Изнесеното от България злато - колкото 2000 км магистрали!

Росен Иванов

На фона на обедняването на населението, икономическа и социална криза, в резултат на неизгодни концесионни договори държавата е предоставила безвъзмездно изключителна държавна собственост върху ценни суровини на частни и чуждестранни фирми. България губи стотици милиони долари годишно, а находищата на полезни изкопаеми не се възпроизвеждат отново. Най-яркият пример е канадската фирма "Дънди прешъс металс", която от 2003 г. експлоатира находището на редки метали в района на с. Челопеч със смешната концесионна такса от 1.44%. За сравнение, в САЩ таксите и данъците са 32%, в Германия 30%, Колумбия 33%, а в Индия за чуждите фирми - 45%!
Експлоатирането на най-голямото находище на злато в Европа - находището в Челопеч, от  "Дънди" е неизгодно за страната ни не само поради ниските данъци и такси за концесионера, но и поради факта, че то е поликомпонентно - според наши учени срещат се 38 компонента като олово, цинк, германий, платина, паладий, никел, кобалт и молибден, самарий, церий, итербий, лутерций, уран, тербий, хафний, скандий, рубидий, тантал, лантан, европий, ниобий  торий и др. На практика се фиксират такси и данъци само от 3 компонента: злато, мед и сребро, като за среброто не се е плащала такса и данъци много години. Така според приблизителни изчисления от държавата досега са изнесени злато и редки метали на стойност около 16 млрд. долара. В резултат на тези огромни загуби страната ни е загубила стойността на около 2000 км магистрали.
Според НПО от нищожната такса

"Дънди" си е удържала пари

дори за превозването на концентрата до Намибия. Интересно е защо медният и пиритният концентрат се изнасят за обработване в Намибия и Китай? Какво ли се случва с 38-те компонента в Намибия и Китай?
На 10.06.2015 г. при проверка на РИОСВ в София по компонентите на околната среда "Води", "Въздух", "Почви" и фактор "Отпадъци" на "Дънди Прешъс Металс Челопеч" ЕАД е наложена текуща месечна санкция в размер на 7634,17 лв. за установено превишаване на индивидуалните емисионни ограничения по компонент "Води" на Поток 1- битово-фекални води. Било е установено, че  дружеството е "преустановило извозването на концентрат през гара Златица от 1.04.2013 г. както и че същото експлоатира жп отклонение в района на бившата жп гара Челопеч и стрелка на открит път по трета жп линия".
Според учени замърсяването с арсен и използването на цианиране предизвиква ракови заболявания. Официално според държавните институции (РИОСВ) и според "Дънди" няма замърсяване с арсен и няма използване на цианиди. Но по данни на разследвания в медиите най-много болни деца от левкемия за 2011 г. са в Златица - 16, като на колички са 11.
"Има нещо гнило в Дания". Евродепутатът Слави Бинев чрез открито писмо поиска пълно обезщтетение за нанесените вреди на населението и околната среда. Той твърди, че през последните години в община Челопеч са се увеличили раковите заболявания, анемиите и болестите при децата. Хората са били подложени на ужасяващи условия за живот. Вследствие на многократните ежедневни взривове в рудника множество къщи са започнали да се пукат и рушат. Пагубните последствия са били и върху животните - боледували са, а месото им е било негодно за консумация. На мястото на добивите растения не са виреели. Според изчисления на български учен от 2003 до 2014 г. "Дънди" е добила 52 хил.т арсен в рудата, 41.4 хил.т в концентрата и 1 т в хвоста, а вероятно голямото замърсяване на околната среда е довело до нечувана екологична катастрофа.
През 1999 г. правителството на Иван Костов е отдало находището за 6 млн. долара с концесионна такса 1.55%, като това продължава и до днес.
От 25 април 2012 г. за находището в района на Крумовград също е бил подписан 30-годишен концесионен договор между тогавашния икономически министър Делян Добрев за същата смешна такса. Вероятните запаси на находището "Хан Крум" там са 36 712 кг злато и 34 316 кг сребро!
По пътя си към европейско развитие и утвърждаване на бленуваната демокрация от западен тип сме се превърнали в "мафиокрация" - държава, управлявана от организирани престъпни среди, умело замаскирани зад фасадата на демокрацията. Нима наличието на неизгодни за държавата ни концесионни договори (подаряваме ресурсите си на чужди компании) не е в резултат на корупция? Очевидно някой е получил добри пари за такива скандални решения, лобизъм, конфликт на интереси и установен контрол върху държавната администрация, научни среди, медии, НПО и синдикати

с цел безконтролна печалба

и безнаказано унищожаване здравето, живота, градската и околната среда в редица общини. Защо нарушенията на концесионните договори от страна на "инвеститора" не се забелязват от администрацията ни? Дали няма наличие и дейност на престъпни кръгове със задкулисни взаимодействия с държавната администрация - представители на екоинспекции и на административния съд? Дали някои концесионери не раздават корупционни пари на общински съветници и специалисти от МОСВ, на министри и зам.-министри или депутати от парламента, за да не забелязват разграбването и истинското състояние на околната среда - според някои честни и неподкупни български учени има "арсено-цианиден геноцид".
Необходими са силни граждански инициативи (протести и др.) за спиране на безумното разграбване на природните богатства на страната ни и унищожаването на природата. Тъй като някои от условията на концесионните договори са крайно неизгодни за България, необходими са и промени в законодателството за подземните богатства с цел прекратяването на подобни разграбвания на националните ни богатства и контрол върху концесионерите, тъй като сега такъв няма. Има ли орган, който да следи дали заявените от концесионерите печалби са действителни или не са занижени с цел плащане на по-ниски данъци и такси? Има ли орган, който да следи какво се изнася от територията на страната ни и ако се изнася определен концентрат след преработката му, какво се добива като краен продукт? А дали добитото е в съответствие с концесионния договор?
Първоначално може да бъдат преразгледани концесионните договори и предоговорени наново с доброволното съгласие на концесионерите, или спряно тяхното изпълнение поради влошената екологична обстановка.
В някои страни не се разрешава износът на стратегическите ресурси от злато, сребро, нефт и газ, дори в бившите африкански колонии златото си остава в златния фонд на съответната страна. В някои страни законодателството не допуска добив и проучвания на злато и други благородни метали от чуждестранни фирми. Тези ресурси се считат за    

