Къде се губят годишно над 50 хил. тона месо?

Много аграрни специалисти оценяват животновъдството като катастрофирало. Тази оценка те правят въз основа на конкретни статистически числа, които показват, че след промените (1989 г.) броят на различните видове животни и продукцията от тях са намалени от два до шест пъти. И от износители сме се превърнали във вносители. В настоящата статия ще разгледам производството на говеждо и телешко месо, където намалението е още по-голямо - табл.1.

- В броя на кравите за 1989 г. са включени 11 хил. броя биволици и за 2017 г. 9 хиляди

Източници: Статистически годишник на Република България, 1991 г.

Аграрен доклад на МЗХГ,2018 г.

Очевидно и доста голямо е намалението през 2017 г. в сравнение с 1989 г.: на кравите - 1,8 пъти; на произведеното месо - 7,4 пъти, на месото, изчислено на крава - 3,9 пъти. Този спад няма да коментирам. Ще анализирам числата за 2017 г. В страните членки на ЕС производството на месо от крава се движи от 200-240 кг.

При наличието на 357 хил. крави (и биволици) нормално е да очакваме производство на около 70 хил. тона месо в кланично тегло, а отчетеното е 17,5 хил. т. По-малко от възможното - 52,5 хил. тона. 

Какво показват изчисленията?

"При 20% годишен ремонт на основното стадо (кравите) ще се осигури производство на 14 хил. тона (71x197).

"При плодовитост от 95% годишно се раждат и отглеждат близо 340 хиляди телета. От тях 71 хил. остават (отиват) за подмяна на бракуваните крави. За производство на месо остават 269 хил. за угояване (в т.ч. 99 хил. женски), като ресурс за производство на 53 хил. т.

Повече информация за производството на месо от телета и възрастни говеда дава табл.2

Източник : Аграрен доклад на МЗХГ, 2018 г.

По числата от таблица 2 и приведените по-горе могат да се направят много коментари и изводи.

"Съотношението на месо млади: възрастни говеда е 46:54%, а би трябвало да бъде приблизително 75:25%.

"От възрастните говеда липсват 4500 т месо, или 32% от възможното производство, докато при телетата и младите говеда тази липса е съответно 45 хил. тона, или 85%.

"При положение, че разполагаме с ресурс от близо 270 хил. телета с възможност за производство на 53 хил. тона месо от млади говеда сме произвели (отчели) само 8 хил. тона, което означава едва 30 кг от животно. Но това число скрива истинската картина, тъй като макар и неголяма част от телетата се угояват до 400-500 кг и те завишават средното кланично тегло. За това, че родените телета се изколват наскоро след отелването се потвърждава и от структурата на говеждото стадо.

Към 1 ноември 2017 г. кравите (заедно с биволиците) са 65% от общия брой на животните. В някои райони този процент е по-голям. При угояване на телетата той ще бъде около 45. Броят на говедата към посочената дата е бил 553 хил., а би трябвало да бъде около 750 хил. Не мога да намеря подходящата дума, за да охарактеризирам отношението към създадения и веднага похабен и унищожен ресурс. За да бъдат задоволени макар и скромните консумативни нужди сме принудени да внасяме всяка година 15-20 хил. тона говеждо месо.

Преди няколко години с вече покойния проф. Трифон Дорджонов се опитахме да убедим един зам.-министър - зооинженер, за необходимостта от угояване на телета, изключени от разплод. По този начин ще преустановим вноса и дори ще разполагаме с количества за износ. Изненадахме се от отговора. Той дословно беше - ние не угояваме телета, защото те произхождат от крави, специализирани за мляко, и са със слаби месодайни качества. Европа подлага на угояване всички телета. Това сме правили и ние. Ако погледнем Аграрния доклад на МЗХГ за 2018 г., стр. 37, ще видим, че от посочените 349 хил. крави, 97 хил. са месодайни. Само от тях би могло да се произведе 19-20 хил. тона месо - повече от произведеното (17,5 хил. т) от всичките крави. Тук изниква въпросът толкова ли са месодайните крави и от това специализирано направление ли са?

