Как историческата памет се превръща в историческа амнезия

Проф. Ивайло Груев
Отава, Канада

На 2 март 2016 г. в кметството на Отава, столицата на Канада, българското посолство организира прием в чест на 138-ата годишнина от създаването на съвременна България. Атмосферата на това събитие бе, меко казано, странна. Да започнем с факта, че речта на посланик Николай Милков бе само на английски и френски. Български език не прозвуча въобще, независимо от присъствието на около шестдесет българи, поканени заедно с дипломатическия корпус. Нещо повече, в речта на посланик Милков не се спомена и дума за съдбоносните събития през 1878 г., нито за Руско-турската война, Османската империя, Русия, както не бе и споменато нито едно име на български революционер. Това със сигурност бе най-историческoто "context free" обяснение за раждането на една политическа нация и модерна европейска държава. Странното е, че тази реч бе произнесена от български посланик, академичното поприще на когото е именно история, както свидетелства докторската му степен.
Вторият проблем, свързан с липсата на съдържание в тази реч, бe насаждането на неяснота относно "освобождението" на България. Не е ясно българите (ако не е имало външен фактор) конкретно от коя империя са се освободили (аджеба) - Британската империя (логично, тъй като речта бе предимно на английски) или от други империи като Империята на инките или Хабсбургската? Тази реч спокойно би могла да бъде произнесена на националния празник на Пуерто Рико, да речем, или на острова в Микронезия - Науру. Просто липсваха всякакви исторически референции. Като цяло това честване бе едно странно изживяване и пример за това как историческата памет се превръща в историческа амнезия, която ние трябваше да отпразнуваме!
За разлика от нашите български дипломати, на 3 март представители на полския дипломатически корпус в София рецитираха на български език "Хаджи Димитър" и го качиха в You Tube като проява на солидарността им за запазване на българската историческа памет.
За съжаление това не е единственият "парадокс" във връзка с честването на 3 март. В обръщението към българския народ на министър Даниел Митов няма и една историческа референция за това кой от кого се освобождава. Неспоменаването на Русия и Отоманската империя не е случайно. Според мен по този начин се дава сигнал, че настоящите българо-турски двустранни отношения са от първостепенно значение поради членството ни в НАТО. От друга страна, по собствено признание на българския външен министър, Русия е идентифицирана наравно с ИДИЛ като сериозна заплаха за международната сигурност. Не съм чул от сериозен западен политик подобно нещо.
В заключение може да се спомене, че сляпото ориентиране спрямо външни геополитически приоритети и интереси за сметка на националните става все по-очевидно дори и за тези, които не владеят български.