имаме подписан договор. Кажете от какво имате нужда, за да станете цветуща държава, ние сме готови във всички отношения да ви помогнем. Вие трябва да чувствате, че има на кого да се облегнете, за да имате по-голяма самоувереност. От вас искаме само вярност, т.е. България да не послужи като терен за агресия и вражески маневри против нас...

                 Спиридонов

                                                                                     

От сборника статии и документи "Българо-съветски политически и военни отношения (1941-1947)", Военно издателство, 1999 г.

Из уводната статия на официалния сайт на Българските военновъздушни сили

От началото на март 1945 г. на базата на двустранно споразумение между СССР и България започва превъоръжаване на нашата авиация. Получени са общо 358 бойни и учебни самолети: 120 изтребителя Як-9, 120 щурмови самолета Ил-2, 96 бомбардировача Пе-2, 10 учебно-бойни Як-9 и 10 учебно-бойни Ил-2.

През следващите години идват торпедоносците Ту-2, а към края на 1948 - по-новите изтребители Як-9П и транспортните Ли-2.

Щурмовите самолети Ил-10, чехословашко производство, идват у нас през 1951 г. Към 1950 г. са получени и известен брой свързочни самолети По-2 и Як-12, а също така и учебните Як-11.

Към края на 40-те години самолетостроителните фабрики в Ловеч и Казанлък започват производството на Лаз-7, последван след няколко години от Лаз-7М.

През 1952 г. когато завършва структурното изграждане на авиацията, ВВС имат следния състав:

- три изтребителни авиодивизии;

- една щурмова авиодивизия;

- две нощни лекобомбардировъчни дивизии;

- два разузнавателни авиополка;

- един транспортен авиополк;

- една коригировъчна авиоескадрила;

- една водосамолетна разузнавателна авиоескадрила.

През пролетта на 1951 г. започва превъоръжаването на изтребителната авиация с бойните реактивни самолети Як-23 и учебните Як-17У, а през есента на 1951 г. навлизат и по-новите машини МиГ-15 и спарките МиГ-15У.

 Първият български пилот, летял с реактивен самолет в родното небе, е майор Васил Величков. Той е и първият българин, изпълнил самостоятелен полет на реактивен самолет - на 1 юли 1950 г., в учебен център в СССР. Не след дълго на въоръжение постъпват и реактивните бомбардировачи Ил-28 (1952 г.).

През 1953 на въоръжение постъпват усъвършенстваните изтребители МиГ-15бис, а две години по-късно прехващачите МиГ-17ПФ, снабдени с борден радиоприцел... Масовото постъпване на МиГ-17Ф в изтребителните полкове става в края на 50-те години.

От началото на 1958 г. в нашите ВВС постъпват свръхзвуковите изтребители МиГ-19 - първоначално фронтовите машини МиГ-19С, а по-късно прехващачите МиГ-19П и МиГ-19ПМ (с ракетно въоръжение). През 1961 г. постъпват разузнавателните самолети Ил-28Р, а три години по-късно учебните реактивни машини L-29, които напълно заменят Як-11 за първоначалното обучение.

Вертолетната авиация в нашите ВВС води своето начало от 1957 г. - първоначално под формата на звено в транспортния авиополк, въоръжено с Ми-4 и Ми-1.

Настъпилите съществени промени в самолетния парк в периода 1954-1958 г. и временното разведряване, особено след Женевските споразумения (1957 г.), налагат съкращения в армията и ново преструктуриране на ВВС. След 1958 г. са разформирани щурмовата и бомбардировъчната авиодивизии, разузнавателните полкове, 47-и и 27-и иап.

За много кратък период от време пространствените, времеви и огневи възможности на средствата за въздушно нападение придобиват нови качествени характеристики. В отговор на това предизвикателство през 1960 г. у нас е въведено едно ново съвременно оръжие - зенитната ракета. На 16 юни 1960 г. е сформиран първият зенитно-ракетен дивизион в БА, с огнева позиция до село Тополница, Дупнишко, а година по-късно е създадена 1-ва зенитно-ракетна бригада (зрбр) в състава на корпуса за противовъздушна отбрана.

Превъоръжаването на изтребителната авиация със самолети МиГ-21 започва през 1963 г. - през септември са получени първите 12 броя, от фронтовия вариант Ф-13. Те постъпват на въоръжение във 2-ра ескадрила на 19-и иап. В края на 1964 г. с прехващачите МиГ-21ПФ се превъоръжава 2-ра ескадрила от 18-и иап, последвана от 1-а ескадрила на 15-и иап, която получава по-модерния вариант МиГ-21ПФМ. Ще последват модификациите МиГ-21М през 1969 г., МФ - през 1974 г., и разузнавачите МиГ-21Р през 1969 г.

МиГ-21бис - последният вариант с подобрени възможности пристига у нас през 1983 г. Тази свръхзвукова непретенциозна машина ще се превърне в гръбнака на нашата авиация в следващите десетилетия. През нейната кабина ще преминат стотици летци, а МиГ-21 ще надживее много от своите по-модерни събратя в бойните части.

Общо в нашите ВВС постъпват 226 самолета от всички варианти, включително и 39 учебно-бойни. 

Идва времето на МиГ-23 - един нов и изключително ефективен за времето си изтребител и ударен самолет с изменяема стреловидност на крилото. Първо на въоръжение в 10-и САК в края на 1976 г. постъпва изтребителят-бомбардировач МиГ-23БН (в двете ескадрили на полка), за да бъде последван през 1978 г. от МиГ-23МФ - прехващачът, в 18-и иап.

По-късно, през 1983 и 1984 г. навлизат на въоръжение по-модерните и по-маневрени изтребителни модификации МиГ-23МЛА и МиГ-23МЛД. През 1982 г. в 26-и рап на въоръжение постъпва МиГ-25РБТ - височинен скоростен разузнавач, най-тежкият боен самолет, летял в родното небе с наши опознавателни знаци. Две години по-късно в полка идва и модерният за времето си разузнавач и изтребител-бомбардировач Су-22М4.

През 1986 г. в България пристига още един от най-модерните за времето си ударни самолети - бронираният щурмовик Су-25К - в 22-и ибап. Учебната авиация също получава нова техника - реактивните самолети L-39ZA пристигат през 1986 г.   Вертолетната авиация също повишава своите възможности благодарение на доставката на бойните Ми-24Д/В и транспортно-бойните Ми-17.

Изтребителят за завоюване превъзходство във въздуха от четвърто поколение МиГ-29 пристига в България през юни 1989. Така в края на десетилетието, след въвеждането на самолетите трето и четвърто поколение, настъпват най-силните години за българската военна авиация.

http://af.armf.bg/bg/?page_id=1261

Пожар край старото сметище на завод "Арсенал"

автор:Дума

visibility 23

Пожар край Бегово

автор:Дума

visibility 79

С 200 лв. отгоре са платили за парно софиянци

автор:Дума

visibility 183

/ брой: 162

Танева предизборно се сети за родните производители

автор:Дума

visibility 220

/ брой: 162

"Фич": Еврото в България - най-рано през 2023 г.

автор:Дума

visibility 165

/ брой: 162

Зомби капан

автор:Ина Михайлова

visibility 473

/ брой: 162

Роботи или робовладелци?

visibility 244

/ брой: 162

Тежки битки за горите на Костенец

автор:Павлета Давидова

visibility 311

/ брой: 162

Датата

автор:Дума

visibility 141

/ брой: 162

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