06 Юли 2020понеделник10:53 ч.

КАК ДА ОЦЕЛЕЕМ ПО ВЕЛИКДЕН

От турско, та досега българинът все му е намирал колая как да се приготви за празника

/ брой: 86

автор:Йордан Съев

visibility 1241

И когато България е била под турско робство, по нашите земи тогавашните българи са празнували Великден според отколешни традиции. След най-дългите пости и в бедните домове са се боядисвали яйца, месели са се козунаци и са се печели агнета, а на много места това са го правели колективно. Наскоро ми попадна една хроника, в която се описва честването на Великден в с. Рошенец, Прилепско, през 1797 г. Ето какво пише в нея: "По инициатива на енорийския свещеник Йоаким се реши големият християнски празник

да се чества колективно

За целта по обяд в черковния двор се разпалиха няколко буйни огньове и на тях се натъкмиха 17 юздари (забити в земята железни колци с дълги шишове, на които се нанизва агнето, т.е. нещо като чеверме). След като пламъците опърлиха повърхността на агнетата, огньовете се потиснаха и почнаха да се пекат на бавен пламък. За всеки юздар имаше по един основен отговорник, който следеше агнето да се обръща равномерно, така че да не прегори само от една страна. Помощниците му имаха задължение да поддържат огъня и периодично да мажат агнетата с овча лой. Към 2 часа след икиндия (някъде към 16 ч.) селяните заприиждаха и се натъкмяваха на направените от дъски пейки, а между тях бяха разстлани черги, на които да се тури посудата. Всяка фамилия (семейство) носеше боядисани яйца, ракия, вино, козунаци и пити. Попът прочете молитва и след това хората започнаха да се чукат с яйца. После на всички се раздаде от печеното агнешко. На празника присъстваха също така турци и евреи".
Имам още много описания на честването на Великден през различни години и на различни места. Ще си позволя да посоча само едно от тях. През 1913 г., един месец след като е превзета Одринската крепост, а българските войски са на позиция при Чаталджа, за Великден при окопите идват селяни от околните села и носят на войниците боядисани яйца, козунаци, но агнешко няма дори и за тях, защото всичко е реквизирано и изядено. По това време има примирие и в Лондон се водят преговори за сключване на мирен договор между съюзниците и Турция. Неидентифициран български чобанин, който съумял да запази част от стадото си, коли 7 овце и с магарета ги доставя в 6-и пехотен полк, за да могат

войниците да се облажат донякъде

подобаващо за Великден. Понеже като печено няма да стигне за всички, се прави вариво, така че да има все пак някаква мръвка и за офицера, и за войника.
А как е сега?
Няма война, но няма и стада. В Санстефанска България, без орязаните от Екзархията Тулчанска, Констанска и Нишка кааза, са се отглеждали 12 млн. овце. В определеното според Берлинския договор Княжество България те са 3,5 млн., но в Източна Румелия има още 5 млн., част от които мигрират през Родопите, които са условна граница с Турция. След войните през 20 век (Балканска, Междусъюзническа, Първа и Втора световна) България се прибира в сегашните си граници. Създава се обаче кооперативно земеделие, включително и животновъдство, в  т.ч. овцевъдство. След колективизацията броят на овцете прогресивно нараства. През 1964 г. те надхвърлят 10 млн., а в началото на 80-те години са вече към 13 млн. България се превръща в крупен износител на овче, шилешко и агнешко месо за страните от Близкия Изток. Вътрешният пазар е напълно задоволен, още повече, че овнешкото, а даже и шилешкото месо се консумират в много ограничени количества. До голяма степен това се отнася и за агнешкото, което по традиция се яде предимно на Гергьовден и Великден. Цената му обаче не се влияе от конюнктурата. Целогодишно, както и на двата споменати празника, е една и съща. В средата на

80-те години агнешкото е 4,80 лв.

