Износ на... безсмислие

Днес служебният министър на икономиката Асен Василев е в Истанбул. Заедно със заместника си Божан Стоянов ще "спасяват" износа на ток. Защо не, биха казали ентусиастите. Така или иначе светът е голям и спасение дебне отвсякъде. А и електроенергийната система на България е на "командно дишане" поне от месец. По време на Великденските празници товарът й падна до нищожните 2000 МВт. Това си е будна кома, откъдето и да го погледнеш.
Дали спасението е в Истанбул, обаче?! Още повече че е анонсирано и създаването на съвместен Комитет по въпросите на енергетиката. Преди години износът се случваше и без комитет, при това в обеми в пъти по-големи от днешните мижави 250 МВт. Другаде е проблемът и не е в Турция, а тук, в България. Тук трябва да се спасява износът на ток. Колабиралото промишлено производство на фирмите, свитото потребление на домакинствата, пестещи всеки киловат след непосилните януарски сметки за ток, комбинирано с експанзията от "зелени" мощности, превърна електроенергията в лукс.
Кой е виновен, че само за 2012 г. въведените в експлоатация по време на управлението на ГЕРБ соларни централи - над 800 МВт, са три пъти повече от планираните за 2020 г. 303 МВт? Никой не зададе въпроса колко "зелени" можем да бъдем, нито колко възобновяема енергия можем да платим като общество. Важно беше инкасирането на ползи. На мига. За лична и корпоративна (или партийна) употреба. А денят след утре ... ще го мислим някога.
И друго. Какъв е този трансграничен електроенергиен капацитет, чието увеличаване ще договаря министърът? България за пръв път в историята си е транзитна страна на електроенергия за Турция. Преносните капацитети се търгуват предварително. Очевидно нашият сме го продали и няма свободен. И последно. Какъв износ ще договаря Асен Василев при настоящата неконкурентна експортна цена на тока с всичките й екстри - зелени, кафяви и невъзстановяеми добавки?