Познати - непознати
Изследователка на поетеси
Доц. д-р Людмила Малинова на 65
/ брой: 44
Ден след националния ни празник, когато празнуваме Освобождението, в София се е родила литературната изследователка доц. д-р Людмила Малинова. Завършва Софийския университет преди четири десетилетия като освен във филологическия факултет, придобива втора специалност в историческия. Вероятно и затова приносът й в родното литературознание е съществен. За да говорим, пишем и разсъждаваме свободно и задълбочено днес за така нареченото женско писане, женски почерк, женски глас в литературното поле, в огромна степен дължим достижението именно на нея. Още с дипломната си работа Людмила Малинова дава своята заявка в академичната среда - ще изследва поетесата, писателката. Защитава успешно Багряна - та коя е по-женствената и успялата? Усилията й са подкрепени от научния ръководител - проф. Милена Цанева, която през м. май окръгля 90! Самата университетска преподавателка по нова българска литература, потомствен литературен историк, посяга към женската тематика - пише две студии - също за Багряна и за майка си - поетесата Бленика (Пенка Делева Цанева). Но тогава - преди повече от тридесет години - "отговорни" колеги й заявяват, че темата не е сериозна.
А темата се оказва изключително плодотворна! Особено за съвременната епоха. Докторската си дисертация, посветена на поетесите, пишещи между двете световни войни, доц. Л. Малинова защитава и успява да издаде една от най-успешните теоретични книги за изтеклите две десетилетия. Отдавна тиражът е изчерпан. Книгата е ценна не само с приноса си, който е съществен, ала и с продължението. Защото Л. Малинова на по-късен етап в своята съсредоточена работа стигна до други ключови имена за развитието на нашата национална литература - Яна Язова, Мара Белчева, Карамфила Стефанова, Анна Бояджиева ("една будителка в расо"), Роза Попова. От няколко години насам проучва делото - също останало непознато и забравено - на сестрите Мария Тодорова Рунтова Ненова и Елисавета Ненова. Надявам се някое издателство да прояви сериозен интерес към тези ценни литературоведски находки, които доц. Л. Малинова съвестно и прецизно изработва с вещина, обич и преданост. Друга нейна ценна черта е академичната лекторска дарба. Няколко семестъра поред води в Софийския университет семинар, посветен на поетесите и писателките, които създават образцова литература между двете световни войни - 20-те, 30-те и началото на 40-те години на ХХ век. Често нейни анализи влизат в представителни сборници, изследващи проблематиката, свързана с жените авторки. Уважавана и търсена е сред своите колеги - проф. Милена Кирова, проф. Миглена Николчина.
Хубаво приятелство я свързва и с д-р Росица Чернокожева, и със ст. ас. д-р Емилия Алексиева - колеги са в Института за литература (БАН), с които години наред организират запомнящи се научни форуми. Веднъж са посветени на детската литература (няколко сериозни издания има вече). Сетне - на различието. С нейно участие се осъществиха две издания на националните научни конференции, посветени на ("нейната") тема - Жената в българската култура и литература (2016/2019). Част е от авторския колектив на Речник по нова българска литература - последната научна работа под общата редакция на акад. Петър Динеков. Сред съставителите на антологията за дъжда е - друга книга с изчерпан тираж. Впечатляващото в нейната научна дейност са прецизността, отдадеността, съумяването от очерковото начало да постигне общонационален контекст. Съполагайки поетическите светове на Багряна, Дора Габе, Бленика, Магда Петканова, Мария Грубешлиева, Весела Василева, Л. Малинова изгражда текстовите мостове помежду им. Тези наши авторки живеят със съзнанието, че не само са пишещи жени (и то добре пишещи!), ала и че са част от една общност - чисто женска, групирана в Клуба на българските писателки, ала и общонационална - цитират свои текстове, цитират чужди текстове, посвещават си една на друга творби, съизмерват се с мъжете. Силно се надявам, че ще бъдат наново издадени нейните значими достижения, посветени на жената и нейното творчество! Убеден съм, че доц. д-р Людмила Малинова има много още да ни каже, да ни научи, да ни покори с непокоримото женско творчество, което и днес остава непознато за мнозина.