08 Април 2020сряда13:34 ч.

ново:

#ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО #ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО

Таланти и поклонници

Как маестро Данчо Спасов стана Данте Спасов

Художник по душа и призвание, той е една от ярките фигури в културния живот на Пловдив

/ брой: 62

автор:Петра Ташева

visibility 1919

Художникът Йордан Спасов е с трайно присъствие в духовния живот на Пловдив. Името му  се свързва с разнообразни разработки в областта на графичния и промишления дизайн, с украсата на градската среда, с модулни пластики и естетизация на сгради и пространства.
Възпитаници на Националната гимназия за сценични и екранни изкуства, където е бил преподавател и директор, разказват за него като за ярък и запомнящ се учител, педагог със завидно  професионално майсторство. Често учениците измислят характерни прякори на преподавателите си. Но Йордан Спасов се държи толкова добронамерено и дружелюбно с тях, той е толкова фин и деликатен човек, че децата не желаят да му прикачат иронично име. Респектирани от таланта му на художник, от достойнствата му, учениците го уважават и започват да го наричат свойски и с обич Данте Спасов - от Данчо Спасов. Защо?
Защото той ги превежда през мъчителните и благодатни кръгове на творческото израстване, учи ги, за да ги направи "истински рисувачи"!
Спасов е убеден, че добрият преподавател,  освен добър специалист, трябва да е високо морален, с изключително чувство за дълг и най-вече да е ЧОВЕК!
Йордан Спасов е участвал в колективни изложби у нас и в чужбина, печелел е награди. Негови дизайнерски разработки са представяни на панаири в Париж, Брюксел, Москва, Бърно, Солун, Загреб, Будапеща. Две от творенията му са получили два златни медала на Международния мострен панаир в Пловдив.
През 2009 г. той се представи с изложба от графичен дизайн и две фотоизложби - "Сиатъл" и "Ванкувър" в Уеб галерия GISSEN. Миналата година пък откри първата си самостоятелна изложба в Галерия "Лаутлиев" в Капана - Пловдивски занаятчийски център. В тази изложба той представи рисунки с пастели, темпера и работи в смесена графична техника. При откриването на присъстващите беше раздадена като подарък първата му книга - "Живеем като остарели птици".
Изложбата бе оценена от негови колеги като запомняща се и с модерно звучене.
В "Живеем като остарели птици" (заглавието е  мисъл на поета Павел Матев) Йордан Спасов, в зрялата си и мъдра възраст, прави скромна равносметка на житейския и на творческия си път. В сегашните си златни дни художникът си спомня за своите детски години и увлекателно разказва за ученичеството и студентството, за учителството си. Той изразява откровено гражданските и естетическите си възгледи и позиции. Малките разказчета доказват, че Спасов владее и перото, както е майстор на щриха и четката и както умело си служи с фотокамерата. На един дъх се чете неговата книжка!   
Естествено, всички мемоари започват с детските години. Спасов си спомня времето преди 9 септември 1944 г., когато със семейството си живее в село Кричим. Там нежната му и красива майка е учителка, а баща му участва в построяването на баража и на електроцентралата "Въча". И той, като повечето селски деца, расте сред природните красоти. На воля тича из полето, играе си със самоделни играчки, с лодки и корабчета от борова кора, които пуска в близката река.
Още като дете Йордан Спасов гледа на света с очите на художник. Прави му впечатление красотата в природата, любува се на разноцветните камъчета на дъното на реката, на сенките от платноходчетата, на слънчевите лъчи и малките вълни, които се образуват по повърхността на водата от движението на детските играчки. И от много малък се старае да помага на родителите си в тежките военни години: сече дърва, научава се да лови риба, която носи за храна вкъщи, но и оставя част от нея за погасяване на дълговете при магазинера. Научен е на труд и заедно с майка си участва в отглеждането на птици и зайци, с които семейството се изхранва в гладните години.
Когато малкият Данчо е на пет години, голямо нещастие сполетява семейството му - загубват от коварна болест брат му Вичко. Майката едва оцелява от мъка, а Данчо се затваря в себе си и изпълва с рисунки няколко блокчета. Рисува все батални сцени - сраженията на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. В тези ранни години - между 1941 и 1944 - той рисува танкове и самолети. После, чак в Художествената гимназия, отново се връща към военната тематика, когато илюстрира "Втора рота" на Павел Вежинов.
Рисуването е неговият тих пристан, спасението  в трудни житейски ситуации.
Във военните години няма храна и облекло, момчето отрано усеща трудностите, които съпътстват живота на обикновените хора и дребните чиновници, каквито са били и неговите родители. Вижда от малък социалното неравенство в живота.  Натрапва се благополучието на някои от съучениците му, чийто родители са с богати възможности, снабдяват се с "черноборсовите" храни и облекла. В същото време той ходи на училище с налъми, със самоделни обувки с подметки от автомобилни гуми. Особено се радва момчето, когато родителите успяват да му намерят цървули от телешка кожа. 