за килограм. След това леко се покачва, главно поради намалелите стада, а понякога се стига и до известен дефицит по време на празниците. През 1986 г. Тодор Живков организира съвещание с първите секретари на ОК на БКП и председателите на АПК. На него той спуска директива да се преодолее спадът в овцевъдството и заявява, че лично ще следи за нейното изпълнение. По този повод се разказва следният виц: В село Х овцата Рогуша родила 2 агнета, за което бил изпратен рапорт до председателя на АПК. Той от своя страна докладвал пред ОК на БКП, че овцата Рогуша е родила 4 агнета. Първият секретар на партията в окръга изпраща лично съобщение до Тодор Живков, че овцата Рогуша се е сдобила с 5 агнета. Тогава Тодор Живков наредил четири от агнетата да бъдат предназначени за износ, а петото да остане за вътрешна употреба. Така за консумация всъщност не останало нищо.
А какво беше положението с яйцата?
Статистиката отчиташе, че всеки българин ползва средно по две яйца на ден - пряко или за приготвяне на ястия и сладкиши. А всъщност повечето ползваха по едно, но имаше и такива с три. Статистиката събираше 1+3 и сбора от 4 разделяше на 2, за да отчете средната конусмация. Цената им обаче не беше средностатистическа, а съвсем реална - 8 ст. По Великден повечето от домакинствата варяха и боядисваха по 10-15 яйца.
Третият празничен атрибут е козунакът.
Въпреки атеизма, по Великден хлебозаводите пускаха на пазара големи количества от този продукт - натурален, със стафиди, с бадеми, с различни плодове. Цената му беше 2 лв. за килограм и не можеше да бъде по-висока, защото белият хляб струваше 32 ст.
Така отпразнуването на Великден по стар български обичай струваше на едно семейство в порядъка на 15-17 лв. при средна работна заплата 256 лв. и при положение на всеобща заетост, за което редовно се изплащат заплати.
За тази цел

сега са необходими поне 70 лв.

при това с ограничена консумация на агнешко, яйца и козунак. Но как дори това да си го позволят стотиците хиляди безработни и тези, които се водят на работа, но от месеци не са получавали заплата! Някакъв изход все пак има. Земеделският министър Найденов препоръча хората да си месят и пекат сами козунаците. Така вместо 8-10 лв. ще им струват наполовина. Овчарите продават агнетата за 5,50 лв. килограм живо тегло на изкупвачите. Няколко семейства могат да се кооперират и да изпратят човек, който да купи живо агне, от което след одиране остават 20 кг месо и кокали на цена 6,50 лв. за килограм. Настъпила е пролет и в поляните е поникнал лапад и киселец, с които и малко ориз се прави пълнеж. Има и рецепти за агнешко с картофи, които на пазара могат да се намерят за 35 ст. килограма. Така че може да се пригови не печено агнешко с картофи, а печени картофи с малки агнешки мръвки, отделени от глави и опашки. А и защо непременно да е агнешко. Аз съм ял ястия от шилешко, овче и дори овенско, но като се приготвят по подобаващ начин, те малко се различават от агнешкото. През 1987 г. гостувах на мои познати в с. Чорбаджийско (на 16 км южно от гара Подкова) в Средните Родопи по повод на техния Байрам курбан. За случая бяха заклали един 3-годишен овен. Основната част се печеше в дворната пръстена фурна, а главата и предницата се вареше в казан със зеленуци. Когато го опитах, беше почти като агнешко.
След като решихме въпроса с мръвката и козунака, остават яйцата, но и те не са проблем. Ако си купим пет кокошки-носачки и един петел, на ден те ще снасят поне по 5 яйца. Ще има и за нас, а може и да продаваме. А къде ще ги отглеждаме - на балконите и в гаражите, и ще спазваме директивата да им осигуряваме щастлив живот.
Весел Великден, българи!

 

10 км опашка на „Кулата“ още от сутринта

автор:Дума

visibility 14

Българите влизат в Словакия само след PCR тест

автор:Дума

visibility 40

Борисов заряза мерките срещу КОВИД-19

автор:Дума

visibility 292

/ брой: 126

С 6 лв. по-скъпа е потребителската кошница

автор:Дума

visibility 270

/ брой: 126

Големите търговци плашат с бензинова криза

автор:Дума

visibility 254

/ брой: 126

Старите жилища поскъпват по-бързо от новите

автор:Дума

visibility 240

/ брой: 126

Кланици се оказаха огнища на COVID-19 и в Австрия

автор:Дума

visibility 0

Рекорден брой новозаразени в световен мащаб

автор:Дума

visibility 25

Втора локална карантина в Испания

автор:Дума

visibility 191

На гол тумбак - чифте компютри

автор:Велиана Христова

visibility 310

/ брой: 126

Въпроси за бъдещата работа на КЕВР

visibility 256

/ брой: 126

Новата конституция на Путин

автор:Мирослав Попов

visibility 253

/ брой: 126

ПЕНКА КАЛИНКОВА

visibility 205

/ брой: 126

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