В проекта за Национална стратегия за устойчиво развитие на земеделието (обсъждан, но не приет) е записано, че ние нямаме традиция в консумацията на говеждо месо, затова не произвеждаме и е необходимо да рекламираме и разясняваме за увеличение на консумацията. Припомням, че сме произвеждали 120-130 хил. тона, по 13-14 кг на човек. Изнасяли сме 15-20 хил. тона и консумацията средно на човек е възлизала на 12-13 кг. Сега, при намалението на населението, консумацията е около 5 кг, от което половината е вносно.

Числата в табл. 2 показват и други тревожни факти. Промишленото производство на месо от телета и млади говеда е едва на 11% от всичкото месо от тази категория и едва 4,3% от общото производство. В стопанствата се добива по-голямото количество.

От класифицираните по скалата на EUROP се вижда, че основната част говеждо месо произлиза от животни с млечно направление, чиито кланични трупове са с нисък рандеман и слабо развита конформация. Явно е, че в тази дейност разцъфтява сивият сектор, но няма кой да види това.

От Националния бюджет ежегодно се изплащат повече от 100 млн. лв. - за кравите, за мляко, за месо, за селекционна дейност, за биволите. Тук е големия парадокс. Плащаме за кравите за мляко, за месо, за биволиците, за да се заплодят и отелят, а в млада възраст ликвидираме новородените. Някои ще ми възразят, като кажат, че на нас ни трябва мляко. 

Производството на краве мляко след присъединяването ни към ЕС е намаляло с 360 хил. т, това на месото - с 5,5 хил. тона, при запазен брой на кравите. Кравите за мляко са сведени до 252 хил., а тези с месодайно направление са близо 100 хил. Въпреки това пропускаме възможността да произведем още 50 хил. тона месо. 

Тук съществува друг парадокс 

През 2016 г. са изплатени над 1,2 млн. лв. за намаляване производството на мляко. Възползвали са се 234 фермери. През същата година внасяхме мляко и млечни продукти. Валутното салдо на тази продукти е отрицателно и възлиза на десетки милиони лева.

Имаме всички възможности да произведем тези 50 хиляди тона говеждо и телешко месо, с което ще осигурим собствените си нужди и ще разполагаме със значими количества за износ. С какво разполагаме?

" Налице е основният ресурс - телета и възрастни говеда.

" Едва ли някой ще каже, че липсват фуражи. Всяка година изнасяме огромни количества зърнени и белтъчни фуражи. Много от грубите фуражи се похабяват чрез изгаряне или заораване. При необходимост може да се промени структурата на растениевъдните култури.

" Налични са добре укрепнали производствени структури, част от които могат да се заемат с тази дейност  - фирми, ферми, земеделски кооперации, лични стопани. Могат да се създадат и нови специализирани предприятия за тази цел.

" Имаме значителен опит в угояването на телета. Богат е опитът на европейските страни, които можем да използваме.

" Налице са Научноизследователски институт, вузове и проектански организации, които могат да разработят съвременни технологии за угояване на телетата и окажат научно-техническа помощ за тяхното внедряване.

" Не са необходими големи капитални вложения. При желание инвестиции могат да се осигурят от Европейските субсидии (втория стълб) и Националния бюджет.

Кои са причините 

за да не се угояват телетата? Според мен те са две. Първата е липсата на управленски капацитет, придружен с безхаберие и безотговорност. Втората е липса на икономическа изгода, която да стимулира фермерите и личните стопани към тази дейност. Кратко и ясно казано, това са ниските изкупни цени на угоените животни. Тук печеливши са прекупвачите и месопреработвателите. Това принуждава много от притежателите да заколят преждевременно или реализират в сивия сектор. Земеделието ежегодно се субсидира с повече от 2 млрд. лв., но за угояване на телета не се дава и лев.

В сектор "Земеделие" няма по-добра икономическа ниша от угояването на телетата. С тази дейност ще се увеличи работната ръка заета с тяхното отглеждане, с производството и преработката на фуражите, транспорта и натоварването на кланиците. Брутната продукция ще нарасне с повече от 200 млн. лв., а успоредно с нея и брутната добавена стойност. Ще осигурим достатъчно говеждо и телешко месо за вътрешна консумация и износ.