Кафкианските закони на ГЕРБ

Франц Кафка има един кратък и изключително поучителен разказ, който се казва "Пред закона". Пред вратата на закона стои пазач, а един селянин се опитва да влезе. Пазачът обаче не го пуска. Селянинът стои с години пред нея, но така и не успява да попадна вътре. Най-накрая малко преди смъртта си пита пазача защо за толкова много време не е видял друг да се опитва да влезе, а пазачът отговаря с легендарната реплика, от която може да те налази леден ужас: "Тук никой друг не можеше да влезе, защото този вход бе определен само за тебе. Отивам сега да го затворя".
Подобно упражнение по законодателен абсурд си организираха ГЕРБ в последната седмица с ударното приемане на закона за конфискация на незаконно придобитото имущество. Ударническият подход в правото и превръщането на законите в политическа манифактура са запазена марка на това управление, но този път трудовият им ентусиазъм надмина всякакви граници. Свръхускоряването на приемането на този закон, който бе на път да разцепи самата партия ГЕРБ, се дължи на идеята законодателният акт да попадне като червена точка в новия доклад на Еврокомисията. За целта управляващите се постараха да погазят дори и биологическите ограничения на човешкия организъм и спретнаха парламентарен ден от 12 часа с голямата идея да изпълнят повелята от Брюксел, защото общо взето това е единственият глас, който този кабинет още може да слуша.
Резултатът е закон-чудовище, който прилича на литература на ужаса. Една от нормите в него е да се разследва придобиването на имущество 15 години назад. Кой ли е този български чиновник, който може да провери нещо толкова назад във времето, да сравни пазарните стойности, да преодолее дори разликата в парите преди деноминацията, за да успее да установи тъмните сили, които са си купили имоти с незаконни средства? Това просто са поредните текстове, които звучат прекрасно на хартия и ще останат само там - като паметник на юридическия порив по създаването на заблуждаващи приказки. Такъв текст просто не може да действа.
Нека да припомним, че законът за конфискация отдавна предизвиква политически колизии в самото мнозинство. Първият вариант на тогавашната правосъдна министърка Маргарита Попова бе удавен в мъртвото вълнение на управляващата партия. Новият вариант, юридическият римейк обаче се прави изцяло с идеята, че каквото Брюксел иска, трябва да бъде "изобразено", при това без реално съобразяване с реалната обстановка, с идеята да кипи безсмислен труд и всички български успехи да стоят единствено на хартия.
А иначе българският народ вече колективно се чувства като героя от разказа на Кафка - стои пред вратата на закона, но този закон винаги се прави за нечий друг кеф - корпоративен или политически, и никога за интересите на върховния суверен на политиката. Резултатът е траен скептицизъм, отчаяни хора и държава, която съществува през цялото време единствено и само по Кафка.