Бедността и социалното неравенство отеква  болезнено в чувствителната му детска душа. И въпреки че в семейството му никога не се говори за политика, случките с липсата на храна и облекло оформят неговата социална ориентация. През целия си живот той остава безпартиен, но вижда и разбира кой казва истината за живота, кой  създава благата и кой се възползва от тях.
Възмущава се от омразата и ненавистта, които и днес се ширят в живота ни и засилват агресията сред малки и големи. Ненавижда обидите, като "червени боклуци" и заканите за "бомби- неутронки" на Бузлуджа, чуди се как човешката душа може да събере толкова омраза. Постарал се е да направи списък на големите световни творци - писатели и художници, които са с леви убеждения или са били членове на комунистически партии.
В спомените на Йордан Спасов са отразени позициите му на трудолюбив и честен гражданин, на българин, живял в три режима. За годините след 9 септември 1944 г. той пише:
"Вече нямаше полицейски час, не се чуваше свирката на старшия полицай, който с камшика си жестоко налагаше младежите, които бяха закъснели, да се приберат навреме. Това време имаше и своите кривинки. То бе време и на ходатайства, и на привилегии. Имаше стопански и политически грешки и недалновидни решения. Немалко хора пострадаха несправедливо, но не може да се отрече, че беше времето на големите преобразования, времето на големи постижения във всички области на обществения живот. Не зная другаде по света да са откривали толкова учебни заведения по изкуствата! Аз дължа доброто си образование и добрите условия за професионалното си развитие на това време. Така наречената "желязна завеса" не ми пречеше да получавам професионална информация от цял свят. Имаше работа за всички. Ромите, и те работеха.
Никога не съм предполагал, че ще живея в три политически строя на България. Първият от тях - държава на жестоката  полицейщина, жълтите звезди, лагерите, страшния глад и мизерията. Времето, в което във всяко село имаше група, начело с кмета, която решаваше съдбата на хиляди българи и накрая изродите, които разнасяха отрязани човешки глави, за което получаваха парични награди".
Продължението е откровена позиция на буден българин, който страда от унизителното състояние на родината си:
"Сега живея в третата България - държавата, в която се разруши всичко добро, което беше сътворено от втората България. Върнаха се крайната бедност и неравенството. В руини са земеделието, промишлеността, здравеопазването, образованието, културата и спортът. Години наред ни управляват некадърни и некомпетентни правителства и неподходящи президенти. Национални предателства, липса на национално достойнство, мутри, кражби, лъжи съсипаха държавата. Много от паметниците бяха премахнати и се строят нови с обратен знак. Това не стана в многострадална Испания. Там има сключен обществен договор за помирение".
Според него нашият народ никога не бива да забравя, че след 1944 г. у нас "нещата започнаха да се променят към по-добро, а в тежките гладни години на Варненското и Бургаското пристанище пристигат руски кораби с пшеница в трюмовете. Съветските народи гладуваха много повече от нас, но намираха начин да ни помагат".
Като всички пловдивчани, и Данчо Спасов е живял със съученици, приятели и колеги от малцинствата - турчета, арменци, гърчета, евреи, но никога не е чувствал разлика между тях и себе си. Той оценява положително голямото разнообразие в етносите. Цени техните таланти, а политиката е тази, която внася раздяла сред хората от различните етноси.
Още в ранното детство у Йордан Спасов се зараждат чувства на интерес и обич към музиката, към красивото в живота, в поезията и литературата. Тези негови склонности го повеждат към обучението му сетне, когато търси себе си.  Средното си образование той започва във Втора мъжка гимназия в Пловдив, после учи в Механотехникума в Пловдив, но намира пътя си в Художествената гимназия в София. В Националната художествената академия учи "Графика" при професорите Веселин Стайков и Евтим Томов.
От ученическите години са спомените за срещите му с именити наши художници и творци. Един от тях е Христо Явашев, с когото се запознава в курса по рисуване "Репин". После той става известен в света с превръщането на  публичните пространства в свои платна. Спасов отбелязва, че въпреки голямата си известност, и днес Христо Явашев живее изключително скромно.
Данчо Спасов разказва за Георги Божилов-  Слона, с когото също се среща за първи път в курса "Репин". За него Божилов е творец, на когото Господ е дал в изобилие художнически талант. Двамата с него се срещат по-късно във Военната болница в Пловдив. Единият от тях е там за лечение, а другият - на изследване. Ръководството на болницата им възлага украса. Работят заедно и на Спасов му прави впечатление способността на Божилов да получава изумително красиви цветове от некачествени български темперни бои. Той оценява Слона като най-големия живописец и естет в Пловдивската група на художниците.
Спомените му за Димитър Казаков-Нерон са от обучението им в Художествената гимназия и Художествената академия, и от времето, когато Нерон работи като реставратор в Стария Пловдив. Запомнил е неговата забързаност и възбудата му. Силно впечатлен е и от думите му:
