Как икономиката пропищя във Венецуела и Аржентина

Къдринка Къдринова

Свършва ли "лявата вълна" в Латинска Америка след десните успехи на изборите във Венецуела и Аржентина? Ако добавим и неприятностите на бразилската президентка Дилма Русеф, срещу която бе задвижен процес на импийчмънт, наистина започва да изглежда, сякаш политическото махало на континента се е засилило надясно. Стимулаторите за тази инерция обаче са геополитически. А инструментите са като при класическите преврати - нагнетяване на икономическа дестабилизация, медийни внушения, масиран външен натиск.
Ако върнем лентата 45 години назад, ще стигнем до прилагането на същата тази стара като света стратегия в Чили непосредствено след победата на социалиста Салвадор Алиенде на президентските избори на 4 септември 1970 г. Само 10 дни по-късно на съвещание в Белия дом е дадена и легендарната инструкция на американския президент Ричард Никсън към директора на ЦРУ Ричард Хелмс по какъв начин управлението на левия Алиенде да бъде съсипано отвътре и отстранено: "Накарайте икономиката да пропищи!"
Чилийският сценарий продължи с бойкот срещу продажбите на национализираната чилийска мед на международните пазари, със създаване на изкуствен дефицит на основни стоки, с провокиране на икономически хаос и сблъсъци между противоположни радикални групи... Това завърши с кървав преврат и военна диктатура, продължила 17 години. Именно по нейно време в лишеното от синдикален и политически живот Чили бе изпробвана в лабораторни условия прословутата "чикагска школа" на крайния неолиберализъм, разнесена после като вирус по света от рейгъномиката и тачъризма. 
Технологията на дестабилизацията по чилийски маниер започна да се прилага и спрямо Венецуела още веднага след идването на власт там на президента Уго Чавес, решил в края на 1998-а да строи "социализма на ХХІ век".  Светът обаче вече беше доста по-различен, отколкото по времето на Алиенде. А и Чавес, сериозно проучил опита на Чили, дълго успяваше да избегне залаганите му клопки. Нещо повече - премина в континентално и международно настъпление. Започна процес на регионална интеграция в Латинска Америка въз основата на солидарността и социалната ангажираност. И чрез контактите си с членове на ОПЕК като Русия, Иран, Ирак, Либия и т.н., успя да вдигне цените на петрола - основното богатство на Венецуела - до нечуваните дотогава над 100 долара за барел.
Докато Чавес беше жив, а петролът се задържаше скъп, социалните програми и "лявата вълна" в Латинска Америка просперираха въпреки несекващите усилия да бъдат саботирани - включително чрез един директен опит за традиционен военен преврат през 2002-ра, който обаче не успя.
След смъртта на Чавес от рак през март 2013 г. натискът за смяна на курса се фокусира върху наследилия го на президентския пост Николас Мадуро. Да, той няма харизмата на Чавес. И да, както и в Чили преди над 4 десетилетия, така и днес във Венецуела правителството също си има трески за дялане. Но че срещу него се поведе нескрита икономическа и медийна война, това е очевадно за всеки непредубеден поглед. Опозицията обяви управлението на Мадуро за некадърно и виновно за изчезването на основни потребителски стоки. Но само през последната година десетки пъти телевизия "Телесур" излъчи кадри как венецуелската полиция разкрива складове на черноборсаджии, където са прибрани тъкмо недостигащите стоки. Показано бе и как се залавят цели камиони на границата с Колумбия, изнасящи тонове субсидирани от венецуелското правителство стоки от първа необходимост (особено мляко - то се полага безплатно на децата), които после се препродават многократно по-скъпо на колумбийския пазар... Междувременно с дейното (без)участие в ОПЕК на стратегическия американски съюзник Саудитска Арабия международните цени на петрола слязоха до рекордно ниски нива. И това удари както по Венецуела, така и по Русия, и по Иран.
Естествено, населението гласува "против опашките", както писа испанският в. "Ел Паис" в един от анализите си за резултатите от парламентарните избори във Венецуела на 6 декември. Уморените от икономическите несгоди избиратели дадоха на опозицията победа с две трети от местата в Националното събрание. А тя се впусна в празненства и в мечти как утре ще катурне Мадуро и ще обърне посоката в развитието на страната. Но пак "Ел Паис" я предупреждава дори и да не помисля да посяга на социалните бонуси, дадени от чавизма на венецуелците: "Ако опозицията не разбере, че благата на чавизма трябва да останат непокътнати в страна, където 75% от населението разчита на тях, то полетът й ще е кратък."
