Изкуството топиари, или чудните зелени скулптури

Малцина са наясно, че зад особената дума "топиари" всъщност се крият чудни зелени скулптури, които красят някои големи паркове и пространства пред богаташки къщи. Изкуството да се придава определена форма на дървета, храсти и цветя е доста старо. Създаването на оригинални произведения е познато на човечеството вече над 2000 години. Най-популярни и предпочитани са фигурите на хора и животни. В древен Рим градинарите се упражнявали не само в подстригването на храсти като пирамида или сфера, но и имитирали цели сценки от всекидневието.

Изобилието на зелени скулптури от растения, оформени живи плетове и арки - доста време всичко това се е смятало за поредно доказателство за богатството и положението в обществото на стопанина на имението, притежаващ разкошни къщи или скъпоценности. Специалните грижи, полагани за флората, позволявали да се сътворяват уникални големи и малки скулптури. За основа градинарите използвали правилните вечнозелени растения с голямо количество дребни листенца или иглички, а по-късно и телени прътове.
Такива произведения на парковото изкуство първоначално били създавани в дворовете на царе, крале, императори и високопоставени чиновници. По-сетне дейността на естетите с градинска ножица се разпространила и векове наред хората ваяли чудни зелени скулптури, някои от които са запазени до ден днешен и се смятат за истински паметници на световната култура.
Легендата гласи, че идеята да се оформят уникални флорални фигури принадлежи на градинаря Калвен, който наглеждал именията на Юлий Цезар. Прочутият пълководец толкова харесал скулптурите от дървета и храсти, че заповядал владенията му да бъдат украсявани само по този оригинален начин. Същият градинар по-късно създал от голям храст бюст на самия Цезар, за което бил щедро възнаграден.
В Римската империя майсторът, владеещ изкуството топиари, се оценявал колкото десетина роби, но не се смятал за слуга. А по-скоро бил приближен на стопанина на къщата, в чийто двор работел и предавал знанията и уменията си само на най-талантливите ученици. Подстригването на храсти и дървета с времето става все по-разпространено и всеки градинар допринасял с нещо ново за оригиналното създаване на зелени скулптури. Някои майстори дори отворили специални школи за "фигуралното" изкуство.
Художественото подстригване на растенията се развива и на Изток, където от елемент на ладшафтния дизайн то се превръща във философски постулат и се нарича "бонсаи". Стопанинът на къщата смятал за неприемливо да покани в градината си гости, ако там не се е потрудил майсторът по топиари. От растенията дори се създавали цели беседки, флорални коридори и, разбира се, статуите на Буда. Но все пак китайските произведения доста се отличавали от изкуството на зелените скулптури в други страни.

Когато разбрал за чудните храсти и дървета, подстригани като хора и животни, Петър I опитал да наложи топиари и в Русия. Царят заповядал на градинарите си да проучат всички тънкости и да разберат по какъв точно начин са създадени оригиналните творения, украсяващи парковете на европейските държавници. Руските специалисти по флората дори прекарали определено време зад граница и като се върнали в родината си, веднага се захванали да украсяват с топиари Санкт Петербург. Студената зима обаче зле понесла на чуждоземните храсти и дървета и се наложило градинарите да търсят местни аналози на флората, подходяща за местните климатични условия. Зелени скулптури започват да се правят от липа, елха, песекиня, хвойна и офика. Често за целта се използват още тис, бук и кипарис. Всеки майстор на топиари обаче сам определя с какви растения да работи. Но правилното и редовното подстригване са основните изисквания, които трябва да се спазват от тези, които създават и се грижат за зелените скулптури.
В днешно време не съществуват строго определени стилове, на които да е подчинено това оригинално изкуство. Почти във всички паркове и градини се смесват по няколко варианта, което понякога създава лек творчески хаос. Дизайнерите се стремят скулптурите да са с естествена, близка до природата визия, но и да са много оригинални, дори многоцветни, за да привличат погледите отдалеч. Това може да са както фигури на животни и хора, така и зелена имитация на градинска мебел, която, разбира се, не може да се ползва по предназначение, но изглежда доста ефектно.
Флората, обработена с техниката топиари, обикновено се разполага в централните зони на ландшафта. Трябва да се отбележи, че тези композиции най-добре се виждат, ако им се отделят големи пространства. Зелените храсти и дървета, изглеждащи като делфини или динозаври, винаги предизвикват учудване. А напоследък това изкуство като че ли изживява ренесанс и отново започва да става много популярно в цял свят. Дори стопаните на малки градини всячески се стремят да намерят място на ефектна минискулптура, стига да е в стил топиари.


Град-утопия краси парка на Дисни

Експериментален прототип на идеалния град може да се види в тематичния парк към комплекса "Walt Disney World Resort". Утопичният "Epcot" е открит в Орландо, щата Флорида, на 1 октомври 1982 г. Смята се за един от най-добрите паркове в продължение на 16 лета, докато не е издигнат "Disney`s Animal Kingdom".
При построяването на "Epcot" са били използвани най-нови технологии с цел да се направи опит да се надникне в бъдещето. Планирало се в града да живеят 20 хил. души, в центъра му да са разположени училища, комерсиални и обществени сгради. Придвижването трябвало да става само под земята или по специална монорелсова железница.
Основната идея на цялата утопия се свеждала до липсата на стопани - къщите и апартаментите, заедно със земята, само се давали под наем за символична сума, без право на закупуване. И всички в града трябвало задължително да работят. Поне така си мечтаел Уолт Дисни...
В днешно време мястото е известно най-вече с факта, че в "Epcot" всяка година се провежда Международен фестивал на цветята и градините. Забележително е, че в уникалното като зрелище и мащаб шоу се представят скулптури от цветя, храсти, дървета и цели паркове, посветени на героите на Дисни. По този начин мястото се превръща в истински магнит за туристите - както за възрастните, така и за малките.