Как иновациите да стигнат до малкия и среден бизнес

Кабинетът "Орешарски" с отделените 20 млн. лв в бюджет 2014 за иновации, предимно в малки и средни предприятия (МСП), подпомага българския бизнес в момент, когато българската държава очаква да получи окончателно одобрение на оперативните програми (ОП) между двата програмни периода, в т.ч. и на ОП "Иновации и конкурентоспособност". Ето защо финансирането на иновативни проекти с 5,8 млн. лв. (общо - 10 млн.лв., в случай, че има повече проекти, които са изпълнили изискванията) за сесията на Националния иновационен фонд (НИФ), проведена през първото тримесечие на 2014 г., е много важно. Тези средства са отделени, за да не се оставя малкият и средният ни бизнес без допълнителен финансов ресурс. Други 2 млн. лв. са отделени за вече сключените договори по Шестата конкурсна сесия на НИФ. По 1 млн. лв. са предвидени за участието на български фирми в международните програми "ЕВРИКА" и "ЕВРОСТАРС" (тя вече е с българско участие).
През февруари 2014 г. бе подписан първият договор по програмата ЕВРОСТАРС с българската фирма "Ай Ен Джи - Технолоджи". Подписаното споразумение за финансиране е по международния проект TRIPLE-S Microscope. Проектът е класиран на 15-о място от общо 510, което е доказателство, че българските фирми имат иновационен потенциал и

могат успешно да се конкурират

и да излизат на пазара с нови продукти и услуги. Иновациите са във фокуса и на разработваната от МИЕ Иновационна стратегия за интелигентна специализация. Налице са и редица други възможности за финансиране и независимо че повечето програми са почти непознати за повечето МСП у нас, то вече има и такива, които са се възползвали от тях.
Реална възможност са другите програми на ЕС, за които са налице обяви за прием на проекти за МСП, в т.ч. и от България от началото на 2014 г. За тях се кандидатства от МСП директно пред ЕК в Брюксел. Такава възможност за кандидатстване за евросредства от българските МСП е "Хоризонт 2020", по която ЕК е отделил 79 млрд. евро, от които 17,8 млрд. директно за МСП и още над 15 млрд., за които може да се кандидатства по други мерки от програмата. Ето защо твърде навременно бе събитието в София, организирано от МИЕ, съвместно с Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП), на което отделните части на тази все още доста непозната у нас програма бяха представени на 15 май т.г. на конференцията "Иновации и технологии". На нея бяха огласени дейността и достиженията на Европейския институт за иновации и технологии (EIT) в Будапеща, на инициативата "ЕВРИКА", както и на съвместната програма "ЕВРОСТАРС", на програмата "COSME" и на инструмента за насърчаване на научно-изследователската и развойна дейност "Хоризонт 2020".
Според директора на Европейския институт за иновации и технологии Жозе Мануел Лесета, който изнесе основния доклад, в България има много иноватори с талант и Европа трябва да се възползва от него. По думите му "Европа се нуждае от нов подход към иновациите, за да си възвърне позициите от началото на миналия век и да излезе от сегашното си незавидно положение по този решаващ показател". "Важен фактор е настройката на обществото, необходим е нов подход, чрез хората, залагащ на създаване на търсещи личности още от студентската скамейка. Създаване на технологични инкубатори през държавните граници, партньорски мрежи, създаване на центрове за съвместно ползване - екосистеми с предприемачески дух", препоръчва той. В конференцията участваха с презентации Роберто Сарачо, шеф на ИКТ "Лаборатории", Рафал Мровка, който оглавява поделение на Европейския институт по иновации и технологии в енергетиката в Полша, и Антон Шишков, програмен мениджър в съвместното предприятие "ENIAC", което през юни ще се преобразува, а също и Берт де Колвенаер, изп. директор на съвместното предприятие "Горивни клетки и водород" (FCH JU).
От особен интерес за представителите на българските МСП, работещи в сферата на ICT бизнеса, е участието на България в съвместното европейско предприятие ECSEL. То ще обединява проектите ENIAC и ARTEMIS JUs в областта на нанотехнологиите и вградените системи и ще включва Европейската технологична платформа за интегриране на интелигентни системи - EpoSS. СП ECSEL е успешна форма за публично-частно партньорство в областта на електронните компоненти и системи и ще е с начало 2014 г., като ще има продължителност 10 години. Съвместното предприятие ЕCSEL подбира проекти от отделните страни членки на ЕС