Най-популярното сега лице сред опозиционерите Енрике Каприлес очевидно добре схваща тази особеност. И затова повтаря, че негов приоритет ще е подобряването на икономическото положение в страната и чак след това законът за амнистията, за който други опозиционни сектори държат да е с предимство. Замисленото внасяне на такъв закон ще цели освобождаването от затвора най-вече на другия ярък опозиционер Леополдо Лопес. Той получи 13-годишна присъда не току-така, а заради организирането на миналогодишната серия улични безредици в стила на украинския Майдан. При тях загинаха 43-ма души.
"Гълъбът" Каприлес и радикалът Лопес не могат да се понасят. Каприлес направо трябва да благодари на властта, че Лопес е в затвора, та затова разпокъсаните и взаимноизключващи се като идеологии опозиционни партии успяха да сключат споразумение за обединение през юни т.г. Именно то ги доведе до сегашната победа. За това усърдно бабуваше гуруто на испанските социалисти Фелипе Гонсалес. Той има тесни лични връзки с едрия венецуелски бизнес и със старата политическа класа там още от времето, когато бе испански премиер и испанската държава купи и окончателно разсипа тогавашния венецуелски авиопревозвач... 
Чуждите съветници сега старателно инструктират венецуелската опозиция да не вземе да се изпокара, да се запази единна, за да може да прокара през парламента замислените закони. Каприлес вече се закани, че с един такъв закон скоро ще бъдат забранени "петролните подаръци" за други държави. Ентусиазмът му обаче е преждевременен. По конституция президентът - сега това е Николас Мадуро - може да налага вето на всяка законодателна инициатива. Също и Върховният съд, където мнозинството е на чавистите. Опозицията не може директно да гласува за отстраняване на Мадуро, а само да иска референдум за свикване на извънредни президентски избори. Не е ясно как тя ще действа синхронно, след като в нея се подритват както крайни неолиберали, така и почитатели на "мекия" социален модел на бразилеца Лула... Ако наистина бъде спрян "петролния бартер" с Куба например, както вещае Каприлес, Венецуела ще остане без кубинските учители и лекари и ще се сринат образованието и здравеопазването. Това опозицията, обещала по-добър живот на венецуелците, не може да си позволи. Със сигурност обаче най-радикалните сектори в нея няма да се примирят и със силната роля на президентската власт. От което следва, че напрежението в страната ще остане високо.
Подобна ситуация, макар и с обратен знак, се очертава и в Аржентина. Встъпилият миналата седмица в длъжност нов президент - десният Маурисио Макри - ще трябва да управлява с парламент и с губернатори на провинции, доминирани от симпатизанти на политическата му противничка, лявата перонистка и досеташна президентка Кристина Фернандес. В Аржентина също изкуствено - чрез международна игра с "лошите дългове" от периода преди дефолта през 2001-ва - бе предизвикано икономическо задушаване, което  обърна вота на аржентинците на президентските избори през ноември. И поднесе властта на Марки, който обеща 180-градусов завой и във вътрешната, и във външната политика. Министерският му екип е от неолиберали, кадри на транснационални компании. Курсът ще е към сближаване със САЩ и ЕС.
Преди венецуелските избори Макри се закани, че ако опозицията там ги загуби, ще иска изключване на Венецуела от Меркосур. Затова Мадуро не отиде на встъпването му в длъжност. В Буенос Айрес обаче бяха всички останали латиноамерикански лидери - включително приятелят на Чавес Ево Моралес, президент на Боливия и бивш футболист. С него Макри, който е оглавявал легендарния отбор "Бока Хуниорс", приятелски порита футбол. Боливия в момента е с един от най-стабилните растежи в Латинска Америка. Тя е и основен доставчик на газ за Аржентина.
Макри се показа и много добронамерен към бразилската ръководителка Дилма Русеф, която посети дори още преди президентската си клетва - и така я подкрепи в нейните собствени вътрешни неволи с поискания й импийчмънт. Бразилия е най-големият търговски партньор на Аржентина и взаимната стабилност е важна и за двете съседни страни.
Макри ясно си дава сметка какво означава минималната разлика от под 3%, с която победи в изборите, и че социалните програми на предшественичката му продължават да имат симпатиите на половината страна. Ето защо в речта си при полагането на президентската клетва той открои три свои приоритета: "Нулева бедност, преборване на наркотрафика и обединение на аржентинците."
След като дори десницата вече говори за борба с бедността, явно "лявата вълна" в Латинска Америка няма как да изчезне безследно.


Николас Мадуро
 
Енрике Каприлес