Изпити по всяко време

Доц. Петко Ст. Петков
историк, зам.-ректор на Великотърновския университет

    Вземам думата по два въпроса. Единият е свързан с почти приключилата кандидатстудентска кампания, а другият - с импровизираната дискусия за "присъствието" на днешните управляващи в учебниците по история.
1. Като председател на Централната комисия на кандидатстудентската кампания във Великотърновския университет имам неколкогодишни преки впечатления от организирането, провеждането и резултатите от тази специфична и важна за всички участващи в нея дейност. Демографският срив и рязко намалената раждаемост у нас през първата половина на 90-те години влияе силно и отрицателно върху този процес, при това въздействието му няма да премине поне още 2-3 години. Броят на кандидатстващите в българските висши училища намалява и заради повишения интерес и улеснените възможности за следване в други университети от страните на Европейския съюз, с които всички ние реално се конкурираме. Немаловажно е и обстоятелството, че значителен брой от зрелостниците, макар и явили се и получили задоволителни оценки на някоя от изпитните сесии във висшите училища, не могат да участват в редовните класирания през юли и началото на август, защото не са положили успешно някои от държавните зрелостни изпити и нямат диплома за средно образование. Всичко това наложи още преди няколко години университетите да предприемат редица мерки - организиране на предварителни изпити, признаване на матурите за вход към някои специалности и др. Навсякъде кандидатстудентските кампании станаха целогодишни.

    Как е при нас

Общият брой на кандидатстващите през юли 2012 г. за над 60-те специалности след средно образование във ВТУ е 4131 души, т.е. около 8% от реално имащите право да кандидатстват зрелостници в цялата страна, при това в съревнование с над 50 акредитирани български висши училища. Спадът в сравнение с предни години е съизмерим с общата демографска динамика. Забележително е, че в старопрестолния университет желаят да учат млади хора от всички области на страната, разбира се, най-голяма част са тези от близките централно-български райони (в този случай средищното географско положение на Велико Търново се оказва изключително благоприятен фактор). И през тази година най-голям брой зрелостници кандидатстват с тест по български език (1480) и с тест по история на България (432). Не е изчезнал интересът и към кандидатстването с теми и по двете дисциплини, но в този случай заявилите участие за изпит

с тема по история са доста повече

от предпочитащите темата по български език и литература. Що се отнася до оценките, също няма изненади. Напротив - приятно впечатление прави наличието на нарастващ брой пълни или непълни отлични оценки, както и устойчивият процент на слабите оценки (около 30). При това, от няколко години ръководството на ВТУ предоставя възможност на нашите кандидат-студенти на два пъти (по време на предварителните изпити през април и при втората изпитна сесия през юли) да се явят и на тема, и на тест както по български език, така и по история, а също и по география. Освен това вече пета година ВТУ допуска в редица специалности да се кандидатства с оценките от всички държавни зрелостни изпити. Налице е отчетлива тенденция значителна част от зрелостниците да се готвят предимно за т.нар. матури и именно с оценките от тях да си търсят място в различни университети, естествено в такива, които признават държавните зрелостни изпити за вход към предлаганите специалности. Поради това, а и не само, темата за съдържанието и пригодността на учебниците, официално одобрени за ползване в горния курс, за специфичните кандидатстудентски потребности става особено важна.
    2. Като съавтор на един от учебниците по история и цивилизация за ХI клас имам непосредствени впечатления както за процедурата по изготвянето, рецензирането и одобряването им, така и за практическата им приложимост. Ще започна от второто. Учебниците по история и цивилизация, съставени и издадени през 2001 и 2002 г., които се ползваха досега и са одобрени за следващата 2012/2013 учебна година (Заповед щ РД 09-783/11.06-2012 г.) са първите,

които имат толкова дълъг живот

Те са рецензирани от хабилитирани учени и учители, от оценители, определени от просветното министерство, вкл. и художници, и са съобразени с действащата през последните години учебна програма по история и цивилизация за ХI клас. Именно в тази програма е предвиден минимум от информация и знания по гражданско образование. Повечето от цитираните учебници, издадени в началото на новото хилядолетие, включват и урок за българския преход след 1989 г., в който се съдържа информация и за актуалните към 2001/2002 г. български държавно-управленски институции и личностите, които са ги ръководили (по-конкретно учебникът, на който съм съавтор, макар не аз да съм съставител на тази част от най-новата история на България, завършва с урок, озаглавен "Преход към демокрация", включващ в няколко параграфа отделните етапи в развитието на страната, проследени по правителства от 1989 до 2001 г.). 
От 2002 г. досега никой не е поставял така остро въпроса за присъствието на информация за управляващите в учебниците. Допълненията, които бяха направени в учебниците по история през 2012 г., доколкото ми е известно, станаха по инициатива на ресорното министерство с основателния мотив да се представи накратко случилото се у нас през последните 10 години. Освен тези допълнения ние, авторите на учебници, прегледахме и десетки бележки, препоръки и предложения за промени в останалата част от съдържанието. Така че тазгодишните учебници по история и цивилизация за ХI клас би трябвало да са допълнени и коригирани на основата на изданията от 2001 и 2002 г. (доколко и в каква степен, това зависи от самите автори и редакционни колегии) и да съдържат хроника на най-важните събития от съвременната ни история и през последните десет години.
По щекотливия въпрос за включването на информация за последните български правителства, по който с охота и категоричност се изказват невинаги професионално подготвени коментатори, ще кажа, че такива факти

и преди са намирали място

в учебниците по история. За сравнение могат да се видят няколкото учебника по история на България за ХI клас, издадени през 1996, 1998 и 1999 г., рецензирани и одобрени от МОНТ, в които последният урок също е за "прехода към демокрация и пазарна икономика" и съдържа информация за правителствата по време на прехода и за най-важните събития до влизането в сила на Споразумението за асоцииране на Република България в Европейския съюз на 1 февруари 1995 г.
Ако въпросът е обаче за историческата оценка, то нещата изглеждат различно (не случайно дотук говорих само за информация, факти, данни). Сравнително обективна преценка за най-близкото ни минало (особено за последните години) няма защо да търсим и няма как да открием в учебниците по история. И не защото има някакво общоприето правило за тридесет- или петдесетгодишно отстояние на изследваните събития. Причината е, че днес авторите на учебници по история и изобщо историците не разполагат с достатъчно и разнообразни исторически извори, за да могат не само да реконструират, но и да обяснят аналитично и сравнително обективно близкото ни минало. Проблемът с личните партийно-политически пристрастия на авторите също не може да се отмине, макар че напълно обективна историография не съществува. Така че предимно медийното и анонимно-форумното говорене против включването на информация за днешните и вчерашните управляващи в учебниците по история не може да се обоснове със сериозни аргументи, то вероятно е продукт на някое от многото ни злободневни недоволства. А обективната оценка за случилото се Вчера и Онзи ден е бъдеща задача на историци и други анализатори, но само след като получат достъп и съберат достатъчно документални и други източници за предмета на своето изследване.