Извън контрол

Много ме е яд, защото внукът порасна без мой контрол и стана по образ и подобие на приятелите от класа си. В смисъл такъв, че се е научил да лъже... Ето какво стана.
Внукът Стойчо до последно ме уверяваше, че вече е голям, абитуриент, и  си е намерил добра житейска пътечка. Присъединил се е при едни яки момчета, които присвояват излишните леки коли на богати дами и господа. Пренабиват някакви номера, преобразяват колата и я пускат на нуждаещите се сиромаси на по-ниски цени.
 Грейна ми душата от радост. Ей, викам си, внукът се уреди! Никога няма да яде постна яхния и няма да почива на палатка из планинските чукари. Баровските хотели и ресторанти него чакат! А утре той може и цялата ни фамилия да храни богато и пребогато! Окумуш момче, добре се е ориентирало в живота. На дядо гордостта!
Обаче какво научавам в последно време?
Научавам това, че Стойчо си бил обикновен отличник, ама много добре се прикривал от цялото ни семейство! И в някакви олимпиади по математика на първо място се класирал. Искал инженер да става!
Ех, мъка дядова, защо на мен тази зла участ!? И като стане инженер наш Стойчо, кой ще ни храни? Че то на Женски пазар в София зад всяка втора сергия все инженери продават - праз, картофи, лук и така нататък.
Отличник!
Та не вижда ли той, че днес на богатите господа трудно ще им намериш удостоверение за завършен седми клас. Кой ти разчита вече на отлични оценки в училище!? Ох, тъпакът на дядо, цял живот с грижи ли ще ни затрупваш? А толкова се радвах, че детето ще се вмести при онези, гдето номера пренабиват и цели джипове префасонират. Като истински лорд го виждах в бъдеще. А то отличник - безперспективен и кръгъл бъдещ сиромах.
Тежка е участта дядова с внук, изтърван извън контрол, както разбирате...