Как да продължим

За отстояване на българската позиция в спора с РС Македония досегашните действия на страната ни няма да са достатъчни. Колкото вярна и справедлива да е визията ни, виждаме, че към момента тя не се приема в ЕС, който дори е изненадан, че имаме проблем със Скопие и защо досега сме мълчали. Явно трябват други действия, не само отстояване на историческата истина.

Първо, окуражителните сигнали на управляващите в Скопие не бива да ни приспиват. В свое изявление наскоро Зоран Заев обвърза решаването на спора с парламентарните избори у нас. "Мисля, че трябва да изчакаме да минат изборите след края на март", каза той по местно радио. Очевидно политическият ни елит трябва да помогне на Заев да се отърси от примамливата за него заблуда, че след март пъзелът на управлението у нас ще се нареди така, че България ще отстъпи. За целта обаче както парламентарните партии, така и извънпарламентарните сили с най-големи шансове да влязат в Народното събрание, трябва авансово да препотвърдят досегашната българска позиция с еднозначното послание, че тя няма да се промени който и да поеме управлението. Дали ще го направят вкупом заедно, дали поотделно, дали групово, е подробност, но не трябва да оставим Скопие да се осланя на изборната заблуда.

Второ, след изборите България трябва да подеме дипломатическа офанзива за разясняване на позицията си. Стартът й може да бъде даден още със служебното правителство, макар че неговото предназначение е друго. Но стартът наистина може да бъде успешен, като знаем становището на президента Румен Радев. Досега не видяхме пресконференции на български посланици в страните от ЕС, които да представят позицията на страната ни за спора или за хода на преговорите в съвместната българо-македонска комисия. И да покажат тарикатлъците на участниците от Скопие. Не видяхме и становище на МВнР до сродните министерства в ЕС за последния кръг или за предишни фази на преговорите в комисията. Май не смеем да се обърнем и към големите европейски медии. Дали офанзивата ще бъде успешна без такива и без други, може би още по-работещи, стъпки?

И накрая, позицията на ЕС. Почти ултимативно от нас се иска да отстъпим. А германският евроминистър Михаел Рот панически алармира, че сигурността на Европа е застрашена, ако България продължава да се инати. Подозирам, че някои у нас са си глътнали езика от такова отношение и са готови да "шитнат" Самуил за македонски цар. Само че България не е без козове в ръцете си. Може да надцакваме с аргументи като отстояване на евроценностите и добросъседството, също и с компромисната обща история. Но има и още един коз: ако ЕС държи България да стане евроскептична, нека да продължава с едностранчивия натиск срещу историята и паметта й.