Излиза култовата класика "Четиримата конници на Апокалипсиса"

Зловещите фигури на четиримата конници на Апокалипсиса присъстват в представите на модерната цивилизация не само с библейските си характеристики (според Откровение на св. Йоан появата им вещае края на света), но и със символичния образ, създаден от испанския писател Висенте Бласко Ибанес в едноименния му роман. Веднага след първото й издание книгата е преведена на всички големи световни езици, а Холивуд неколкократно я претворява на екрана с едни от най-големите си звезди. Малко са произведенията на световната литературна класика с такъв култов статут и с такова огромно влияние едновременно върху масовото съзнание и модерното изкуство.
Сега безсмъртната класика на Висенте Бласко Ибанес излиза за пръв път на български в същинския си вид и в превод от оригинала - в поредицата "Световна класика" на издателска къща "Персей", включваща както нови издания на любими творби, така и непревеждани досега шедьоври на световното литературно наследство. Преводът е на Румен Руменов, претворил на български водещи класически и съвременни испански автори.
И днес "Четиримата конници на Апокалипсиса" е един от най-превежданите и издавани испаноезични романи в световен мащаб. Литературните изследователи го нареждат сред най-добрите книги с пацифистка насоченост, наред със "Сбогом на оръжията" на Хемингуей, "На Западния фронт нищо ново" на Е.М.Ремарк и "Параграф 22" на Дж. Хелър.

Роман за войната, семейна сага или полемичен роман

"Четиримата конници на Апокалипсиса" е роман за насилието и агресията, които противоречат на ценностите на модерната цивилизация, за войната, която отключва демоничното в човека и го настървява да убива и да издевателства над себеподобните му. Но въпреки че е роман за войната, тъкмо представянето на военни действия почти липсва в произведението на В.Бласко Ибанес. "Четиримата конници на Апокалипсиса" е по-скоро семейна сага. Сюжетът е съсредоточен върху живота на семейство Деноайе.
"Четиримата конници на Апокалипсиса" е и полемичен роман - роман на идеите. От една страна, на идейно ниво в романа се сблъскват имперският германски реваншизъм и френският демократизъм. От друга страна, идеята за войната като опозиция на всичко цивилизовано и хуманно далеч надхвърля конкретната историческа ситуация, изобразена в романа. Това се оглежда в притчата за четиримата конници на Апокалипсиса, разказана от един от героите - руснака Чернов. Той ги описва също както древния евангелист като четирите бича на земята, персонифицирани в уродливи същества, препускащи на дръгливи коне и безмилостно мачкащи под краката си човечеството. Първият конник е Чумата, изстрелващ непрестанно с лъка си смъртоносни стрели по ужасените хора, вторият конник е Войната - млад, атлетичен и жесток, размахващ високо над главата си страшен меч, третият е стар, плешив, отблъскващо слаб, в съсухрената си ръка държи везни, символ на оскъдната храна - това е Гладът, през пергаментовата кожа на четвъртия конник прозират костите на скелета му, лицето му на мъртвец е изкривено в язвителната усмивка на разрушението, в ръцете си върти огромна коса - Смъртта. Препускат бясно четиримата конници през света, безразсъдният им галоп носи мъка, нещастия, разрушения и смърт на хората. Това е войната! Мнозина са били убедени, а са уверявали и ближните си, че подобно събитие няма как да се случи в съвременния цивилизован свят. Но ето, че войната идва...

Кой е Висенте Бласко Ибанес

В.Бласко Ибанес (1867-1928) е един от най-значимите писатели на Испания, наред с М. де Серванес и Б.Перес Галдос. Роден е във Валенсия. Завършва право, но никога не го практикува. Повече го привличат политиката, журналистиката, литературата и... жените. Войнствен републиканец е. Издаваният от него вестник неведнъж предизвиква скандали и дебати, а той самият е арестуван многократно и лежи в затвора. След избирането му за депутат от Валенсия е освободен заради депутатския му имунитет. Създава си немалко врагове и едва не е застрелян при един сблъсък (куршумът се запречва в токата на колана му). Има бурни любовни връзки. Отвратен от политическата власт в Испания, емигрира във Франция. Умира там, ден преди 61-вия си рожден ден.
25-годишен, публикува първия си роман. Ранното му творчество е под знака на натурализма и Емил Зола. От този период е издаваният на български роман "Тръстика и кал", познат и с телевизионната си екранизация. Автор е на трийсетина романа. Най-значимото му и най-популярно произведение е "Четиримата конници на Апокалипсиса". От късния му период е преведеният на български (1982) "Mare Nostrum".

Димитър Димов е под силното му въздействие

Завършил ветеринарна медицина, Димитър Димов отива на специализация в Испания. Преди това учи усилено и научава перфектно испански език. По-късно пред критика Борис Делчев писателят споделя, че в "Осъдени души" се долавят отгласи от "Четиримата конници на Апокалипсиса" и че "Бласко Ибанес е мой автор". Има доста голямо сходство в образите на германеца Хартрот от романа на В. Бласко Ибанес и монахът Ередиа от романа на Д.Димов, както и в идеите, в които всеки от тях вярва - за "световната католическа империя". Тези идеи се оглеждат и в образа на Фон Гайер от "Тютюн". Проблемът за влиянието на В.Бласко Ибанес върху Димитър Димов е проучен от изследователката Радка Пенчева в нейна статия по повод 100-годишнината от рождението на писателя.




Висенте Бласко Ибанес

Романите "Четиримата конници на Апокалипсиса", "Кръв и арена", "Сред портокаловите дървета" и др. имат по няколко холивудски екранизации, творчеството на В.Бласко Ибанес често дава сюжети и за многобройни испански филми и тв сериали