Ние пак сме тук!

През пролетта, когато всичко се събужда и всичко край нас цъфти и се изпълва с копнеж, дивата патица изведнъж изчезва. Тази красива птица е добър летец, добър плувец и добър гмуркач. Но ето, че когато природата започва да показва цялата си млада красота, дивата патица изчезва в блатните тръстики, като че пропада вдън земя!
Понякога нощем ще се чуе нещо да припляска и да прошуми в тръстиките, но е трудно да се каже това жаба ли е, или нещо тежко и неясно е паднало от небето. Мигар може да каже някой какво пада нощем от небето! Предмет някакъв ли, същество ли някакво, или някоя божия идея?
Нищо подобно няма!
В тръстиките, скрита от погледа на всички, линее дивата патица.
Тя мъти там своите малки и заедно с това сменя перата си, преоблича се. Неугледна е, проскубана и дрипава, затова се и крие от чужди погледи.
Но ето че един ден линеенето свършва. Дивата патица излита с трясък от тръстиките, за да изпита здравината на новите си пера. Тя радостно приветствува своите линеещи посестрими и обновения пролетен свят.
Разказвам това, защото мисля, че и ние с вас линеехме много дълго - даже прекалено дълго - в блатните тръстики, подобно на тази птица... Но ето че идва божи ден, когато е невъзможно да се седи повече в тръстиките... Новите пера никнат!... Невъзможно е да седим повече в тази глухота! Невъзможно е повече да се ослушваме и да гадаем за всеки звук около нас дали е божия идея, космически предмет ли падна, докладна записка ли пуснаха отнякъде, нечие съображение ли тайно се промъква, или просто жаба цопна във водата.
Позволете ми да попитам:
Не свърши ли и нашето линеене?
Знае се, че никой не може да се изкъпе вместо тебе!
Тогава не е ли време да се размърдаме и ние в тръстиките?
Защото, ако това не направим ние - сега и днес, - няма кой друг да го направи вместо нас!

ЙОРДАН РАДИЧКОВ