Къде са българските управници?

"Държавникът е политик в служба на нацията. Политикът е държавник, на когото нацията служи."
Жорж Помпиду (1911-1974 г.) - френски политик, президент на Франция (1969-1974 г.)


Трудностите за БСП в процеса на търсенето на успешни политики за социализирането на държавността у нас произлизат от обстоятелството, че е поставена цел за намиране на национално решение, докато обективната и неумолима истина е, че се налага да бъде намерено общо, цивилизационно решение. И това решение е изравняване на правата и на двете страни, участващи в обществения договор (властделегиращи и властприлагащи), права, свързани с контрола върху неговото спазване. Именно липсата на такава равнопоставеност доведе и до краха на т.нар. "социалистически държави". Казано с други думи, централният цивилизационен проблем - и от самото създаване на класовото общество и до днес - който е обект на отделни мои статии, е контролът върху т.нар. "елити" - доколко те спазват обществения договор.

Точно затова е наложително
   
институционализирането на хибридната демокрация като единствената възможна реална методика за решаването на този проблем. При неактуалност на реставрацията на обществено-политическата система, съществувала в т.нар. "социалистически държави" до 1989 г., и в отсъствие на какъвто и да е развит теоретичен модел на посткапиталистическа формация, който сам по себе си в никакъв случай не би отменил необходимостта от наличие на ефикасен, непрекъснат във времето контрол върху изпълнението от страна на "елита" на всички клаузи на обществения договор, както и нуждата от наличие на нормативна база с достатъчен потенциал за санкциониране на нарушителите, друг реален вариант за радикално социализиране на държавността не съществува.
Отсъствието на равнопоставеност между двете страни на обществения договор при която и да е обществена система, също и при онези с претенция за демократичен характер, включително основаната на марксистко-ленинската идеология, както и тази върху либералната доктрина, довежда до политическа практика, която е твърде отдалечена от съответното теоретично ядро. Като същевременно ефикасно удовлетворява интересите на "елитите".
Както неоспоримо доказа историческият опит от 10 ноември 1989 г. насам, само по себе си поемането на властта от страна на БСП - дори самостоятелно, се оказа недостатъчна предпоставка. И то точно понеже е не повече от предпоставка - за социализирането на държавността у нас. За да бъде постигната тази цел, съществува едно и само едно, същевременно необходимо и достатъчно условие, и то е представителната демокрация, функционираща понастоящем в България в своя неолиберален вариант, да бъде трансформирана в хибридна демокрация - тоест съчетаване на пряката и представителната демокрация, като бъде използван опитът на доказаните добри чуждестранни практики. Или с други думи, да бъде преформатирано държавното управление, а оттук - и самото функциониране на държавата като социален механизъм. Ето защо е целесъобразно БСП да предложи и отстоява в публичното пространство един изцяло нов политически проект.
Неотменни компоненти на хибридната демокрация са както създаването на конституция и евентуални промени в нея да са възможни единствено чрез механизъм на национален референдум, така и мандатният принцип (не повече от два, независимо дали са последователни или не) за заемане на изборни длъжности. Също така

правото чрез референдум

да се отзовават лица, заемащи изборни длъжности, независимо дали са извършили престъпление или не. Противната ситуация, която е понастоящем в сила в България, означава, че след като е делегирал властови пълномощия, суверенът по време на мандата не разполага с тях, тоест той не притежава през този период механизъм за контрол върху прилагането на властта от страна на властделегираните (властпритежаващ е единствено суверенът!). И това е само началото, тоест само началното институционализиране на хибридната демокрация, която не е ригидна форма на държавно управление, а подлежи на развитие, съобразено с изрично изразената воля от и само от суверена.
Хибридната демокрация, основана на съответната конституция, притежава потенциал за противодействие от страна на гражданите на капиталистическия ред, функциониращ в преимуществена изгода на едно малцинство от нацията. Именно хибридната демокрация създава възможност за ефикасен контрол, който е непрекъснат във времето, върху цялата властова сфера. Хибридната демокрация е и механизъм за колективизиране на отделните индивиди в множество, което в интегрираната си форма е и генератор, и двигател за социална насоченост на държавното управление.
Хибридната демокрация съдържа у себе си изявени елементи от републиканската идея за разделяне на властта между отделните граждани, което е

