Излъгаха ни!

Чета в съботния в. "Труд" деветосептемврийски коментари, прославящи днешното свободно време и заклеймяващи отминалия полувек на "глинени крака", който беше героичен порив на народа ни да се отърси от историческата изостаналост и мизерия.
Започнало се с насилие срещу бившите насилници. Но сила се преодолява със сила. Как да се спре народният гняв при стоте хиляди избити българи, в пъти повече от жертвите на войната? А изгорените къщи? А изтезанията над останалите живи? Помните ли например нощните писъци от подземието на общината в Голямо Конаре, пребития лекар на селото д-р Панайотов, защото бил дал превръзки на помолили за помощ партизани? А хвърлените в кладенец жертви на Гено Кичушки? А не беше ли убит и баща ми (Слави Георгиев, виден пловдивски съдия и партиен деятел) през 1939 г. от властта на Кьосеиванов, която убиваше комунистите без съд и присъда?
Но бурята отмина. Заговори се за мир и дружба между народите. Индустрията нарасна стократно, хранехме три Българии. 25-о място в световната икономика, малко ли е това?
Имало по-богати! Но съгласно закона на Маркс за експоненциалното развитие, изпреварващите ще напредват още повече, изоставащите ще изостават още повече. Не поради социализма, а заради вълчия закон на капитализма, заради ненаситната алчност на по-богатите.
Тръгнахме към Европа с желанието за хуманност и повече лична свобода, вкл. за производство, с желание за сътрудничество и взаимноизгоден промишлен и интелектуален обмен. И какво се получи? Хаосът на дребнобуржоазната стихия унищожи почти всичко. Втурнаха се да търгуват хорицата, без да осъзнават, че свободната конкуренция в бизнеса е като лотария, някои ще спечелят, а други напразно ще се надяват.

Снимка Мариета Томова
Свободни собственици ли са работниците? Къде останаха частните ниви? Виждаме крупни площи, които се обработват от наемни работници. И тук-там изнемогват бедни селски труженици, съсипани от годините и тежкия ръчен труд.
А какво да кажем за ограбването на умствения труд? Според акад. П. Капица само 8% от хората могат да се занимават с наука. И милиарди хора не могат да вършат това, което може да направи един-единствен учен. Социализмът - това е държавна грижа за всички, капитализмът - да се оправя кой как може. Условията днес позволяват държавата да поеме своята благородна регулативна роля в икономиката, за да няма бедни и нуждаещи се.

А. КАРАСТОЯНОВ, София