"Ако един художник не нарисува на ден поне две картини, то той не е никакъв художник!"
Те са израз на силната му жаждата за творчески труд!
Спасов благородно оценява голямото по обем и стойност творчество на Нерон, който създава живопис, изключителна по своята оригиналност, стил и технология.
Съученици в Художествената гимназия са с Иван Георгиев-Рембранд, който още като ученик започва да рисува с маслени бои, докато всички други възпитаници на гимназията рисуват само с акварелни бои. По-късно, когато проф. Дьо Фонтено - директор на Художествената академия в Париж, вижда работи на Иван Георгиев, възкликва:
- Истински Рембранд!
Така му остава това име.
С помощта на родения в Пловдив народен артист Тодор Динов - професор в Театралната академия, автор на повече от 40 анимационни филма и с участие в няколко игрални филма: "Иконостасът", "Верижна реакция" и "Барутен буквар", в  Училището за сценични кадри се създава курс по анимация. Йордан Спасов изразява своето уважение и възхищение от огромното творчество на Динов, като отбелязва неговата достъпност и скромност.
Работливостта на професора действа възпитателно на учениците. Динов има девиз в живота - "Рисувам, значи съществувам!", а анимацията за него е изкуство с много аспекти, като философия и етика, затова нейното правене изисква чисто сърце и висока нравственост.
Благодарение на проф. Тодор Динов в училището за сценични кадри се ражда първото триминутно  филмче - "Пилето". Впоследствие оттук израстват изтъкнати български аниматори, като Сотир Гелев и Теодор Ушев, които стават известни и по цял свят. Йордан Спасов пише и за известния пловдивски художник Кольо Карамфилов - също възпитаник на училището за сценични кадри. Отишъл си от този свят много млад, той оставя спомени за сърдечен, винаги усмихнат младеж, който майсторски владее перото и туша, прави интересни  композиции и се отличава с добро познаване на човешката фигура. 
Като майстор в графичния дизайн Йордан Спасов пише, че за създаването на добрия графичен знак  е необходимо художникът да има тънка интуиция.  Знакът трябва да е лаконичен, естетичен и най-вече да е ОРИГИНАЛЕН! Спасов сътворява знаци, които доказват, че той майсторски владее това изкуство. Затова и до днес е търсен за  създаването на такива продукти.
От ранните детски и ученически години у Йордан Спасов се заражда интерес и обич към музиката. Съвсем малък той има окарина, на която се научава да свири много добре. Като младеж свири на китара, с която създава настроение при сбирките на съученици и състуденти. В ученическия оркестър свири на бас - от духовите инструменти, но го бива и с ударните.
Обича нашата и американската музика. През  1946 г. чува за първи път "Странници в нощта" на Франк Синатра, който става един от любимите му изпълнители. Цени много Джордж Гершуин, чиято "Рапсодия в синьо" слуша в малката зала "България" като ученик в Художествената гимназия в София. По-късно там слуша "Един американец в Париж", "Концерт за пиано и оркестър във фа мажор" и операта "Порги и Бес".
Цени мисълта на композитора:
"Освен народното творчество остава да живее онази музика, която изразява общочовешките мисли и чувства!"
А самият Данчо използва за обичаната си майка думите на Гершуин:
"Майка ми беше една от тези майки, за които се съчиняват песни!"
В предговора на книгата на Йордан Спасов  Вангелия Атанасова - негова съкурсничка в студентските години и преподавателка по литература в училището за сценични кадри, отбелязва, че на най-високо място в скалата на човешките ценности художникът поставя чувството за дълг: към семейството, към работата, на която се е посветил, към обществото, в което живее.
Такъв е бил родът на Спасов - смели мъже, служили в извънредно модерните за времето си въоръжени сили - предани на Родината. Днес такъв е и Мирослав - синът на Йордан и Кунка - моя съученичка от гимназията в Пловдив. Той е служил в поделение с най-съвременни тактически ракети. Завършва колеж, университет в САЩ, прави магистратура по компютърни науки. Сега работи заедно със съпругата си в "Боинг".
С Кунка и Йордан разговаряме в Пловдив. Спомените топлят душите ни. Споделяме, че с нашите хуманитарни професии не сме натрупали богатства, но художествената литература, поезията, музиката, изобразителното изкуство, театърът са пълнели душите ни с радостни и очарователни мигове. Те са ценностите на нашето поколение. А това не е малко.
Днес Йордан Спасов продължава да твори - с малко "уморени криле, като поостарелите птици", но с голямо желание и с голям професионален опит. И се подготвя скоро да открие новата си изложба.
Успех, маестро! 
 



Йордан Спасов


Със съпругата










Многообразие и оригиналност в таланта на маестро Спасов

 

Борисов нареди смяна на ръководството на ББР

автор:Дума

visibility 275

16 нови случаи на коронавирус

автор:Дума

visibility 131

Президентът: Сити решават, а много българи са гладни

автор:Дума

visibility 360

/ брой: 67

Борис Джонсън е в добро състояние

автор:Дума

visibility 183

В Европа ще смекчават мерките срещу заразата

автор:Дума

visibility 204

/ брой: 67

Тръмп подписа указ за усвояването на Луната

автор:Дума

visibility 199

/ брой: 67

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