Изоставаме критично при усвояването на евросредствата

Евгени Кирилов е роден  през 1945 г., дипломиран инженер от Университета в Рощок. През 1976 г. завършва международни икономически отношения и международно право в Дипломатическата академия в Москва. Народен представител в 38, 39 и 40-ото Народно събрание. Евродепутат от Групата на социалистите и демократите в ЕП. Владее английски, немски, френски и руски език.

- Една от последните ви инициативи беше свързана с даване на по-големи права на делегациите на ЕС по отношение на европейските граждани, какво означава това?

- Ние драстично съкратихме броя на нашите посолства и сега имаме по едно до две на цели континенти. Когато сигурността на европейските граждани е застрашена, има осъдени или арестувани, трябва някой да се погрижи за техните права и да получат консулска услуга. И това предложение се прие в ЕП. Там, където нови страни-членки нямат свои дипломатически представителства, има кой да се грижи за техните граждани като за европейски граждани.

- По кои приоритети ще работите занапред?

Работя в две комисии, по външна политика и по регионално развитие. Тази по външна политика е с много по-широк обхват, там наблюдавам неща, които са от интерес за България: присъединителния процес, ситуацията в Западните Балкани, по-конкретно ситуацията в нашата съседка Македония, въпросът с Турция, Южен Кавказ. В комисията по регионално развитие основното е битката за следващия седемгодишен период и как политиката на сближаване ще бъде реално отразена в новите регламенти, във финансовата рамка, в отделните изисквания по прилагане на различните програми. Това е много важен процес.

- С какви темпове се усвояват евросредствата у нас и на какви средства ще разчитаме, защото бъдещите пари на ЕС за България са на база усвояемост в сегашния програмен период?

- Този въпрос е много интересен. През три месеца получавам информация къде стоим по усвояването и се опитвам да бия тревога, която като че ли се тушира от управляващите. Това не е полезно, но тревога трябва да има при тях. Ние наистина сме на самата опашка по усвояване на средства. Като гледам в публичното пространство какви послания се лансират, сякаш не се отчита сериозността на ситуацията. Догодина изтича настоящият седемгодишен период. Управляващите говорят за договореността на средствата, която по техните думи доближава 100%. Средната усвояемост обаче по различните програми е около 24-26%. Ние сме изостанали критично от средното ниво за всички европейски държави, което е 45-48%. Например държавите от Прибалтика са усвоили и са им изплатени средства за повече от 50 дори близо 60%. Тревожното е, че и тази година ще загубим средства, защото все още не сме похарчили заявените преди три години, които до края на тази,, трябва да бъдат усвоени.

- Вие следите събитията в съседна Македония. Кога ще се сложи политическата точка на нашите дългогодишни исторически спорове?

- Кога ще се сложи точка, трудно може да се прогнозира. Ситуацията в нашата съседка не е конструктивна. Настроенията, в това число сред обикновените хора, които не разбират, че са манипулирани, се насочват към една неприемлива сфера, свързана с кражба на история и манипулации. Може да се каже, че се създава една агресивна медийна среда спрямо България. А ние поставяме тези въпроси и през призмата на европейските стандарти, каквито са изискванията за добросъседски отношения и т.н. По повод последния скандал, свързан с изложбата на ръкописите в Брюксел, подчертах, че има нужда да се работи по двустранна линия. Ние не можем непрестанно да плачем пред евроинституциите, че ни крадат историята. Ще трябва нещо и ние самите да направим.

- Какво например, като цяло България е доста толерантна?

- Мисля, че в различни формати този въпрос трябва да се обсъжда активно. Трябва да се разбере, че процесът на мегаломански исторически злоупотреби вреди на бъдещото членство на Македония в ЕС. Ние не сме против това да започнат преговорите с Македония, но в навечерието на присъединяването е хубаво да видим една друга съседка. Самият комисар по разширяването Щефан Фюле подчерта, че идентичността не се гради само с миналото, тя се гради с настоящето и бъдещето на една държава. А като че ли всички погледи на нашата съседка са отправени назад.

- Как ще се развие казусът и с деликатния въпрос за тракийските българи?

- Това е деликатен, но подобен въпрос. Ние тук направихме така, че с резолюция на Европейския парламент интересите на тракийските бежанци бяха защитени. Това може да се използва политически, когато съответната глава по договорния процес се отвори и обсъжда. Тези въпроси трябва да се дискутират също на двустранно равнище, за да покажем, че сме направили всичко възможно да решим въпроса. За съжаление това не се прави активно от българската дипломация.

- Като международник как според вас ще се развие бъдещото разширяване на ЕС?

- На този етап някои страни-членки, включително големите държави, не показват големи амбиции за конкретно обсъждане на въпроса. Но по отношение на Западните Балкани тази перспектива стои, макар те да имат да извървят съществен път. Политически процесът никога няма да бъде спрян. Да се надяваме, че излизайки от кризата, ЕС ще стане по-силен и целенасочен за една сериозна вълна на разширяване след може би пет до десет години.