Излез в живота - влез в проблемите

"Излез в живота" е договор за безвъзмездна финансова помощ с бенефициент Българското сдружение за личностна алтернатива. Проектът предоставя възможности за повече заетост и професионална реализация в самостоятелния живот на младежите, които са от социално уязвимите групи на напускащите специализираните институции в София. Дългото име на проекта крие зад себе си много човешки съдби и трудното им трудово бъдеще в още по-трудното ни време на приемане на различието и толерантност към "различните".
Трудова борса в столицата събра във вторник 28 работодатели и 74 мъже и жени от Центъра за временно настаняване "Св. Димитър", Център за временно настаняване на сираци над 16 г. "Света София", дом "П. Р. Славейков" и Социален учебно-професионален център "Княз Борис I". Специалисти от Агенцията по заетостта надълго и нагледно представиха насърчителните мерки по наемането на младежи до 29 години и тези от социалните институции: сред тях са сроковете за не повече от 6-месечна заетост, 270-левова заплата за средно или по-ниско образование и осигуровки, които държавата предоставя на работодателите, ако наемат такива хора, придобили квалификация или познания по професията, но нямащи трудов стаж, хора с трайни увреждания - безработни за временна сезонна или почасова работа, безработни на непълно работно време, безработни за чиракуване с основно или по-ниско образование, за които се плащат и разходите за наставник, стаж за завършили средно или висше образование без трудов стаж, за които заплатата е съобразена с минималния осигурителен праг на професията и др.
За да стане ясно накрая, че

за 2011 г. възможностите вече са изчерпани

а за 2012 г. програмите и проектите по Националния план за заетост още не са публикувани. От целия бюджет по насърчителните мерки за младежи тази година по проекта усвоените средства са само 58 на сто по сключени и изпълняващи се договори, съобщиха представители на самата Агенция по заетостта. Стана ясно и това, че изискванията към работодателите от реалния сектор, за да участват в реализацията на проекти по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", са твърде, твърде много, но оправданието е, че това са изисквания на ЕС, а не на наши, български бюрократи...
Повечето възпитаници от домовете търсят сега почасова работа, за да изкарват пари, споделя психоложка, която е работила с търсещите работа възпитаници на домовете в продължение на месеци. Това, което трябва да проумеят младите, е, че работодателите търсят хора, които да им вършат работа, а доходите, които получават младежите, им дават възможност да оцеляват, смята специалистката. Напускайки дома, работата става целия им живот, те живеят само с доходите от нея, затова им е нужна не само минимална работна заплата. Те искат да се вградят, да бъдат пълноценно оценени, да живеят нормално, смята психоложката. Това са хора, които нямат изградено отношение към себе си, не се познават, твърди още специалистката. Работодателите от своя страна пък като че ли имат преграда, не знаят какво да очакват от тях.

Подозрителността остава

но се старайте да не променяте правилата за тях, призова психоложката, която заедно със социален работник е работила индивидуално с всеки кандидат за работа от домовете. Обсъждали са в рамките на проекта как да се обличат, как да се явяват на интервю, как да се държат.
Работодателката Невена Иванова е от "Изи консулт", мениджър в компания, която специализира точно в подбор на персонал и на практика се явява консултант между кандидати и работодатели. 
"Като цяло нашата нагласа е положителна по всички тези инициативи", сподели тя за ДУМА, "хубаво е, и аз съм все повече положително настроена, че все по-достъпни стават такъв тип проекти, инициирани по европейски програми или от държавата и дори бизнеса. Това, което би ни уплашило, са точно многото изисквания и документацията, която трябва да се приготви. Мисля, че все още има какво да се направи, за да се информират работодателите по-добре и да се консултират от страна на организаторите и инициаторите на тези проекти, да се преведат по пътечката, както се казва, за да се стигне до крайната цел. 7-дневен срок например е твърде кратък, особено за една компания, която има вътрешни процедури, така че хубаво е да има диалог между работодатели и организатори, но все още има неща, които трябва да се изчистят".
Милан Зарев - ръководител на проекта: "Това е инициатива, която правим вече много години под различни форми, първата като ден на кариерата на хората с увреждания бе да ги съберем на трудова борса.

На младежите нищо не им липсва

липсва на работодателите начина на мислене за много неща. Липсва ни да разберем, че когато трябва да наемем младеж от дом, той не е по-различен от нашия син, нашия брат и от нас самите. Тези младежи са много по-мотивирани да си вършат работата, отколкото много други наемници, които прехвърляме от фирма на фирма просто защото имат по-добро сиви. Така че нека да дадем шанс на тези хора, нали това е смисълът на цялото гражданско общество според мен".



Теменужка Кръстева живее в пансиона "Св. Димитър", това е общежитие за хора, които няма къде да отидат. За ДУМА тя сподели: "За момента не плащам наем, плащат само които работят - моята съквартирантка плаща 80 лева. Допреди 5 месеца и аз бях на работа като чистачка в Министерството на околната среда, но напуснах поради неплатени заплати. Бах доволна от заплащането, от колектива, но... В момента съм в бюрото по труда, но на борсата очаквам наистина някакъв шанс за работа, да мога да се реализирам, защото дискриминацията в София е много голяма. Преди два дни си подадох молбата в Министерството на финансите - пак не ме одобриха. Няма значение каква работа ще ми предложат тук. Понякога зависи от самите нас - не само държавата да помага, защото ние в крайна сметка сме пълнолетни, големи хора и ако не поемем щафетата оттук нататък, ако тук ни се даде шанса за реализация и ако ние не го приемем, няма вече кой да ти помогне. Сирак съм, израснала съм по домове, нямам други роднини, сама съм".



Атанас Йорданов: "Радвам се за тази среща, това за нас е едно добро начало, може би. Аз съм с висше образование - завършил съм теология в Софийския университет (показва си дипломата и книжката за магистърска степен). Искам да работя в областта на социалните дейности, да се развивам в тази област, обаче е много трудно. Всички тези хора, които са тук, се нуждаят от добри водачи. Те са добър потенциал, стига само някой да им даде поле за изява, да работи с тях. Почти десет години живея по домове, нямам установено социално положение и смятам, че изобщо не се работи с хората за повишаване на тяхната квалификация примерно. Защото в тези специализирани заведения не ни позволяват да учим нагоре. При мен случаят беше такъв, че се застъпиха хора, затова е важно да имаш водач, за който споменах. Някой да те дръпне от тази среда, която тегли повече надолу, отколкото нагоре. Мечтата ми беше да завърша право. Говоря от личен опит, мразя иначе шаблонните неща, затова очаквам от тази среща не само думи, а резултати.
Не съм за църквата иначе - манастирът тесен за моята душа е..."   
Мъж - не желае да си каже името: "Винаги е имало такива срещи, но държавата е осакатила много хора, на които не е обърнала внимание, като на изоставените в домовете, да им каже: учете, защото утре ще бъдете вече свободни. Няма да се получи това, за което сега сме тука..."

Мартин Давидов: "Очаквам на борсата да си намеря евентуално свястна работа или в заведение, или на бар, в хотел. Нямам квалификация, имам две години стаж - работих в механа в Търговище. Живея в кв. "Захарна фабрика" - в "Света София", бях в детските селища SOS в Трявна".
И така - "Излез в живота", влез в света на труда, намери своята професия, квартира, научи се да работиш с властите, да контролираш финансите си и сам да разпределяш времето си, призовава една брошура. Не е лесно обаче...