19 Януари 2022сряда15:22 ч.

ново:

Румен Радев и Илияна Йотова положиха клетва *** Кирил Петков: Визита в Скопие беше огромен успех *** Кристиан Вигенин: Днес България навлиза в нов етап от своето развитие *** Строителите на магистрала „Европа“ ще бъдат глобени *** 11181 са новите случаи на коронавирус Румен Радев и Илияна Йотова положиха клетва *** Кирил Петков: Визита в Скопие беше огромен успех *** Кристиан Вигенин: Днес България навлиза в нов етап от своето развитие *** Строителите на магистрала „Европа“ ще бъдат глобени *** 11181 са новите случаи на коронавирус

Доц. Ваня Добрева:

Кабинетът прави чудеса, за да измъкне пари от обикновения човек

Действията спрямо университетите и БАН са необмислени и безотговорни, казва членът на Изпълнителното бюро на БСП

/ брой: 170

автор:Велиана Христова

visibility 3079

Ваня Добрева е родена в София. Завършила е НГДЕК "Константин Кирил Философ" и българска филология в СУ. Преподава в ЮЗУ и СВУБИТ. Научните й интереси са в областта на историята и теорията на българската възрожденска литература и култура. Автор е на изследвания за възрожденската историческа драма. Зам.-министър в МОН (2005-2009 г.). В момента завършва процедурата й във ВАК за защита на научната степен "доктор на науките".  

