Как да се спасим от "мъртвите души" в избирателните списъци

Антон Гицов

Последните парламентарни избори наново повдигнаха остри, но стари наболели проблеми, свързани с "мъртвите души" в изборните списъци и преразпределянето на гласовете на гласувалите в чужбина изселници съгласно разни екзотични схеми. То води до изкривяване на вота на избирателите по места и до феномени като този от рода на "бат` Сали", при който нежелан депутат, преживяващ другаде, и от партия със слабо или почти никакво влияние в даден район да бъде натрапван там като депутат с многократно по-малко подадени за него гласове в сравнение с местни кандидати.
Такъв проблем не съществува в развитите страни по света. Право на глас в повечето от тях имат постоянно пребиваващи в страната техни граждани за повече от определен срок - от 30 дни в някои американски щати до 5 г. в Люксембург. В някои страни правото на гласуване на постоянно преживяващи в чужбина се ограничава и според това за какви избори става дума. В Холандия например  живеещите в чужбина нямат право да гласуват на избори за горната камара и на местни избори. Във всички случаи обаче в тези страни се поддържат и  редовно обновяват избирателни списъци на основата на лично подадени от избирателя данни в специален формуляр.
България отдавна би следвало да се е получила от практиката в тези страни при провеждането на парламентарните избори. Тя би могла например да последва практиката във Великобритания, която не допуска "мъртви души в списъците", не ограничава правото на глас на преживяващи в чужбина нейни граждани чрез кратки срокове на уседналост, но и не дава такива права на твърде отдавна изселили се нейни граждани.
Във Великобритания Електоралната регистрационна служба (техният ЦИК) е постоянно действащ орган, който ежегодно извършва текуща регистрационна процедура чрез общините. Всяка община поддържа свой електорален регистър, съдържащ имената на всички, имащи право да гласуват, който се обновява ежегодно. На всеки адрес от местния регистрационен офис се изпраща за попълване формуляр, като се изисква в него да бъдат посочени имената на всички преживяващи на адреса, които евентуални биха имали право да гласуват. След това на всеки, включен във формуляра,  се изпраща регистрационен формуляр, който той е длъжен да попълни и изпрати. Във формуляра се изисква попълване на данни като дата на раждане, национален осигурителен номер (за България би следвало да се дава ЕГН), телефонен номер и и-мейл адрес, ако има такива, дали лицето фактически живее на друг адрес и дали настоящият адрес е постоянен, но лицето се е регистрирало на него през последните 12 месеца, кой е бил преди това постоянният му адрес. Подаване на фалшива информация в регистрационния формуляр, която влияе върху правото на гласуване, носи наказателна отговорност глоба до 5000 паунда или затвор до шест месеца.
Във Великобритания наистина се разрешава на изселили се британски граждани да гласуват, но само ако те са се изселили от страната преди по-малко от 15 години. Но те могат да се регистрират самостоятелно и да гласуват само в избирателния район във Великобритания, където са пребивавали постоянно, преди да напуснат страната, което решава проблема с изкуствено разпределение на техните гласове по произволно избрани региони и премахва необходимостта от прокарваната у нас идея за пребиваващите зад граница да се оформя отделен избирателен район, която няма да отстрани недостатъка, че задграничният избирател ще може да гласува само за партия, но не и за депутат.
Такъв един изпитан модел би бил наистина подходящ за България.