Излизаме ли от икономическата криза?

Проф. д-р ик.н. Станьо Нейчев*

Има нещо нелогично, неудовлетворително и дори антидемократично в това, че обществото е разтърсено из основи от икономически срив, в голяма степен резултат от съзнателните действия и решения на овластените в търговските дружества, държавните институции и политическите кръгове. Рядко толкова много хора у нас, засегнати толкова тежко от икономическата криза, знаят толкова малко за нейните причини, развитие и край.
През последните месеци в посветените на кризата публикации се твърди, че българската икономика бележи постоянен ръст от средата на 2010 г., вследствие на което ще догони този от 2008 г.; че в момента брутният вътрешен продукт (БВП) е само с 4% по-нисък в сравнение с най-високото си ниво преди настъпването на кризата, което ще бъде достигнато до края на 2012 г. и началото на 2013 г.
Посочва се, че от 2009 г. производителността на труда постоянно нараства, а чувството за обедняване, причинено от замразените заплати, намаляващата заетост и инфлацията, ще бъде преодоляно, след като през 2013 г. бизнесът и държавата започнат да увеличават заплатите.
В тези публикации се установява, че ръководителите на предприятията от редица отрасли изпитват страх от нови отрицателни икономически процеси поради поскъпване на горивата и задълбочаване на дълговата криза в Европа.
Несъмнено най-голям интерес предизвиква категоричното твърдение, че кризата е свършила, и противоположното на него усещане на хората, че криза има.
Независимо от непоследователността и противоречивостта на посочените твърдения, произтичащите от тях изводи имат известна познавателна стойност и дискусионно значение. Правени са главно на базата на данни на НСИ; в определена степен съответстват на международната икономическа практика, в частност на изискванията на Световната банка за времетраенето на прехода от една фаза на стопанския цикъл към друга.
Тези твърдения и изводи обаче

не са достатъчно убедителни и безусловни

само частично са съобразени с принципите на макроикономическата теория; съдържанието им не е еднозначно; не се основават на единна система от показатели за измерване и оценка на кризисните процеси и явления.
Сравненията показват, че на икономическата криза в нашата страна са присъщи редица исторически установени кризисни прояви и процеси. Същевременно кризата се характеризира с неприсъщи черти и нетипични явления, в известен смисъл противостоящи на исторически установените и непотвърдени от данни на други развити пазарни икономики: увеличаване на номиналната работна заплата; ускорено нарастване на печалбата; забавяне ръста на производителността на труда и ефективността на производството; повишаване на цените на стоките и услугите.
Независимо от многообразието на кризисните явления, практиката и икономическата теория са установили имащите характер на критерии за определяне същността и колебанията на общото равнище на икономическата дейност през различните фази на стопанския цикъл, както и за прогнозиране на хода и вероятния край на кризата.
Към основните критерии могат да бъдат отнесени: брутният вътрешен продукт, измерен чрез темпа на изменение на реалната му стойност; темпът на безработицата, определен като дял на безработните лица от икономически активното население; доходите, представени като сума от всички парични и натурални плащания; потреблението; инфлацията; равнището на бедност.
Какво е характерно за икономическото развитие непосредствено преди кризата, оценено с основните критерии и показатели?
През годините, предшестващи икономическата криза, темпът на брутния вътрешен продукт е сравнително висок: 6,4% през 2007 г. и 6,2% през 2008 г., а безработицата - относително ниска, съответно 6,9% и 5,6%.