национални стратегически резерви

а на практика в България се допуска износ на наше злато и добива му от чуждестранна компания, което е в разрез с международната практика. В Гърция държавна собственост са металните руди и някои неметални стратегически важни минерали. В Дания държавна собственост са полезните изкопаеми, които могат да бъдат добивани от земната повърхност, от водните зони и морското дъно. Във Великобритания собственост на държавата са петролът, въглищата, полезните изкопаеми, добивани от морското дъно, както и среброто, и златото.
Добивът на подземни богатства според конвенции, по които България е страна, според директиви на ЕС и според нашето национално законодателство изисква определени процедури с цел съгласуване на интересите на държавата, бизнеса и гражданите, така че осъществяването му да не се прави за сметка на живота и здравето на местното население. Според данни на  неправителствени организации, при контролирани проверки на МОСВ чрез РИОСВ в София на определен концесионер многократно са се правили не в момента на дейността на концесионера, а в избрано от рудника време и място, когато след няколко дни няма вредни влияния върху компонентите въздух, почви и води. А какви ли ще са резултатите от едно независимо лабораторно изследване? Дали ще бъде разрешена дейността на подобни концесионери, ако се направи международна екологична оценка?
На фона на придобитите права за експлоатация и на златното находище при Крумовград от "Дънди прешъс металс" американският учен хидрогеолог д-р Робърт Моран заяви, че добивът на злато в Крумовград може да остави без вода десетките хиляди жители на Крумовград и околните села, ще доведе до екокатастрофа и ще се унищожат около 100 декара плодородна земя.

Тотална липса на контрол

Според някои природозащитни сдружения има данни, че не се осъществява превантивен и последващ контрол на фирмите концесионери, поради което те са причинили вреди на земните недра, питейните води, ландшафта. Като пример може да се посочи търсенето и проучването на полезни изкопаеми в райони, където са правени сондажи без работни схеми, без годишни работни проекти, не е извършена надлежна рекултивация на сондажните отвори, а само запечатване с циментови запушалки. Поради тази причина местните хора в района на проучвателните дейности са се оплаквали от замърсяване на кладенци и чешми - без надлежна култивация са се смесили водоносни хоризонти. Десетки декари гори са изсечени, прокарани са пътища и вероятно са унищожени тракийски артефакти от културно историческото наследство на страната ни.
От страна на гражданите са правени доста опити за прекратяване на концесионните договори, както и призиви за контрол върху това, което се изнася от България. Дори имаше писмено предложение от мен до председателя на Народното събрание г-жа Цецка Цачева Министерският съвет да вземе решение за меморандум между Министерския съвет и "Дънди прешес металс" за изменение и допълнение на договора за предоставяне на концесия за природни богатства. Целта беше промяна на условията за концесиониране, като се създаде акционерно дружество с 50% участие на държавата, което да преработва концентрата от Челопеч тук, в България. И още: меморандумът да предвижда промени, които да правят българското участие по-изгодно и да се предвиди допълнително възнаграждение за държавата за пропуснатите ползи през изминалия период.

Все още чакам отговор от институциите

И не вярвам управляващите да предприемат нещо в насока на защита на финансовите ни интереси и спазване на еконормите. Предполагам, че както обикновено ще се оправдаят, че нищо не може да се направи, защото, ако прекратим договорите, ще ги нарушим и може да ни съдят и да плащаме обезщетения. Така се оправдаваха, че нищо не може да се направи по отношение на енергоразпределителните дружества и американските централи - предпочитат да вдигнат цената на тока, вместо да променят законодателството в посока на прекратяване на неизгодните договори за американските централи. Явно управляващите предпочитат държавата да тегли нови заеми и да се приближаваме към гръцки сценарий, вместо да променят или прекратят неизгодните концесионни договори. А защо да не наложат и по-големи данъци на "инвеститори", реализиращи печалби и в други сфери, в размер на стотици милиони годишно?
От друга страна, е оказван и натиск върху активисти на неправителствени организации, борещи се срещу вредните въздействия. Заплашвани са техни симпатизанти заради подадени сигнали за производствени аварии, има и случаи на запалени коли на активисти заради искане на оценка на въздействието. Нещо повече - няколко самосъздали се граждански комитета за защита на правата и интересите на потърпевшите са били разтурени от концесионери. Лидерите им са уволнени от работа, прогонени са и са изселени от общината, а членовете на комитетите са заставени да се откажат от подписите и волеизявленията си, че искат извинения и компенсации от "инвеститора" за разрушените си домове и порутени улици. Докога с такова самоуправство некоректни "инвеститори" ще правят каквото си поискат на територията на нашата страна?

Но борбата продължава

Необходимо е актуално изследване на хората, почвите и водите за наличие на арсен и тежки метали от независими лаборатории и експерти, одобрени от гражданите и техните организации. От това до каква степен е будно и активно гражданско общество зависи дали ще победим и си възвърнем контрола над стратегическите и енергийните си ресурси, или ще продължим да страдаме и се оплакваме за настоящото си състояние.