Изтребителна глупост

През последните 15 години у нас са наливани стотици милиони левове за модернизиране на армията без никаква ясна концепция как поне част от тези пари да останат в икономиката и да създават добавена стойност и работни места.

И почти никога не иде реч за инвестициите и индустриалното сътрудничество, които носят със себе си подобни проекти в нормалните държави. С кански мъки и арбитражни дела, едно от малкото изключения бе сделката за "Кугър" и "Пантер", за която чак през май миналата година бе постигнато споразумение да се изгради предприятие за части за хеликоптери в Пловдив с 800 работни места за следващите 8 години.

В предизвикващата неспирни скандали сделка за изтребителите картинката е на път да се повтори, защото освен безумно скъпи - и като цена, и като разходи за поддръжка, американските самолети F-16 на компанията Lockheed Martin не предполагат и никаква офсетна програма у нас. В същото време в Чехия за първите 10 години от договора с шведския концерн SAAB - от 2005 г. до 2015 г., когато бяха закупени 14 изтребителя "Грипен" за 990 млн. евро на разсрочено плащане, са се влели над 1,22 млрд. евро по линия на индустриалното сътрудничество с шведите.

Числата са красноречиви. Затова и позицията на БСП да гласува против предложението на МС за купуването на F-16, обоснована освен с опорочената процедура и с липсата на офсетна програма и инвестиции от страна на американците, е напълно резонна. Защото Пловдив имаше реалния шанс да се превърне в авиационния ни хъб. Но с F-16 това просто няма как да се случи.

Впрочем, очертава се същото и със сделките за бронираните машини и с многоцелевите бойни кораби. Битката за тях тепърва започва и очевидно нито в Търговище ще се сглобяват БТР-и, нито във Варна ще се строят кораби. Въпрос на политика.