Кабинет на лакомията

Ако днес някой си направи тежкия труд да изчете програмната декларация на кабинета "Борисов", самонарекъл се "правителство на европейското развитие на България", ще остане шашнат от безумното разминаване на поетичните политически клишета със смазващата управленска реалност.
В декларацията си, изчетена в края на юли 2009 г., Борисов щедро обещава прозрачност, принципност, последователност и високи доходи. На втората седмица доходите бяха замразени, принципността изчезна след третото появяване на премиера в сутрешен блок, а прозрачност - оказа се - съществува единствено в тоалетите на по-младите депутатки от ГЕРБ.
"Европейското развитие на България" бързо се сведе единствено до развитие на доходите на висшите гербаджии, които взеха за заложник целия народ. Поредният епизод от бонусиадата, която разтресе страната, се оказа особено потресаващ. През 2010 г., когато ГЕРБ тържествено обявиха, че спират практиката министри и техни заместници да взимат пари от бордове, целият висш ешелон се е нагушил с финанси като маймуна с банани. Докато всеки ден е трябвало да слушаме месиански поучения за това каква криза е, съвсем антикризисно хората на Бойко Борисов са взимали безконтролно пари и са си уреждали европейския начин на живот. Само за тях.
Това прилича направо на ситуационна комедия. В опита си да оправдаят своята лакомия и чернота, ГЕРБ се опитаха да покажат, че преди тях всички останали също са били черни. Нима това е оправдание? Нима можеш да извиниш собствената си мизерия с философската идея, че светът принципно е кофти.
От правителството на европейското развитие не е останало абсолютно нищо. Няма Европа, няма развитие. Няма и правителство.
Има само алчни за пари партийни кадри.