естествено противопоставяне

на индивидуализма, който е в основата на либералната демокрация, посредством обединяването им в процеса на тяхното участие в държавното управление (на национално и местно ниво) чрез механизмите на хибридната демокрация. Ето защо там, където съществуват едни или други форми на хибридната демокрация, една или друга степен на нейното имплементиране, то те са резултат на драматични, дългогодишни борби на прогресивните сили, като процесът на противопоставянето им от страна на "елитите" е непрекъснат във времето, с цел реставрация на "дохибридното" положение.
Стратегическата задача е да бъдат съживени социалните пориви към съзидателна дейност в интерес на общественото благо, което изменение обуславя както институционалното противодействие на неолибералната политическа практика, така също и постепенното психологическо ерозиране като поведенчески модел сред българското население на неограничения индивидуализъм върху принципа "жизнената реализация = консумация", който е и резултат, и генератор на неолибералната политическа практика. Тоест целта е да бъде променено взаимоотношението между индивидуалната личност и обществената солидарност.
Установяването на хибридна демокрация би довело неизбежно до радикално преобразуване на политическото пространство в България. Тук изложеното предложение може да бъде конкретизирано и изложено за обсъждане на предстоящия конгрес на БСП. Но не в качеството му на "спасителна" предизборна платформа, а като решителен поврат в цялостната дейност на БСП в дългосрочен план, която понастоящем се намира в идеен дефицит - ситуация, която не е отскоро. И която не би могла да бъде преодоляна чрез "малки стъпки".
В противен случай, ако не бъде установена хибридна демокрация, държавното управление де факто няма да бъде демократично. Понеже тогава социалната действителност напълно ще отговаря на констатацията, направена от Жан-Жак Русо в неговата монография "За обществения договор", книга трета, глава петнадесета: "Английският народ мисли, че е свободен; той дълбоко се лъже, защото е свободен само докато избира членовете на парламента; свършат ли изборите, той е роб, той е нищо."

Поради обективни причини

от идеологически характер или като следствие от установения авторитарен модел на ръководство - за другите парламентарно представени политически формации платформата за установяване на хибридна демокрация би била органично несвойствена, като не разглеждам случая на евентуалното й манипулативно използване. Но един такъв хипотетичен вариант за симулационно лансиране на политически проект "хибридна демокрация" е с минимални шансове за реализация, понеже предпоставя съществуването на определено ниво на интелектуален капацитет, съчетан с познание за съответната етика - фактори, които не са налице в гореспоменатите политически формации. Ето защо твърдя категорично, че именно БСП носи историческата отговорност, в единение с българския суверен, да реализира хибридната демокрация. Като по този начин БСП се превърне в първата политическа формация в глобален мащаб, която трасира пътя за бъдещото развитие на цялата цивилизация. Тук е уместна мисълта на френско-алжирския революционер и социален философ Франц Омар Фанон (1925-1961 г.): "Всяко поколение трябва да открие своята мисия, да я изпълни или да й измени."
Колкото се отнася до очакваната разнопосочна съпротива срещу имплементирането на различните компоненти на хибридната демокрация в сферата на законодателната, изпълнителната и съдебната власт, като контрааргумент на тази съпротива е напълно валидно разсъждението на видния теоретик на демокрацията проф. Робърт А. Дал, изложено в класическия му труд "Демокрацията и нейните критици": "Ако един добър политически строй изисква демосът да няма възможност при никакви обстоятелства да нанася вреди - поне на основните права и интереси - то в такъв случай е възможно да се изкушим да предположим, че е наложително демосът и неговите представители да бъдат сдържани от квазинастойници, които подобно на истинските настойници притежават по-висше знание и добродетелност.
Ако обаче най-добрият политически строй е този, при който членовете индивидуално и колективно постигат зрялост и отговорност, като биват изправяни пред морални избори, то тогава те трябва да имат възможност да действат автономно. Точно както при индивида автономността по необходимост включва както възможността да се постъпва правилно, така и възможността да се сгреши, по същия начин и при демоса автономността включва и двете.
Доколкото един народ е лишен от възможността да действа автономно и е управляван от настойници, то е по-малко вероятно у него да се развие отговорност за колективните му действия. Доколкото един народ е автономен, той може понякога да греши, а понякога да постъпва несправедливо. Демократичният процес залага на възможността един народ, действайки автономно, да се научи да действа справедливо."

------------------
*Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България.