Къде остана поезията?

Повод да напиша следващите редове са годишните награди на БГ Радио, раздадени преди няколко дни. Провокираха ме текстовете на песните. Провокираха ме като поет. А като родител съм възмутен.
Музиката може да не е моята, но е хубава. Радвам се и за изпълнителите, повечето от тях безспорно талантливи.
Само че всяка песен е и текст.
Именно откъм текст куцат наградените песни. В "Не ти ли стига" той е доста елементарен, разчитащ на безкрайни повторения. Но поне има някакво послание. Докато "Вдигам Level" (така е изписано) е изпълнена със сексуален подтекст и меркантилни желания. Както и с прозрението, че трябва да бъдеш лош, да бъдеш звяр. "Култовият" сред младите дует "Pavell & Venci VencТ" (който  незнайно защо се изписва на латиница) има и други "стойностни" текстове, като "SeTaaBrat" (пак латиница), в който героят иска "трезонет с 6 спални,/вътре 6 жени скандални,/5 кенефа, 10 плазми." И разбира се, луксозната кола, мацката и пари, много пари... Някои виждат форма на протест в припева "За оная, на която й е само за парите, ми е Сетаабрат". Обаче дали така разсъждават тийнейджърите, които повтарят в транс текста и в главите им се забива основната мантра - всичко е пари.
Това не е нищо, ми казват ученици и ми дават да чуя песен, от която мен ме хваща срам, но тях - не. Загледайте се в клиповете по телевизията - коли, забавления, тресящи телата си момичета, секс. Доскоро поп фолкът беше обвиняван за вулгарните и елементарни текстове, но границата вече сякаш я няма, а върху нашите деца се изливат потоци от пошлост.
Някой ще каже, че всичко е комерсиално, каквото се продава, това се и произвежда. Нима обаче ролята на изкуството не е да възпитава в ценности, вместо да откликва на елементарни желания? Никога не съм бил за цензурата като творец, но като родител смятам, че граница трябва да има.
Преди години най-големите наши поети бяха автори на текстове за песни, превърнали се в класика за популярната ни музика. В тези песни имаше и красиви чувства, и шеговити послания, и социални внушения. Имаше поезия.
И днес има такива песни. Например "Моменти" на Графа. Или творчеството на Миро. Но са малко. Пошлото, вулгарното преобладава.
Музиката се мени. Ала посланията на текстовете трябва да възпитават в ценности и истински добродетели. 
Затова вместо да се упражняват в словоблудство, бих посъветвал младите изпълнители да потърсят стойностната поезия.