Къде са другите, къде сме ние

На 19 и 20 май посетих Силистренска област. Поводът бе отправената ми любезна покана от председателя на земеделска кооперация в с. Гарван и председател на Областния съюз на земеделските кооперации (ОСЗК) Иван Добрев да присъствам на годишното отчетно събрание за стопанската 2014/2015 г. и да изнеса лекция за проблемите пред българското земеделие. Интересът ми се повиши от обстоятелството, че първите стъпки като специалист по животновъдство направих в Силистренска област.


Село Гарван споделя нерадостната съдба на всички села в България. Било е с 2700 жители, сега са останали около 300. То е дало на страната ни над 100 специалисти с висше образование, от които двама генерални директори на БНР. В селото има четири отделни музейни сбирки. Земеделската кооперация "16 декември" е основана през 1992 г. Трудни за нея са годините до края на миналия век. През април 2000 г. за председател е избран Иван Добрев. Проверка на ДФК установява големи щети в размер на 821 000 лв., нанесени от продадени и неплатени зърно и маслодайни семена. Четири години кооперацията буксува, води 34 дела, които печели, без да е възстановен нито лев. Следват години на възход, замогване и сега тя е сред най-добрите земеделски кооперации в областта и страната. В нея членуват 1250 човека, арендува земя на още 530 собственици. Обработваемата земя е 19 хил. дка, от които 1200 дка - собствена (закупена). Днес кооперацията разполага с добре подреден стопански двор, складови помещения и богат машинен парк. Наскоро е завършен и малък хладилник за плодове. За м.г. е изплатила рента по 80 лв./дка и дивиденти по 25 лв. на всеки 100 лв. дялов капитал.
Когато човек се запознае с пътя, извървян от ЗК "16 декември", и успехите, които е постигнала, лесно ще стигне до извода какво може да направи един председател. Достатъчно е да има ясна цел, да знае какви трудности трябва да преодолява, да убеди членовете кооператори да му повярват и да станат съпричастни. В Гарван чух следната житейска истина: "Видиш ли, че председателят се обогатява, а кооперацията запада, причините са ясни".
Такава съдба през периода 1991-2010 г. сполетя над 2200 земеделски кооперации с 16 млн. дка обработваема земя. Те

бяха ликвидирани, предадени или продадени

на еднолични търговски дружества.
В отчетния доклад на УС на ОСЗК, изнесен от Иван Добрев, беше отбелязано, че съюзът обединява 30 земеделски кооперации (от 41 в областта). Те обработват над 370 хил. дка земя, в т.ч. 20 хил. дка собствена (закупена). Това е 22% от обработваемата земя в областта. За страната този процент е 17. Членовете на кооперациите наброяват 17 700 души със среден размер 21 дка на човек. Всеки може да прецени какво земеделско производство могат да организират подобни дребни собственици. Голяма част от тях са пръснати из страната и чужбина, други са починали, а наследниците не проявяват интерес към земеделието. Всеки може да си представи съдбата на тези огромни плодородни площи при липсата на земеделски кооперации. Те щяха да попаднат в ръцете на арендатори, да бъдат продадени или да пустеят, което доскоро беше повсеместно явление.
Кооперациите са специализирани в производството на зърно и маслодайни семена. Всяка година произвеждат над 120 хил. т зърно и 30-40 хил. т маслодайни семена. Средните добиви от декар са едни от най-високите и превишават значително тези за страната.
Всички кооперации са укрепнали икономически и

изпълняват важни социални функции

в селищата, където осъществяват своята дейност. Средната рента, която са изплатили за м.г., възлиза на 75 лв./дка, отделно са раздадени и дивиденти. На числата могат да завидят много арендодатели от страната. С успехите на земеделските кооперации в Силистренска област с право могат да се гордеят всички, работещи в тях. Доволни са и член-кооператорите, и собствениците, отдали земята си под аренда в кооперациите.
В доклада пролича голямата загриженост, болка и тревога за бъдещето на кооперациите, чийто брой намалява. Извършените през 1999 г. промени в Закона за арендата в земеделието, и особено отмяната на чл. 5, който ограничаваше размера на арендуваната земя, отприщи стихията на крупното арендаторство. От обявения през 2013 г. прием на проекти по екологична мярка 214 (за спазване на сеитбообращение) бяха утвърдени само 1050 проекта, които в по-голямата си част бяха на крупни арендатори и юридически лица. Информацията е достигнала късно до земеделските кооперации. По мярка 121 за модернизиране на земеделските стопанства (закупуване на техника и изграждане на складова база) се подходи несправедливо спрямо земеделските кооперации и дребните стопани. Раздадоха се 2 млрд. лв. по тази мярка, и то по реда на постъпване на проектите. Всеки може да отговори кои са първи - едрите стопани, които имат и информация, и специалисти за подготовка на проектите. Накрая трябваше да чуем от Европейската комисия, че 70% от средствата по мярка 121 се усвояват от 3% от земеделските производители, а 30% - от останалите 97%.


