Изкуството - оръжието, оставено да ръждясва

След промените през 1989 година българската култура постепенно и последователно бе изтиквана на заден план. Смята се, че главен приоритет трябва да е икономиката. То и това не е така, защото работеща икономика по същество нямаме. Наложи се мнението, че материалното производство, инвестициите, парите, търговията, доходите и стандартът са най-важните цели на обществото. Културата е нещо вторично, излишен разкош. В тази връзка се възприе идеята, че държавата трябва да се изтегли от културата, която да се развива на основата на пазарните принципи.
Това обърнато наопаки разбиране създава опасност за бъдещето ни като нация. Постепенното унищожаване на националната ни идентичност, основна черта в която е културата, създава съвсем нехимерната възможност в близките години България да изчезне като духовно и културно понятие. Това води със себе си неминуемия разпад на личността. Вече сме свидетели на началните стадии на този разпад - растат поколения без ценности, без ясни културни критерии и без потребност от стойностно изкуство. Всъщност тепърва ще усещаме гибелните последици от този процес - когато още някое и друго десетилетие тези поколения ще управляват държавата. 
В тази връзка едва ли е случен фактът, че в Народното събрание преди въпросната дата винаги е имало дейци на културата. Но и след промените в 7-то Велико народно събрание личат имената на видни интелектуалци, макар и вече от различни политически сили. Тази тенденция обаче постепенно затихва и в последните конфигурации на парламента ни те са по-малко от пръстите на едната ръка.
За съжаление не прави изключение и нашата партия. Я има по един писател за депутат, я няма. На последния конгрес делегати бяха само две големи имена от сферата на културата и още неколцина читалищни дейци от страната. Предстоят избори и изготвяне на партийните листи за тях. Ще намерят ли места в тях извести творци? При това не само отбиване на номера. Силно се надявам. Защото нашата партия разполага с огромен интелектуален потенциал, но не го използва пълноценно. Имена в сферата на културата са оставени на забвение и никой не се интересува от мнението им. А с опита, широката си култура, лично достойнство и различен поглед върху нещата те могат да бъдат полезни както за нашата партия, така и за обществото ни като цяло. 
Ще цитирам Анжел Вагенщайн: "Изкуството е оръжие!" Нещо, което не може да бъде разбрано сякаш от политиците.