Кабинетът няма политическа воля за промени

Д-р Семра Изетова е на 40 години. Завършила е медицина през 1995 г. в Медицинския институт в Пловдив, специалност "Вътрешни болести". Работи като общопрактикуващ лекар в Кърджали. Член на НС на БПС, член на Съвета по здравеопазване към НС.
Омъжена, с две деца. 

- Да кажем ли на човек, че му остават 3 дни или 3 години живот? Питам ви, тъй като Х национална среща с медиите, организирана от Националната генетична лаборатория и фондация МОСТ преди време в Албена, беше под наслов "Правото да знам"...
- Първо, надали някой може с абсолютна сигурност да каже някому колко му остава. Защото човешкият живот е даден свише и в крайна сметка никой от нас не е пратеник на Господ, за да знае колко дни са ни отредени. Но тогава, когато става въпрос за сериозно заболяване, за прогнозите от него, смятам, че пациентът по подходящ начин трябва да бъде уведомен за това какво предстои да се случи с него в близките месеци, в близките години. Но тази информация трябва да бъде поднесена изключително дискретно и щадящо психиката на пациента и на неговите близки. И, разбира се, това трябва да става на фона на едно добре изградено доверие между двете страни. От личен опит знам, че ако това не стане, пациентът обикновено знае заболяването си и крие от своите близки, ние - от него, и си играем на криеница.
- И така, от моралноетичния проблем да минем към по-глобалния въпрос - накъде върви системата на здравеопазването по ваше мнение?
- Надали някой може да каже накъде върви. Според мен това, което трябва да се случи в тази система, е да се сложи ред с ясни и точни правила, които да бъдат разписани, и да се спазват на всички нива в здравеопазването. Това, което в момента се случва, е масово закриване на болници и една огромна параноя сред лекарите и медицинските сестри, че сме обект на подслушване и какво ли не, а това в никакъв случай не е в интерес на съсловието. Другата линия е на дискредитиране на съсловието в обществото, което според мен и много колеги е "политика" насочена към това да се изкарат най-тъмните страни на една професия. Това говори, че когато има много проблеми, вместо да се решават те, на преден план се изкарват конфликти лекари-пациенти. Но това в никакъв случай не е работеща политика.
- За днешното състояние някой се пошегува, че системата в момента е системни грешки, при които умират деца... Грешки, които били залегнали и в дългосрочната програма за здравеопазване на сега управляващите.
- Системните грешки на здравната система могат да се подредят по следния начин:
1. Неравнопоставеност в покритието на различните населени места с болнични заведения, болнични легла и медицински специалисти. За пациентите в големите градове става дума за избор на екипи и болници в пълен обем, докато за Родопите например е жизненоважно в селата да има поне по един медицински специалист, пък ако той е лекар - направо е уцелена десятката.
2. Не може да се говори за недостатъчен ресурс, докато не се изясни какви са постъпленията от здравни вноски и каква част за какво точно се разходва - тоест нарушена е прозрачността в използването на публични средства. Би могло например НЗОК да направи отчет за приходите и разходите си пред Народното събрание, а здравният министър да тегли чертата и да калкулира ползите  или липсата им.
3. Не е ясна ролята и мястото на националната здравна карта. Здравна карта не значи автоматично да преброиш болници, легла и после под думата преструктуриране да ги затвориш. Здравната карта трябва да гарантира наличието на определен брой лекари, лечебни заведения и легла, които на определена територия да гарантират достъпна и качествена медицинска помощ, еднаква за всички пациенти - нас като лекари здравноосигурителният статус не трябва въобще да ни интересува, за нас на първо място трябва да бъде поставен пациентът и неговото състояние в момента. Не знам дали министърът знае с какви специалисти по профили разполага и какви кадри ще липсват в системата след примерно 5 години?
4. Налице е предстоящ срив в обезпечеността ни с лекари, не се знае кой какви кадри прогнозира да развива и да ги задържа на работа тук, става дума и за лекари, и за сестри и лаборанти. Не го казвам само аз, но не е далеч моментът, в който болниците ни ще имат остър недостиг на лекари по определените специалности, а те не се изграждат за една година.
Сегашното правителство на ГЕРБ е абсолютно безсилно да дефинира, камо ли да реши проблемите. Само фактът, че имаме трети пореден министър е твърде смущаващ.
- Броят се болници, броят се легла с единствената цел да се закриват. Имате ли такова усещане като човек, които работи в Кърджали и сам изпитва трудностите на по-отдалечените райони?