чрез открити годишни покани за участие

в конкурси, като следва процедура за представяне и оценяване на предложения на един или два етапа. Те предоставят финансиране за съвместни проекти и осъществяват координационни и спомагателни дейности. През 2012 г. големите дружества, които участваха, представляваха 31,1% от всички участници, а МСП - 30%. МСП участват с конкретни теми за научни изследвания на съвместните предприятия (СП) по съвместните технологични инициативи (СТИ). Това се дължи на стабилността и приемствеността на научноизследователската и иновационната среда, условията за финансиране и участието на по-големи вериги за създаване на добавена стойност. МСП по линия на ECSEL получиха около 170 млн. евро, което представлява приблизително 27% от цялото финансиране от страна на ЕС, предоставено след оценката. За сравнение, участието на МСП в специалната програма "Сътрудничество" на Седмата рамкова програма, действала през 2012 г., възлизаше на 19%. Успеваемостта на МСП се повиши от 35% първоначално - на 44%.
Предстои да заработят съвместни предприятия на държавите членки на ЕС в следните пет стратегически области: въздухоплаване и въздушен транспорт; обществено здраве; горивни клетки и водородни технологии; вградени изчислителни системи и наноелектроника. Участието на МСП от нашата страна в проекти на тези съвместни предприятия към ЕК е нова възможност и перспектива за иновативната индустрия в България. Тя може да се осъществи чрез съвместна технологична инициатива (СТИ) на публично-частни партньорства (ПЧП) в промишлените научни изследвания на европейско равнище. Те са създадени през 2007-2008 г. и са се използвали  по Седмата рамкова програма.
Много перспективно е и СП "Горивни клетки и водород" (СП ГКВ) (FCH JU), което бе представено в София от своя изп. директор. То е създадено за  развитие и внедряване на технологии в областта на горивните клетки и водорода. Примери за успешната работа на предприятието са разработените от МСП т.нар. H2Station (станции за зареждане с водород на автомобили, автобуси и др.), както и H2Drive (системи от горивни клетки за товаро-разтоварни машини). СП "ГКВ" е подало досега 13 заявки за патенти. Изискването на ЕК към страните от ЕС, в т.ч. и към България и в частност към МИЕ, е депозиране на известна сума - за ЕКСЕЛ - 1 млн. евро, и за СП "Горивни клетки и водород" (СП ГКВ) (FCH JU) - също 1 млн. евро. Те са за съфинансиране на българските МСП.
МИЕ работи и по още една схема в областта на иновациите - т.нар. ваучерна схема - финансова схема за трансфер на знания към предприятията. Чрез нея държавата финансира помощта, която изследователски организации от целия Европейски съюз оказват на малките и средните български фирми. Администрирането на схемата е изключително просто и реакцията на бизнеса през 2008 г. беше изцяло позитивна. За съжаление, тази добра практика не бе доразвита след 2009 г. и през следващите години на управление на ГЕРБ. Правителството отдели паричен ресурс и за насърчаване създаването на нови фирми на българските студенти. По този начин ще се редуцира младежката безработица, която и у нас е твърде висока, както и за финансиране участието на български фирми в съвместните технологични платформи, организирани от ЕС.

Друг финансов инструмент

по който МСП могат да кандидатстват още през 2014 г., е Програма COSME 2014-2020, която е за конкурентоспособност на предприятията и за насърчаване на малките и средни предприятия. Тя е приета с Регламент (ЕС) 1287/2013 г. на ЕП на Съвета от 11 декември 2013 г. ЕК е отговорна за изпълнението на програма COSME, като частично е делегирано изпълнение по нея и на Европейската Изпълнителна агенция за малки и средни предприятия (EASME), а за финансовите инструменти - на Европейския инвестиционен Фонд.
Програма COSME e с общ бюджет от 2,3 млрд. евро за периода 2014 г. - 2020 г. В обхвата й са следните четири области на подпомагане: подобряване достъпа до финансиране за МСП под формата на капиталови и дългови инструменти; подобряване достъпа до пазарите за МСП в световен мащаб; подобряване на рамковите условия за конкурентоспособност на предприятията  и насърчаване на предприемачеството. Програма COSME e преди всичко инструмент за финансиране на МСП и за тази цел за периода 2014-2020 г. ЕК отделя почти 1,4 млрд. евро от бюджета на COSME, които се разпределят за заеми и рисков капитал и могат да се допълват с използването на национални финансови инструменти за МСП. От разходването на този ресурс се очаква да има стимулиращ ефект - на 1 евро, инвестирано в гарантиране на заеми за МСП, ще се мобилизират допълнително около 20-30 евро, докато при рисковия капитал - на 1 евро ще се мобилизират около 4-6 допълнителни евро. Втората полза за страните от ЕС е значителният икономически ефект. Предвижда се всяка година увеличаване на БВП на ЕС с 1,1 млрд. евро. Ще бъдат подпомогнати 40 000 фирми в период на създаване и ще се "спасят" или разкрият около 30 000 работни места. Очаква се също да стартират 1200 нови бизнес продукти, услуги и процеси. Останалите 1 млрд. евро от бюджета на програма COSME ще се изразходват за голяма част от успешните програми на предходния програмен период 2007-2013 от програма CIP, като мрежата Enterprise Europe Network, която има повече от 600 офиси в ЕС и извън него, в т.ч. и няколко офиса в България. И още - за интернационализация на МСП, подкрепа за клъстерите, програмата "Eразъм за млади предприемачи", за обучение в предприемачеството, за информационни бюра относно правата на интелектуалната собственост на МСП, както и за програми за намаляване на административната тежест за предприятията - неща, твърде важни за МСП.