Където няма памет, няма и съвест

Татяна Злобина,
председател на "Обелиск"

Със съдържанието на в. "Новое время" се запознах благодарение на един пенсионер - историк от Санкт Петербург, който грижливо пази този вестник, издаван преди 100 години в Русия. По онова време България още не е участвала в Първата световна война. Тя се включва във войната година по-късно, през октомври 1915 г., когато обявява война на Сърбия и воюва на страната на централните държави. 

 А още от 1914 г. офицерите и войниците на руската армия мъжествено са се сражавали на фронта, загивали са, извършвали са геройски подвизи. В условията на войната вестниците са имали за задача да повдигат бойния дух на войниците, като печатат статии за героите, за бойните събития, победите и славата на руската армия.

 Нашето внимание бе привлечено от статия, чийто автор разказва за силата и волята на руската държава и руската армия при освобождаването на България от османско иго, за руските воини, загинали и погребани в българските земи. Нашите предци са защитавали интересите на Русия на бойните полета и на дипломатическото поприще. Руската армия тогава не е търсила обаче изгода за собствената си държава, а е воювала по съвест.  

 Днес дейността на нашето обществено сдружение "Обелиск" е продиктувана от идеята, че където няма памет, няма и съвест. На тази основна идея е подчинена нашата практическа дейност, насочена към търсенето, намирането и обгрижването на забравените гробове на съветските воини, погребани през есента на 1944 г. в България. Особено когато със собствените си очи виждаме какво се случва в днешно време. А ето за какво пишат и какво са направили за опазване на историческата памет нашите предци преди сто години.

В. "Новое время", № 13894

Петроград, събота, 15 ноември 1914 г.

"След свършването на Освободителната война в България през 1877-78 г. според волята на Император Александър Николаевич бе взето решение да се погрижат за всички гробове и братски могили, които са останали на обширна територия след тази война. Ангажиментът за това бе възложен на войсковите поделения, а паричните средства бяха осигурени от доброволните дарения от войниците и ръководството на армията, а също така и от задължителни определени вноски от икономическите и стопанските капитали. В основата на тези дарения са много големи парични средства от самия Император, от неговия наследник Цесаревич и други членове на императорската фамилия, които са направили щедри дарения от собствени средства.

 В резултат на това, още преди изтеглянето на руската армия от България, били подредени и обгрижени 453 гробища и братските могили в пределите на България, Румелия, Турция и Румъния. Обаче през 1880 година при огледа бе установено, с малки изключения, че повечето паметници и гробищни огради вече по естествен или злоумишлен начин се рушат поради липса на надзор. Затова Императорът възложи на генерал-адютант граф Тотлебен благоустройство по специален проект, според който е трябвало да се съберат в 11 големи братски могили тленните останки от близките гробища по местата на главните битки. А също така са били създадени 10 големи гробища в местата на военните хоспитали и болници. 

  Паметниците, във вид на 5-етажна пирамида с кована ограда, според този проект, били издигнати през 1881 година основно на територията на България. На лицевата страна на пирамидата има надпис с датата за битката, а на другата - войсковата част, взела участие в нея."

По такъв начин, както се разбира от текста на статията, за една година 

руската държава е възстановила

11 братски могили, където са събрани останките на воините от 453 отделни и общи гробища. Но това не е всичко. 93 братски могили са останали в пределите на Турция, които не са преустроени по проекта на граф Тотлебен, а точно там не е имало възможност за наблюдение над гробищата, които не само са разрушавани, но са изоравани за ниви и пасища, осквернявали са ги. Тогава в ход влиза руската дипломация. И въпросът за увековечаване на паметта на 20 хиляди загинали войници бил решен!

Нека продължим нашия разказ в днешно време - ХХт век, 2019 година, когато предстои да честваме 75-годишнината от освобождението на България от фашистката Германия. Трети Украински фронт, заедно с войсковите поделения на българската армия, са извоювали тази историческа в европейски мащаб победа. Този празник за нашите страни има особено значение, тъй като нашите народи са освобождавали света от фашистката чума с цената на собствения си живот. И отново тук са били погребвани руски воини,

 останали завинаги в българските земи

Повечето от тях са починали от раните, получени в боевете още преди преминаването на Дунава и стъпването на българска територия, в хоспитали, болници и полеви пунктове. Техните могили са ярко свидетелство за бедите, които е донесъл фашизмът на българската земя.

Въпреки това днешната картина на погребаните съветски войници е в пълен разрез с реалната история. Многократно сме виждали пълния шок и недоумението на много руснаци и жители на България, когато преместваме гробища, отделни могили и паметници. Особено тъжно му става на човек, като наблюдава състоянието на гробовете на съветските войници в отделни отдалечени села. 

Вече две години ние - група активисти и единомишленици, атакуваме бюрократичните стени на чиновническите крепости в държавните и обществените институции, които отговарят за състоянието и опазването на паметниците и военните гробове. При нашите запитвания получавахме безразличие и лицемерие. В отговор на нашите многочислени обръщения високопоставени чиновници гордо заявяваха за "голямата работа, която са направили в това направление за увековечаване паметта на съветските войници, които са загинали в борбата срещу фашизма".

Можем да докажем безразличието за състоянието на гробовете с много факти. Затова с цел търсене и обгрижване на гробовете на съветските воини на територията на цяла България - от Добруджа до северозападната граница, създадохме сдружение "Обелиск". Нашата изследователска и аналитична работа през последните 2 години по задълбоченото проучване на обективното състояние на историческите места, където са погребани руските войници, ни позволява да представим уверено обективната картина. Искаме да я променим!