Как един вирус повали неолиберализма

"Последният грандиозен провал на неолиберализма" е определението, което Ноам Чомски дава за катастрофалните последици от КОВИД-19 и неуспехът на богатите демокрации в борбата срещу заразата. Пандемията постави на колене цялата международна общност и извади на показ дефектите във вътрешната и във външната политика на Западния свят. Самото скорострелно разпространение на вируса и слабостта на правителствата да дадат адекватен отговор срещу ограничаването му се определя като вододел между системата, която познаваме, и една нова, след глобална система с нови ценности и норми. Иначе казано, от американоцентрична система на международни отношения с безспорен лидер САЩ и неговите западни съюзници в близко бъдеще ще се наблюдава преход към 

синоцентричен модел 

на международната система с лидер Китай.

Разпространението на заразата в световен мащаб извади на показ слабите връзки между  влиятелните играчи на международната сцена и буквално вцепени реакцията на големите демократически лидери. В политическите среди дори започна да се говори за "демократичен" и "авторитарен" подход в борбата с коронавируса. В духа на вредни практики от миналото демонизирането и противопоставянето продължават да бъдат извеждани на преден план. А междувременно светът е изправен пред криза, която ще бъде много по-дълбока и по-продължителна от кризата от 2008 година. Апели за всеобщ и подход и общо решение на международната общност съществуват само на думи. Всеки се пази и не поема ангажименти. По последни данни се очаква, например, безработицата в САЩ да достигне 16 на сто. Трилиони долари се заделят за военния сектор и за увеличаване на военната мощ, а в същото време фундаментални заплахи като климатичните промени, пандемията, масовата миграция са пренебрегнати. Разпространението на инфекцията вече е повлияло сериозно на ситуацията по света и особено на икономиката. Извънредното положение в различни страни, съчетано с глобалната рецесия, не може да не засегне и глобалната политика.

Както отбелязва Ноам Чомски, може би е време да насочим усилията си към изграждане и установяване на един прогресивен интернационализъм. Към момента такъв се упражнява единствено от Куба и Китай. Когато Италия бе ударена тежко от коронавируса и се обърна за помощ към ЕС, такава не бе оказана. Дори Германия, която е пример за идеално смазан механизъм и се справя повече от добре в борбата срещу вируса, не се реши да помогне. Вместо една нагледна демонстрация на солидарност и взаимопомощ, които са уж основни ценности на ЕС, станахме свидетели на сценария "всеки за себе си". В този критичен момент помощта дойде оттам, откъдето никой не очакваше – Куба изпрати лекарски екипи в Италия и в други страни, Китай също се включи с даряване на медицински материали, маски, медицински екипи. Италия не е единствената, на която Китай оказа помощ. Други примери са Сърбия, Испания, Белгия, Полша, Франция. На Италия помогна и Русия. Ето защо Китай също може да бъде разглеждан като пример 

за прогресивен интернационализъм 

и лидер на международната общност в мрачните времена на световната пандемия. За разлика от САЩ, които обърнаха гръб на своите европейски партньори.

Защо богатите демокрации на Запада демонстрираха слабост и неспособност да се обединят в условията на пандемичната криза? Защо здравните системи колабираха? Оказва се, че САЩ, които са със статут на суперсила, не са подготвени да отговорят на заплаха като масова зараза.

Като основен виновник за дефектните здравни системи днес можем да посочим ефектите от неолибералната политика. Здравето е важно "благо" не само на ниво отделен индивид, но също като компонент от макроикономическата рамка на дадена страна. Следователно подобряването на здравния статус на индивида и на обществото трябва да е включено в политическата програма на всяко едно правителство. Съвместима ли е обаче политиката на държавата в сферата на здравеопазването и общественото здраве с неолибералната парадигма? Неолиберализмът, известен още като икономически либерализъм и икономически рационализъм се стреми да ограничи държавната намеса в икономиката. Представителите на тази школа проповядват ефикасност на свободния пазар, дерегулация, приватизация на публичния сектор. Основен двигател на прогреса е пазарът. Неолибералите разглеждат гражданите предимно като рационални потребители на обществени блага, здравеопазването пък е едно от тези блага. Консуматорството е мантрата на неолибералната политика.

През 1978 г. Световната здравна организация (СЗО) одобри нов подход към първичната здравна грижа. Визията за здравната грижа е всеобхватна, тъй като тя свърза здравните услуги с по-широката организация на обществото, призовавайки за нов международен икономически ред, който да бъде от полза за развиващите се страни, да се даде възможност за демократично участие в здравеопазването и да се обърне по-голямо внимание на социалните и екологичните условия, които увеличават рисковете от болести. Здравните услуги трябва да бъдат гъвкави, съобразени с местните нужди и да акцентират върху превенцията на болестите. Тази визия е документално закрепена в Декларацията от Алма Ата. Идеите, които засяга декларацията, са революционни за времето си и предлагат позитивен подход в международните отношения в сферата на здравеопазването.

За съжаление реализацията на декларацията остава само на хартия, тъй като липсват политическа воля и медицински ресурси. Днес първоначалната еуфория от неолибералната практика е само бегъл спомен. Здравето на отделния индивид и на обществото като цяло се разглежда като стока, а самият пациент е клиент, който търсят здравна помощ  от професионалист или професионално лечебно заведение. Неолиберализмът се гради на консуматорство, не на права. Целта е да се отслаби социалната държава и да се ограничи 

максимално отговорността на държавата

за икономическия и социален живот на индивида. По този начин настъпва видимо неравенство в социалния и здравния статус на отделния човек и гражданин. Пример за отбягване на отговорност са хвърлените обвинения върху СЗО и Китай, например, за трагичния развой с коронавируса. САЩ дори апелираха да се спре финансирането на СЗО, защото дейността й е неефективна. Защо вината не бе потърсена в рамките на вътрешната държавна политика и отговорността на държавата за изоставената здравна система? Днес сектори като здравеопазване, образование и наука не са приоритетни и затова за тях финансирането е слабо. В западния модел на неолиберализъм здравеопазването се разглежда като услуга ("медицински услуги"). Основен е елементът лечение. Липсва обаче друг много съществен елемент от здравната култура и политика на една страна, а именно профилактиката. Именно липсата на политика на здравна превенция допусна редица държави да подценят ситуацията с КОВИД-19 и доведе до смъртта на хиляди.

Някои държави от Източна Азия като Тайван, Сингапур, Китай, Япония успяха да овладеят заразата използвайки различни методи за превенция на зараза и разпространението на вируси. По този начин те останаха по-малко уязвими пред предизвикателствата на коронавируса. Общественото здраве, както и здравето на отделния индивид, са ключови за сигурността на държавата. Това е въпрос, над който Западният свят трябва да помисли.

Друг проблем, по който да се разсъждава е приемането на такава здравна политика, която да гарантира на гражданите на съответната държава ефективен достъп до медицинско обслужване. Причина за голямата смъртност в САЩ, например, е, че голям брой хора не са осигурени и съответно не им е била отказана медицинска помощ. Тук вече идва социалната роля на държавата, която обаче е несъвместима с тази на неолибералното лице на политическия елит.