Къде си, министър Дянков?

Кахърен съм като прасе пред Коледа.
В студените декемврийски вечери тежко се замислям дали зимнината ще ме спаси от всесветовната финансова криза и винаги стигам до тъжен извод. Защото установявам, че причина за моята лична финансова криза е именно страстта ми да напъхам всичко, което произвеждам на село, в буркани.
В такива моменти започвам скръбен анализ:
Първо, слагам най-малко пет пъти пътуване до село и обратно, докато засадя домати, пипер, патладжан, зелен фасул и лук. След това пресмятам колко бензин е отишъл, за да заредя лехите със зеленчук. И продължавам нататък. Слагам още десет курса в двете посоки, докато лехите, за които става въпрос, бъдат прекопани. През лятото следва поливане с най-скъпата вода в страната. Помежду поливането е торенето и пръскането с препарати. Когато прибера зеленчука, половината е отдавна окраден от местните патриотични цигани, тръгвам да го извозвам до дома до дома. Това става най-малко на три пъти, щото колата ми е дотолкова малолитражна, че винаги пътувам с нея по юнашка фланелка. Облека ли нормални дрехи, недай Боже, да пътувам с балтон, захваща да харчи бензин като боен "Хамър" из планините на Афганистан.
Следва закупуване на буркани и приготвяне на консерви. Докато всичко ври в големи тенджери, наблюдавам как се върти колелцето на електромера, та от мъка и на мен свят ми се завива.
Накрая, като калкулирам всичко, се оказва, че за вложената сума аз съм могъл да отгледам ананаси. Или да ми ги донесат със самолет от Брега на слоновата кост. А като знам, че в незнаен ден и незнаен час ще дойдат децата, за да отмъкнат две трети от консервите наготово, обяснението за всесветовната финансова криза, както и моята си лична финансова криза, дето ме люлее вече двайсет години, става напълно логично.
Къде си Министър Дянков, ако не България, поне мене да ме оправиш!?