Международните икономически сравнения

показват, че в предкризисната 2008 г. по темп на безработица нашата страна е на осмо място в Европейския съюз. Сред страните с най-високо ниво на безработица са: Испания - 11,3%, Словения - 9,5%, Франция и Унгария - 7,8%. Най-ниска е безработицата в Нидерландия - 3,1%, следвана от Дания - 3,3%, Австрия - 3,8%.
Освен ниската безработица, съществени фактори за икономическия растеж са високата заетост - 61,7% през 2007 г. и 64% през 2008 г., и нарасналата техническа съоръженост на изпълнителите. В резултат - макар и несъразмерно на икономическия продукт - се увеличават доходите от труд и индивидуалното потребление, относителният дял на което от БВП е 76,6 и 74%. Значително по-ускорено нарастват доходите от капитал, формиращ печалбата, размерът на инвестиционните разходи и създадените материални активи.
Без да се омаловажават чисто външните обстоятелства, обективността изисква да се изтъкне, че високата инвестиционна активност, нарушеното съотношение между притежаваната квалификация и изискванията на производството и непълното използване на активите в най-голяма степен предопределят съдържанието на низходящото циклично развитие.
Кои са основните и типични прояви на икономическата криза? За разлика от предшестващия сравнително плавен подем, тя настъпи с рязък спад на брутния вътрешен продукт, темпът на който през 2009 г. е отрицателен и висок (-5,5%).
През следващия период ръстът на икономическия продукт е несъществен, почти неосезаем - 0,2% през 2010 г.; 1,6% през 2011 г. В сравнение с предкризисната година, в хода на кризата

системно и ускорено нараства темпът на безработицата

- с 1,2 пункта през 2009 г., с 4,6 пункта през 2010 г. и с 5,8 пункта през 2011 г. Определена роля за този непрекъснат ръст принадлежи на така наречената кейнсианска безработица, последица от недостиг на съвкупно търсене, което просто не е достатъчно голямо, за да поддържа пълна заетост. Главно по тези причини фактическият темп на безработицата в годините на криза се отклонява съществено от неговата естествена норма, която се получава при производството на потенциалния брутен вътрешен продукт.
Нарастват производствените разходи - главно поради включване в тях на несвойствени елементи и печалбата.
В противовес на типичните за икономическите кризи явления цените на продуктите и услугите се повишават с 2,8% (2009 г.); с 2,4% (2010 г.).
Съпоставката на международните равнища на цените показва, че у нас те се увеличават по-ускорено в сравнение с редица страни от ЕС. Ако ценовото равнище в нашата страна през 2008 г. спрямо това на общността приемем за 100%, през 2009 г. то вече е 104%. Показателно е, че спрямо средното равнище цените в отделните страни се понижават: в Полша с 15,5%, в Унгария със 7,5%, във Великобритания със 7,1%, в Чехия с 3,4%.
Спрямо предшестващата година се понижава делът на индивидуалното потребление от БВП - с 3,4 пункта през 2009 г., с 1,5 пункта през 2010 г.
Икономическото развитие на страната през настоящата година се определя и практически осъществява съгласно националния бюджет. Отразеният в бюджета ръст на производството (2,9%) и високата безработица (11%) не само са нереални, но

в определен смисъл - несъвместими

Неравномерното и незначителното повишаване на производителността на труда не може да компенсира спада на производството в резултат на намаляващата заетост. Същевременно на прогнозираната незначителна инфлация (2,5%) противостои предвиденото в бюджет 2012 г. ново увеличаване на минималната работна заплата. Тази промяна не се отнася единствено до стандарта на живот на една категория наемен персонал, а до цялостния механизъм за определяне на заплатите. Поради това се съпътства от влошаване качеството на труда, ново увеличаване на производствените разходи и на инфлацията.
Безработицата, която в началото на настоящата година надхвърли прогнозираната, както и промяната на най-ниската заплата, засилват разрива между потенциалното и текущото производство, обстоятелство, установено от Международния валутен фонд и Европейската комисия. Тези институции намалиха утвърдения с бюджет 2012 г. темп на БВП; последва неговото коригиране на 1,7%.
В заключение - обобщеният анализ на фактическите данни показва рязък спад на темпа на БВП във върховата година на кризата и неговия забавен растеж през следващия кризисен период; системно повишаване равнището на безработицата; колебание на доходите под стойността на работната сила. В сравнение с максималния предкризисен обем крайното потребление се понижава с 7,5%. Делът на бедните домакинства за една година се увеличава с 2%.
Следователно състоянието и развитието на икономиката, установени на базата на реални годишни данни, говорят, че кризата продължава, а прогнозните показатели - че нейният край все още не се очертава. Липсват прояви и процеси на преход към следващите фази на стопанския цикъл, присъщи на които са преди всичко относително пълна заетост на търсещите работа, постоянно увеличаване на икономическия продукт, нарастване на реалните доходи на всички граждани.

  *Авторът е председател на Съюза на учените в България - клон Бургас