Как без малко не станах мормон

Тъкмо когато в студената зимна утрин минавах през Борисовата градина, пред мене застанаха двама елегантно облечени мъжаги с бели ризи, с вратовръзки и костюми а ла Пиер Карден, със  зачервени бузи от студа и томчета с черна подвързия в ръка:
- Бр-р-р! - студено, а? - рекох пътьом на единия от тях.
- Мен не студен! - отвърна първият, който фамилиарно ми махна с ръка. - Може разговаря с вас?
- Може, разбира се, защо да не може? - отговорих на въпроса с въпрос.
- Вие вярва в бог?...
- И да, и не - отвърнах двусмислено.
- А чувал нещо за мормони?...
- Да, знам, че мормоните са секта, която...
- Не, ние не секта, а църква, която иска да развие ваша вяра...
- Но моята вяра е православна, а в някои случаи дори съм и атеист.
- Ние може да помогне и да развие ваша вяра...
- И как ще развиете моята вяра?
- Вие чете библия?...
- Да, чета понякога.
- А вкъщи семейство моли?...
- Не, не се молим.
- Трябва чете библия и моли вкъщи. Ние може помогне вас да моли. Ето вас една библия да чете и моли.
- Благодаря, но аз си имам библия.
- Наш библия по-хубав.
- Може - казах.
- А вие спортува?...
- Да, бягам за здраве джогинг, играя йога...
- А обича музика?
- Да, Моцарт, Шопен...
- А слуша чалга?
- О, не, не мога да я понасям!
- Но премиер Борисов обича чалга: Горан Брегович, Лепа Брена, Цеца Величкович, Ивана?...
- Той обича и футбол на малки вратички...
- О, йес, футбол малки вратичка, пинг-понг, футбол големи вратичка...
- Бог да пази България!
- О, йес, йес! Ние може помогне вас моли...