- Да, броят се легла и болници, само дето никой не се е сетил да преброи лекарите... Колко всеки месец изтичат от страната, колко от младите ни колеги изобщо нямат намерение да работят в България, а хора на моята възраст около 40-те отиват да лекуват там, където има точни и ясни правила. Никой не е направил точна статистика на това каква е заболеваемостта на българските пациенти, от колко специалисти днеска се нуждаем и ако днес се закриват болници защото нямаме финасов ресурс, утре ще се закриват, защото няма лекари за тях.
Кърджалийска област разполага с една многопрофилна болница, на територията на областта работят няколко общински болници, които са с редуциран брой отделения и легла, а тук най-големият проблем е разпокъсаният планински терен, големият брой неосигурени пациенти и това, че в областта има 50 незаети практики за общопрактикуващи лекари. Обикновено става така, че ако човек няма достъп и в дадено място няма лекар, виждаме какво се случва - карат се болни с километри от едно място на друго и невинаги стигат навреме... Това е един въпрос, който трябва да има своето решение, но в резултат на една последователна политика.
- В дългосрочната стратегия за здраве продължава намаляването на процента от брутния вътрешен продукт за тази сфера. До какво още ще доведе това?
- Здравеопазването, знае се, е скъпа сфера. Не можем да си правим илюзията, че с намаляване на средствата можем да очакваме качествено здравеопазване. Но на второ място стои въпросът по какъв начин се изразходват тези средства. Оставам с впечатлението, че няма точен контрол на финансовия ресурс, който изтича в здравната система. Може би една от причините да не бъде реформирана тази система е, че в нея се наливат прекалено много пари. Това е моето усещане. И това трябва да бъде казано от здравния министър в един отчет може би пред Народното събрание.
- Пак на шега се спомена, че май журналистите са по-компетентни от някои министри напоследък?
- С чувство за черен хумор - май така излиза. Макар че моето лично усещане беше, че от всички досегашни министри най-точно напипа проблематиката проф. Анна-Мария Борисова. И лично аз съжалявам, че тя вече не е здравен министър, защото проблемът беше правилно дефиниран от нея и ако беше останала начело на министерството, някои неща биха могли да се случат при ясна политическа воля на този кабинет. Но очевидно е, че такава политическа воля няма и е абсолютно напразно да очакваме някакви сериозни промени до края на този мандат. Не говоря за нещо друго, но специално за здравеопазването нямат ни грам идея какво точно да се случи.
- Няма ли да се намери някой, който с цената на бързата си гибел, както се изрази колежката Лили Маринкова, да каже как да станат нещата?
- Някои хора, бидейки министри в този кабинет, се опитаха, но те си тръгнаха твърде рано. Дали ще бъде променен здравноосигурителният модел, е въпрос на политическа воля.
Решаването на тези проблеми трябва да мине през отговора на въпроса най напред за модела - това ли е, което ни е нужно сега и как да го развиваме? Ако ли не, какво правим нататък? Това обаче е въпрос, по който трябва да има ясен политически консенсус, защото здравето на нацията трябва да бъде национален приоритет. Консенсусът трябва да ангажира и управляващи, и опозиция, за да имаме гаранции за приемственост в системата.
- Но ако се лашкаме от една пилитическа реалност към друга, дали ще я има тази приемственост, как мислите?
- Най-добре е българският народ да подкрепи БСП, защото се видя, че с това, което се направи в предходния мандат в здравеопазването, беше  стабилизирана системата, имаше едни ясни и точни стандарти, нямаше кой знае какви сериозни сътресения, защото нещата бяха овладени. А това, което се случва след края на Тройната коалиция, виждаме всички - затварят се болници, намалят се легла в болници и т.н. Ако се върнем на старото, ще бъде идеалният вариант...
- Какво се случва със здравната карта?
- И аз не знам какво се случва. Националната здравна карта трябваше да определи по колко минимум лекари, по колко минимум легла трябва да съществуват на територията на една област. Аз лично не съм видяла тази карта какво представлява в действителност и не знам дали някой колега я е видял също. Но наличието на картата сама по себе си не е гарант за нищо, ако няма ясно дефинирана политическа воля за това какво трябва да се случва на територията на цялата държава и на територията на всека област сама по себе си. Защото съгласете се, че област Варна и област Кърджали далеч не са равностойни нито като терени, нито като местоположение, нито като наситеност с кадри.