29 Юли 2021четвъртък06:38 ч.

Акценти

"Къде отиваш, Отечество?" - съдбовният въпрос

Излезе "Поврати" - третата книга от "Притаени мигове" на Георги Йорданов

/ брой: 210

автор:Тодор Коруев

visibility 298

Излезе третата книга на "Притаени мигове" от Георги Йорданов (изд. "Захарий Стоянов" и "Светулка 44 Атеней"). Именитият политик, държавник и публицист я е нарекъл "Поврати", както той обяснява, "тъй като повратните моменти в битието са негаснещите въглени на паметта. Паметта, която ни стряска в радост и тъга, която ни буди от сън". Така споделените в книгите спомени и вълнения се превръщат в своеобразно отражение на отрязък от обществения живот. Трите тома са сборници с документи, лични свидетелства, откровения, анализи, коментари, изповеди, публицистични късове, есета, импресии, личностни портрети и очеркови скици.

В третата книга "Поврати" Георги Йорданов построява разказа си в хронологията на историята, като има две успоредни линии, които се сливат: историческият ход на събитието и собственото авторско преосмисляне. Повествованието започва от спомените на детството, преминава през превратностите на историята от 40-те години на миналия век насам и завършва със съдбовния въпрос "Quo vadis? - Къде отиваш, в буквалния смисъл: "Къде отиваш, Отечество?". Тази особеност изтъква в своя предговор проф. Симеон Янев. Политикът и публицистът Георги Йорданов се превръща в летописец на неговото време и в изследовател и анализатор на времето преди него. Той се връща назад в миналото, което оценява не като съвременник и участник или като наблюдател на "повратите", а въз основа на спомени на авторитетни участници в тях, на позициите на Великите сили, на достоверни исторически сведения. Но създава истински усещането да е бил там - заради умението да съпреживява. Първата му глава е посветена на войните в отминалото столетие, нарича се "Войни и последици", тя започва с детските спомени, преминава през разказите на баща му, а по-сетне - към търсенето на исторически свидетелства, за да ни представи интересно и убеждаващо четиво, на което и титулувани историци могат да завидят. 

Книгата е разделена на две части. Първата е  "От Ялта до Малта", в нея заглавията са красноречиви: "По волята на победителите", "В съветската сфера на влияние", "Зашеметяващата промяна" (Развенчаването на Сталин и политиката на Хрушчов), "Блоковото противопоставяне", "Въображаемата "шестнайста република", "Последици от студената война" и "Преустройство и разпад". Авторът категорично и с необорими аргументи доказва, че България бе независима суверенна държава, а на тия, които оплакват съдбата й на евентуална 16-а република, предлага "да се самонаслаждават на твърдения, които съществуват само в тяхното безгранично въображение". И продължава: А както казва геният Айнщайн, "... при логиката е от А до Б, при въображението - от А до безкрайност". Разглеждайки повратите, Георги Йорданов не броди по света, винаги стъпва на родна почва - най-важното за него е как съдбовните промени "преминават" за добро или зло през Отечеството.  

"За Отечеството" е назовал авторът и последната глава от "Заник и след това", в която разглежда както "Предвестията за съдбовни проблеми" и Буреносния ноември 1989 г., трите десетилетия след него, като не престава да си задава въпроса, който не му дава мира: "Къде отиваш, Отечество?". Всъщност, той се пита за бъдещето на Отечеството - "Какво да се прави?". Читателят ще се удиви от богатия анализ на събитията и умелото им съчетание с лично преживяното, от изследователската страстност и ерудираността на Георги Йорданов, който изважда картите на масата и изказва категоричните си позиции за вчерашния и днешния ден на Отечеството. И търси да възкреси истините. Това не е лесно във време, в което в обществения климат бесуват лъжи и фалшификации за миналото. "Истината трябва да удря като гръм. Иначе би била безполезна" - Георги Йорданов сякаш е попил тази мисъл на Елиас Канети. 

Преди време написах, че сянката на политиците на соца останаха вградени в миналото, но несъмнено Георги Йорданов не е от тях. Сигурно доказателство, че е от друга порода zoon politicon. На всичкото отгоре, освен държавник и политик, той е интелектуалец - може би единствен сред вчерашните и днешните политици, и добър човек, който излъчва доверие и печели доверие. Високо ерудиран и казано по възрожденски - един от най-просветените българи. Така че не трябва да се учудваме на богатото му книжовно дело. 

За няколко години Георги Йорданов разкри своите "Притаени мигове" в три забележителни книги - "Срещи" (2016), "Откровения" (2017) и "Поврати" (2020), и се превърна в летописеца на двете "времена" в новото българско развитие - годините на градеж и духовно обогатяване и годините на разруха и упадък.

Банките вдигат таксите за искане на кредит

автор:Дума

visibility 119

/ брой: 144

"Еврохолд" приключи сделката за ЧЕЗ

автор:Дума

visibility 92

/ брой: 144

Поскъпват чадърите по претъпканите плажове

автор:Дума

visibility 98

/ брой: 144

"Бyлгapтpaнcгaз" ce paзплaщa пpeдcpoчнo за "Бaлкански поток"

автор:Дума

visibility 94

/ брой: 144

"Мини Шенген" става икономически съюз

автор:Дума

visibility 127

/ брой: 144

Байдън предупреди за война заради хакерски атаки

автор:Дума

visibility 120

/ брой: 144

Напрежение между палестинци и Израел

автор:Дума

visibility 352

/ брой: 144

В САЩ ваксинират държавните служители

автор:Дума

visibility 102

/ брой: 144

Приземяване

автор:Ралица Николова

visibility 116

/ брой: 144

Зараза от незнание или от нежелание?

автор:Аида Паникян

visibility 149

/ брой: 144

Минаха години...

автор:Лозан Такев

visibility 126

/ брой: 144

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