- Почти единствената промяна, която се случва във висшето образование, е въвеждането на платено обучение във всички държавни висши училища. Министър Игнатов обясни, че това били искали ректорите. Как ще коментирате?
- Категорично искам да подчертая, че съм противник на въвеждането на платеното висше образование. Това е не само в противоречие със световната тенденция висшето образование да стане масово поради спецификата на ХХI век като общество на знанието. Но и антисоциално действие, което нарушава принципа на равния достъп, на равния шанс. Оправданията, че така се отговаря на желанието на ректорите, ми звучат несериозно.  Министър Игнатов е бивш ректор на частния Нов български университет, който се издържа най-вече от таксите, плащани от студентите за всеки семестър - в порядъка на 1200 лв. Така че за него няма нищо по-естествено студентите сами да заплащат образованието си, като по този начин се следват примери на държави, в които висшето образование е изцяло платено от студента. В потвърждение на това ще споделя, че до този момент в публичното пространство не е станала известна позиция на Съвета на ректорите, с която се подкрепя платеното висше образование, както не е оповестено и становище на ректорите във връзка с актуализацията на бюджета, с драстичното намаляване на държавната субсидия с близо 29% в сравнение с Бюджет 2009. Публичната позиция на Съвета на ректорите по отношение на бюджета впрочем е изискване на Закона за висшето образование.
- Е ли е антикризисна мярка да се компенсира намаленият бюджет на вузовете с високите такси от обучението срещу заплащане?
- Ние сме държава на абсурдите. Във всички географски ширини една от първите антикризисни мерки е инвестицията в човешкия фактор. Всички анализатори предупреждават, че образованието, науката, културата, социалната система на обществото следва да бъдат първостепенна грижа на правителствата. Ние, обратното. Правителството непрекъснато изобретява нови способи, за да измъкне пари от обикновения човек, без да му подсигурява каквито и да било условия за развитие. Така и с таксите. Недоумявам, както е и с въвеждането на платеното висше образование, каква е сметката? Как ще се подобри финансовото състояние на държавните университети, при положение че държавната субсидия за една година се намали с около 250 млн. лв.
Какво се крие зад това увеличение на таксите - брой услуги, ползване на интернет, столово хранене, нисък наем в общежитията, поемане на други социални разходи? Такава политика в условия на икономическа криза, която притиска младия човек и създава финансови препятствия пред желанието му да учи, е най-малкото безотговорна. А ако я погледнем и от ситуацията на тежка демографска криза, допълнена с конкуренцията на университетите в Европа, дори и на ниво семестриални такси, ще се окаже, че това е политика, която влиза в остро противоречие с националния интерес. Например каква е ползата  младият човек да учи в България, при положение че таксите в университети в Германия или Франция са по-ниски? Това означава, че голяма част от завършилите средно образование в България ще бъдат допълнително стимулирани да се ориентират към германски или френски висши училища. Колко от тях ще се върнат, това никой не може да каже.
Най-жалкото е, че в този момент няма кой да защити студентските интереси. Нямам предвид политическите партии. Къде е Националното представителство на студентските съвети? То има ли позиция по този въпрос, или и е безгласна буква. Доколкото зная, през есента на миналата година младите от ГЕРБ организираха акция СОС за образование. Поставиха и редица искания. Отговарят ли на техните интереси като студенти и млади хора високите такси и платеното висше образование?
 - Има ли страни от ЕС, в които има частно платено обучение в държавните университети?
- Аз лично не познавам такива примери в ЕС. Класическият модел е държавните университети да се издържат от държавния бюджет. Частните са тези, които набавят средства от платено обучение. У нас вече се лансираха и идеи от държавния бюджет да се финансират и частните висши училища. При необмислените и безотговорни действия на правителството е възможно и това да стане. Опасното в провеждането на този принцип, наречен ваучерен, е, че той променя културния модел на българското образование. Още от епохата на Възраждането образованието е обществено дело, с ясно обособени публични функции и отговорности. Този обществен характер на образованието се е съхранил през целия ХХ век.
- В БСП изработвате ли предварително някаква позиция и тактика, които да се отстояват от лявата парламентарна група? И защо, след като Коалиция за България се обяви против платеното обучение, се оказа, че при гласуването голямата част от левите депутати просто не са в залата. Ако бяха там, никакво платено обучение нямаше да мине.
- В областта на образованието и науката започнахме да възстановяваме клубовете по интереси. Трябва да отбележа и активността на Федерация висше образование и наука. Благодарение на другарите от федерацията в Съвета за образование, наука, младеж и спорт, ръководен от др. Атанаска Тенева, ние  изработихме различни позиции във връзка с разглежданите законопроекти в Народното събрание. През месец май организирахме и срещи на членове на Софийската, Пловдивската и Варненската федерация с широко представителство на академичните среди. На тези срещи се обявихме категорично и срещу въвеждане на платеното висше образование. За такава позиция настояваха и студенти-социалисти, членове на Младежкото обединение в БСП.
Самата аз съм неприятно изненадана от факта, че от четиридесетте народни представители от Коалиция за България в залата по време на гласуването са присъствали само 19 народни представители. Ако те бяха присъствали и гласували против законопроекта, той нямаше да бъде приет. Вече поставих въпроса пред ИБ на БСП, защото може да се окаже, че едно такова поведение свидетелства за много сериозни слабости в работата на парламентарната ни група. В такива случаи няма на кого другиго да се сърдим, освен на себе си.
- БСП се обяви категорично срещу новия Закон за развитие на академичния състав, предложен от МС и приет от мнозинството в парламента. Кои бяха основните мотиви на левицата за това?
- Тази позиция отразява вижданията на академичната общност, според която даването на научни звания и степени ще се девалвира. Ето, не е случайно, че процедурата за даване на степени и звания за няколко месеца скочи изведнъж тройно. А как ли ще е в бъдеще? От друга страна, тържество на субективизма и шуробаджанащината. 
- Месец след приемането на закона МС внася поправка, която разрешава и на колежите сами да си произвеждат професори. Това само популизъм ли е?
- Това е по-лошо от популизъм. Това е глупост.
- Институцията с най-силно намалена субсидия е БАН. В академията даденият бюджет не покрива заплатите, камо ли нещо друго. Очевидно целенасочено се цели ново съкращаване на учените, които и без това са вече абсолютно недостатъчни като процент от населението.
- Неведнъж съм се изказвала по този въпрос, защото грубата намеса в автономията на най-авторитетната научна организация в България е част от похода на управляващите да сложат кръст на българската духовност. С други думи, това е късно възпроизвеждане на китайската културна революцията в новите условия на управление на ГЕРБ и "Атака", поддържани плътно от Синята коалиция.
- ЕС се занимава с наблюдение над България само по повод на борбата с престъпността, с фискалната стабилост и толкова. Защо, след като ЕС си постави като основен приоритет развитието на науката, там не обръщат внимание на геноцида над знанието у нас? Какъв равноправен член сме, след като ГЕРБ насочи най-силните си удари точно срещу науката?
- Напълно съм съгласна. И аз не мога да си обясня какво е това поведение на правителството по отношение на Брюксел или Вашингтон, отнасящи се до България. Правилно е да се вслушваме в справедливата критика, но е недопустимо представители на една суверенна страна член на Европейския съюз да се държат като първокласници, готови да се разкаят за всеки свой малък грях. Добре е да се поучим от държавническото поведение на Полша, Чехия или Унгария. Интересно е защо Европейската комисия в своя доклад не се тревожи, че у нас се отнема независимостта на съдебната власт; че така наречената масова битова престъпност расте с неудържими темпове, въпреки пропагандните ходове на този или онзи полицай. Още по-интересно е, че смъртоносните удари, които днес понася науката, се оказват съвсем дребно и незначително в очите на същата брюкселска администрация. За да бъда обаче справедлива, ще допълня, че в началото на 2010 г. Европейската научна фондация изпрати остро писмо до министър-председателя Бойко Борисов срещу геноцида над учените в България.
- В България се оказва, че нито ветото на президента, нито мнението на опозицията имат някакво значение за политиката в страната. Какво е да си опозиция в днешно време?
- Смятам, че в България се установява еднолична власт. Опозицията в парламента в редица случаи реагира адекватно срещу политиката на днешните управляващи, особено Коалиция за България. В същото време съм обезпокоена, че само няколко от депутатите на Коалиция за България участват активно в парламентарния живот, защитавайки интересите на народа и политиката на БСП. Но рецидиви като този с гласуването на платеното висше образование показват, че нещата не са толкова розови. На фона на това, че БСП все по-определено губи характера си на масова партия, превръщайки се едностранчиво в парламентарна, пасивността, неформулирането на позиции, дистанцирането от парламентарните дебати се превръщат в знаци за криза.  А на кого е необходимо депутати, които избягват да работят всекидневно в парламента, да харчат енергията си в телевизии и вестници по разгаряне на вътрешнопартийните конфликти и противопоставяния?

Седем души са подслушвани незаконно през 2021 г.

автор:Дума

visibility 87

Работещи в "Арсенал" протестират

автор:Дума

visibility 92

Кирил Петков: Визита в Скопие беше огромен успех

автор:Дума

visibility 86

Частичен локдаун обявиха в Средец

автор:Дума

visibility 176

Скопие прие наше искане за името си

автор:Дума

visibility 323

/ брой: 12

Шефът на ЦРУ посетил Украйна

автор:Дума

visibility 275

/ брой: 12

Роберта Мецола е новият председател на ЕП

автор:Дума

visibility 217

/ брой: 12

Турция променя името си

автор:Дума

visibility 252

/ брой: 12

Барабар Петко с мъжете

автор:Дума

visibility 329

/ брой: 12

Културата остава след бурите

автор:Дума

visibility 246

/ брой: 12

Политически димки

автор:Дума

visibility 268

/ брой: 12

Вяра Емилова: ДУМА трябва да бъде стандарт за левия печат

автор:Дума

visibility 718

/ брой: 12

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