Изложбата "Из краищата на везмото" представя Националният етнографски музей

Националният етнографски музей представя новата си изложба "Из краищата на везмото", разположена в три зали на първия етаж на Княжеския дворец, до края на юли т.г. Експозицията разказва за шевицата като функция, мотиви и послания, както и за промените, настъпили в първите години след Освобождението, когато на везаните части започва да се гледа като на българско наследство и от тях се правят покривки и възглавници. Основен акцент в изложбата е дарената от проф. Иван Гаврилов, началник на Клиниката по гръдна хирургия в УСБАЛ по онкология, карта на България в шевици. Изработена от неговата майка Величка Каменова с размер 195/165 см от общо 144 шевици, тя е точна реплика на модела "Карта на България, извезана с мотиви от традиционни български шевици" на Ирен Величкова-Ямами. За направата й са ползвани над 2 кг конци, а началото на дарителския проект е поставено неслучайно на 3 март 2020 г. 

Експозицията включва акварели и непоказваната досега карта с български носии на художничката етнографка Евгения Лепавцова. Смята се, че тя е рисувана в края на 50-те години на XX в. и е останала незавършена, а поставените на нея номера подсказват идеята на авторката да подготви и съпътстваща легенда. Тази карта излезе скоро от реставрационното ни ателие, за да бъде показана пред публиката на музея.

"Идеята за поставяне на различни костюми и шевици в картата на страната е "запазена марка" на етнографските музеи на Балканите", коментира гл. ас. д-р Иглика Мишкова, зам.-директор на ИЕФЕМ - БАН, отговорен за Националния етнографски музей. "У нас най-популярната карта е издадената през 1941 г. от Българското народоучно дружество карта-табло, дело на художника Георги Петков и етнографа Христо Вакарелски. Дамите Ирен Ямами и Величка Каменова продължават тази традиция. Благодарни сме на проф. Гаврилов и неговата майка за родолюбивия жест и признанието към нашия музей като пазител на паметта."

"Когато избухна пандемията, мама, която е много отговорен и жизнерадостен човек, изпадна в едно особено състояние, постоянно гледаше телевизия и в един момент спря да излиза от стаята, а аз се притесних за нея", споделя проф. Иван Гаврилов. "Намерихме книгата на г-жа Ирен Ямами, комплектовахме я с конци и я подарих на майка си. След кратко колебание тя направи първия бод и започна да шие по 8-10 часа на ден. Казваше, че на душата й е леко и едновременно с това сякаш някой я подтиква да я завърши бързо. Чрез шиенето на картата тази жена изживя своята втора младост, а решението ни да я дарим на Националния етнографски музей беше единодушно."

"Везбената традиция е свързана както с женското, така и с мъжкото облекло и има свои предпазни и естетически функции", коментира д-р Чавдар Димитров, куратор на изложбата. "В шевицата се преплитат наследени от столетия мотиви с индивидуалния почерк на майсторките. Щастливи сме, че имаме възможност да покажем някои от експонатите, съхранявани в колекциите "Шевици", "Българско народно облекло" и "Златарство" на музея", допълни той.