Източна Европа се отказва от плоския данък

След падането на комунизма Централна и Източна Европа бяха отхванати от законодателна вълна, въвеждаща полоския данък. Над дузина от държавите от региона приеха подобна форма на облагане за радост на защитниците на свободните пазари, които вярват, че това би стимулило икономическото развитие, пише Анна Улф, цитирана от Expert.bg.

Днес обаче вълната променя посоката си. И докато миналата година в САЩ дори републиканците обмисляха въвеждането на плосък данък, Чехия и Словакия се отказват от тази практика и я заменят с прогресивни ставки, предвиждащи по-богатите граждани да дават по-висока лепта за хазната, пише водещото икономическо издание Business Week.

Тази седмица в България изборите бяха спечелени от досегашните управляващи, но преднината им е малка и те вероятно ще бъдат принудени да сформират коалиция с някой от противниците на 10% индивидуална и корпоративна ставка. Дори бившият финансов министър Пламен Орешарски, който въведе плоския данък през 2008 г. сега признава, че той е бил грешка.

Урокът - плоският данък е схема, която изглежда да работи много добре, ако икономиката се разраства. При стагнация или рецесия обаче, негативите надделяват над позитивите. В Централна и Източна Европа, „всяка държава има нужда от по-високи приходи заради дълговете си и публичния дефицит”, коментира Андреас Пейчъл, старши сътрудник в германския институт IZA. „Настанява се усещането, че бедните са пострадали по-тежко от кризата и затова богатите трябва да внасят повече. Но не е толкова лесно да постигнеш това, ако имаш плосък данък.”

Любовта на региона към плоския данък имаше колкото икономически, толкова и политически мотивирана. Много страни възхваляваха този режим на облагане като символ на прехода им към пазарна икономика и благосклонното им отношение към чуждестранните инвеститори. Американски институти като Cato и Hoover отвърнаха с ентусиазъм. Но отправянето на подобно послание вече не е толкова важно за държави като Словакия, която привлече значителен поток инвестиции от Западна Европа.

Нещо повече – не е ясно дали плоският данък наистина е помогнал на икономиките. Словакия се хвали с оживен ръст на брутния си вътрешен продукт след приемането на общата 19% ставка за физически лица и корпорации през 2004 г. Страната устоя на глобалната финансова криза по-успешно от западните си съседи от континента. Но съседна Чехия, която прие 15% плосък данък през 2008 г., е затънала в рецесия и висока безработица.

Каквито и да са аргументите за и против, някои държави остават твърди поклонници на плоския данък. Естония, която го въведе първа в региона още през 1994 г., удържа единната ставка от 21% дори в най-тежките дни на кризата и предпочете да вдигне приходите в хазната чрез по-висок ДДС и по-ниски правителствени разходи. Икономиката се възстанови и днес страната вече две години отчита бюджетен излишък. Други държави от региона с плосък данък обаче, като Украйна и Беларус, далеч не се представят така добре.

Отделно, ширещото се недоволство от затягането на коланите също подкопава любовта към уеднаквените ставки. Проучвания на общественото мнение в Словакия например разкриват, че броят на гражданите на страната, които смятат, че управляващите трябва да предприемат мерки да стопят различията между доходите, рязко расте от 2008 г. насам.

„Във всяка държава тече дебат относно задлъбочаващото се неравенство и приемането на по-високи данъци за богатите”, коментира Пейчъл. „Така бе и преди кризата, но сега тази тенденция се засилва.”

В България плоският данък вероятно ще оцелее, тъй като ГЕРБ победиха на изборите, макар и с неубедителна преднина, смятат от BuisnessWeek. Бойко Василев от БНТ обаче наскоро написа в коментар пред уебсайта Transitions Online, че тази форма на облагане вече не изглежда като „магическо” решение.

„Плоският данък е просто средство и то не най-важното. Той не може да привлече инвеститори сам по себе си, ако правилата на играта не са справедливи, ако корупцията се шири, квалификацията на работниците намалява, а правосъдието не работи."