Как да учим, за да работим, а не обратното

Регистрираните безработни младежи в страната през юни са били 71 000, младежката безработица е почти 20%, а страната ни е на първо място в ЕС по брой на хората до 29 години, които нито учат, нито работят. В същото време много фирми се затрудняват да намерят служители с подходяща квалификация, които да се включат веднага в производството, без да се налага да се инвестира в обучаването им.
В няколко европейски държави например Австрия, Германия, Швейцария, от десетилетия се прилага модел, който прекъсва този порочен кръг и се е доказал като най-добрия начин да се осигури

подходяща работа на младите хора

Пряко доказателство за ефективността на модела е, че Германия и Австрия са страните с най-ниска младежка безработица в Европейския съюз. При средно ниво в съюза през май  от 23%, в Германия тя е била 7,6 на сто, а в Австрия - 8,7%.
И в двете държави прилагат т.нар. дуална (двойна) система за професионално обучение. Накратко, тя обединява професионално образование в училище и чиракуване във фирма. Учениците, които избират този модел, прекарват само 20% от времето в училище, където получават знания по избраната от тях професия и по общообразователните предмети. Останалото време работят във фирма, където служители, минали специални курсове за работа с чираците, ги учат на професията, докато реално участват в производството.
В Австрия 40% от учениците, завършили задължителния курс, продължават образованието си по дуалната система и могат да избират между 220 професии. В Германия делът на учениците, предпочели този модел, е още по-голям -  66 на сто. В страната има регламенти за чиракуване по 348 професии от всички сектори на икономиката. Списъкът непрекъснато се адаптира към промените в икономиката и съответно в търсенето на пазара на труда - например през 2001 г. е включено обучение по рециклиране и управление на отпадъците.
В зависимост от професията

чиракуването продължава
от две до четири години

За всяка професия, включена в дуалната система, има подробни регламенти какво и как трябва да усвоят чиракуващите. Във фирмите се прилагат учебни планове, написани от бизнес сдруженията и синдикатите, и утвърдени от държавата. Преди да приемат чираци, фирмите се проверяват от бизнес организациите и браншовите сдружения дали имат капацитет да осигурят професионално обучение на необходимото ниво. След завършване на чиракуването учениците държат изпит пред браншовите камари, на който доказват, че са достатъчно квалифицирани да упражняват избраната професия. След успешно положените изпити бизнес сдруженията издават документите, които дават право да се практикува съответната професия. Налагането на стандарти за обучението във фирмите и проверката чрез изпити гарантират, че абитуриентите са достатъчно квалифицирани да започнат работа веднага. Понеже бизнесът има най-голяма роля при определянето на списъка с професиите и учебните планове, чираците получават квалификации, за които има търсене на пазара на труда. Така не се допуска да се стигне до ситуацията, която показва направено в Добрич проучване, според което бизнесът търси туроператори с румънски и руски, а училищата подготвят само с английски и немски. Всички страни в модела

младежите, бизнесът и държавата имат полза

Младежите получават подходящи умения и добри перспективи да си намерят работа по специалността. Докато чиракуват, трудът им се заплаща, като в края на курса възнаграждението им достига 80% от това на квалифициран служител.
Ползата за бизнеса е, че си осигурява работна сила с подходяща квалификация. Обучаващите фирми си създават бъдещи служители, които притежават точно тези умения, от които компанията има нужда. Така си спестяват разходите за допълнително обучение на работници, наети от свободния пазар. Ефектът от това предимство на дуалната система ще се засилва все повече с демографската криза.
Въпреки че фирмите поемат почти цялото финансиране на обучението, те успяват да си върнат разходите чрез произведения от чираците продукт. В Швейцария две трети от всички обучаващи компании излизат на печалба в края на стажа, сочи проучване, проведено от специалисти от Бернския университет през 2009 г. Друго изследване показва, че дори микропредприятията, в които има повече от трима наети, подобряват финансовите си показатели, когато работят с чираци.
Дуалната система помага и на държавата, като гарантира ниско ниво на безработица. Също така спестява публични разходи, защото издръжката на стажантите се поема от обучаващите фирми, поддържането на системата - от бизнес сдруженията, а държавата има ангажимент само към заплатите на учителите в професионалните училища. Не е за пренебрегване и

ефектът върху регионите -

учениците се обучават в местни фирми, т.е. получават добра професионална перспектива в родните си места и не им се налага да мигрират към други градове или да напускат страната си.
Системата дава разнообразни възможности за учене през целия живот и представлява гъвкав инструмент за реакция при кризи. Това беше убедително демонстрирано в Австрия през 2009 и 2010 г., когато бързото пренастройване на системата към курсове за преквалификация на освободените от работа доведе до най-ниските нива на безработица в ЕС в пика на кризата.
Двойната образователна система е законово регламентирана в Австрия и Германия през 60-те години на миналия век и през следващите десетилетия е успяла да докаже своята ефективност. Адаптирана, тя би била

подходящ модел за България

давайки решения едновременно на два тежки проблема на трудовия ни пазар - притеснително големия брой безработни младежи и липсата на работна сила с подходящи знания и умения. Чиракуването може да се окаже подходящият модел за квалификация и на учениците, които сега отпадат от образователната система след задължителния курс (близо половината от безработните младежи са с основно или по-ниско образование). И не на последно място - до не чак толкова отдавна България е имала добри традиции в кариерното израстване чрез чиракуване, така че няма да се започва от празно място.
За да стане факт дуалното образование у нас, най-важното и най-трудното условие е да се намери политическа воля. Защото въвеждането му ще изисква дълбоки реформи не само в образователната система, но и в образователните стандарти, в данъчната система и условията за стимулиране на бизнеса за участие в нея, в изискванията за квалификация и за изпълнението труд и особено на услуги. Едно усилие, което си заслужава.