В земеделските кооперации се е утвърдило мнението, че МЗХ и ДФ "Земеделие" предварително са класифицирали земеделските производители на две категории. Първата са приближени до тях малък брой земеделски производители, и втората - отдалечени от тях, преобладаващият брой. В България постоянно се изнасят факти за злоупотреба с европейски средства, водят се дела с години. Няма случай обаче да са уличени земеделски кооперации.
През последните 26 години земеделските кооперации не са били грижа и отговорност на нито едно правителство, те дори не са удостоявани с елементарно внимание. Едни от партиите се радват на изчезването на голям брой земеделски кооперации, други заявяват, че ги подкрепят (дори приемат решения), но всъщност досега

не са предприели нищо конкретно

Това, което са направили силистренци, може да се оцени като подвиг.
Въпреки успехите, председателите на земеделските кооперации и членовете на УС на ОСЗК в Силистренско не са спокойни за бъдещето, защото крупните арендатори ги превъзхождат в много отношения. Те имат силно лоби в МЗХ, ДФ "Земеделие" и НС. Работят с малко персонал и по този начин имат икономии на Фонд "Работна заплата" и осигуровки. Повечето плащат по-ниска рента, имат по-малки разходи (или не правят такива) за социални дейности, притежават големи площи собствена земя, достигащи до 50% от обработваната, което им позволява да натрупват капитал, да стават монополисти на пазара на земеделска земя и да привличат нови арендодатели.
На събранието бяха обсъдени и приети мерки за укрепване и развитие на земеделските кооперации. Една от тях е да се ограничи размерът на дяловия капитал, а членовете, които са дали земята си на други арендатори, да се лишават от дивиденти. Други решения насочваха към интензифициране на взаимната помощ и услуги при провеждане на различните кампании, съвместно търсене на изгодни оферти за продажба на зърно и маслодайни семена, закупуване на торове, препарати за растителна защита, горива и др.
Посещението в Силистренска област породи много други въпроси, свързани със земеделските кооперации. Защо 11 кооперации не членуват в областния съюз? Колко са всички нечленуващи в страната? Смущава ме слабото присъствие и вялото участие в разискванията. Защо някои членове на съюза членуват в други подобни асоциации и пр.?
На областно и национално равнище няма група, която да се грижи за иновации, да подпомага ръководствата на кооперациите. Нашите кооперации са откъснати от голямото семейство на европейските кооперации. Те не познават добре опита на страните в ЕС с развито земеделие. Старите страни членки (15) на ЕС на декар имат общ доход 270 евро, ние - 86. Какво да кажем за Италия - 388, Дания - 449, Белгия - 628, Холандия - 1458 евро. Субсидиите към дохода в тези 15 страни са 12%, при нас - 22%.

Как постигат тези резултати?

Без икономически анализ и сравнение с най-добрите няма да знаем къде се намираме, какви цели да си поставим. Ще възразите, че за това са нужни пари. Да, но за информация и иновации не трябва да се скъпим. Повечето кооперации вече са укрепнали и имат възможност да заделят средства за бъдещото си развитие. От друга страна, те не са осъзнали каква сила представляват и как да я използват. Те са по-мощни от отделните съюзи, асоциации, сдружения и пр.
Надявам се на предстоящото общо събрание на земеделските кооперации на 28 юни т.г. да бъде направен задълбочен анализ на успехите и неизползваните възможности, да се утвърдят конкретни мерки, които новото ръководство да изпълнява.

В с. Гарван по стар български обичай отбелязват всяка година "първа жътва"

Празник на хляба