Изкуство на смешния разказ и безумната реч

Театърът Кьоген се е родил сред блъсканицата на площадите, където актьорите забавлявали жадуващата за развлечения тълпа. От най-древни времена японците - и знатните, и простолюдието - са обичали и ценили шегите и смеха. И именно в това се крие тайната на популярността на този вид театър, чието название в превод означава "безумна реч" или "смешен разказ". Кьоген е най-старият вид комедиен театър в света с около 700-годишна история и както пиесите, така и начина на изпълнението им са запазени до днес непроменени. За разлика от Но, където главни герои са предимно исторически фигури от японската аристокрация, изискани и изтънчени естети, пиесите Кьоген представляват весели динамични комедии, представящи живота на обикновените хора с много хумор, а понякога и иронично-сатиричен поглед. Макар и да се играят на една и съща сцена ( фарсовете Кьоген обикновено се представят като интермедии между отделните действия на пиесите Но) тези два вида театър се отнасят до съвършено различни жанрове на сценичното изкуство. И ако Но това са трагически сюжети за тайнството на живота и смъртта, поставени по всички правила на изящното изкуство: с танци и хор, създаващи неповторима атмосфера и визия, то Кьоген е празник на смеха, искрено и чистосърдечно забавление, изпълнено с енергично действие и остроумни реплики.
Сред героите на Кьоген освен господар и неговия слуга (който носи популярното японско име Таро), алчен монах и праведен послушник, зла жена и наивен съпруг, хитър продавач и глуповат купувач се появяват и божества, демони, животни, привидения, магьосници, но всички те задължително са представени с много хумор, защото в спектаклите на Кьоген главен герой е смехът. До наши дни са запазени около триста пиеси Кьоген, като всяка от тях е насочена да предизвика смях у зрителите и нито един от персонажите, дори и да е лъжец или крадец, не е абсолютен злодей. Пиесите са кратки и едноактни, а хуморът е заложен в будещи смях ситуации, в определени мимики и жестове на актьорите, а към края действието става много динамично, изпълнено с гонитби, бой с пръчки и други подобни. Любопитни са и заглавията на някои от тях като например "Сумо схватка с комар" или "Да пееш, докато лежиш". При първата си поява на сцената, която в спектаклите на Кьоген представлява деветметров квадратен подиум без никакви декори, героите произнасят кратък монолог, с който се показват и описват къде се намират и какво смятат да направят. Познавачите казват, че за европейците Кьоген е най-понятния вид японски театър и че някои пиеси могат да бъдат разбрани и без да се знае езика. И може би са прави, защото например един от най-популярните и най-стари фарсове Кьоген "Вързан за тояга" разказва за един стопанин, който се бои, че в негово отсъствие слугите му ще изпият всичкото саке и решава да завърже ръцете на единия на гърба, а на другия слага тояга на гърба и връзва ръцете му за нея. Но хитрите слуги, след кратка борба с тези ограничения по пътя към сакето, все пак успяват да се напият до насита. Или фарсът "Тримата инвалиди", в който един човек в името на добрите дела решава да наеме на работа инвалиди. В дома му наистина идват трима нехранимайковци - единият се преструва на сляп, вторият на куц, а третият на ням и докато стопанинът го няма, те вместо да пазят къщата и имуществото, се промъкват в избата, напиват се здраво и започват да пеят и танцуват.
В представленията си актьорите на Кьоген използват маски с гротескни черти на лицето, които подсилват комичния ефект, но главните изразни средства са движенията, позите и гласа, защото актьорът не само произнася репликите на своя герой, но и изобразява различни звуци, като например звука на пила или на летящ камък. На сцената, разбира се, няма нито камък, нито пила, както няма и декори. Така практически в спектаклите на Кьоген всичко се играе, включително и тъмнината, ако действието се развива нощно време. Когато отваря врата например, актьорът изобразява движението с ръце, като освен това казва "сара, сара, сара". Ако вратата е тежка порта, движението е по-затруднено и актьорът казва "гара, гара, гара". Ако изминава дълъг път, се движи в триъгълник. Реквизит също няма - освен най-необходимия, свързан с основното действие - мотика, прът, голям съд за саке. Всичко останало се изобразява с ветрило, включително трион или пък пукнатина в стената. Но именно това отсъствие на декори и предмети позволява на зрителите да включат в играта въображението си и точно тогава започва истинското представление.
Костюмите в Кьоген са останали непроменени от ХVI-ХVII век и са типови за основните действащи лица, като единственото изискване е отделните части на дрехите да са в различни цветове, за да могат да се виждат отчетливо. Единственото изключение от традицията са прическите на актьорите, които играят късо подстригани, с естествените си коси, без да слагат перуки. Неизменно правило в Кьоген, както и в другите видове японски театър е, че на сцената могат да се появяват само представители на актьорски династии, защото това изкуство се предава от поколение на поколение и ако в едно актьорско семейство се роди момче, то е длъжно да стане актьор и от тригодишна възраст да започне да играе на сцената. Женските роли се изпълняват от мъже, макар че не е забранено и жените да участват в представленията. Понякога момиченцата изпълняват не сложни детски превъплъщения, като ролите на маймунки например, но това се случва рядко.
Любопитно е, че сценичният път на актьора в театър Кьоген започва именно с образа на маймунка, която се изпълнява от 3-4-годишни деца, докато се смята, че най-сложната роля - ролята на лисица, може да бъде изиграна наистина добре едва когато актьорът е овладял напълно комедийното изкуството на театър Кьоген.



Сцена от "Вързан за тояга" в изпълнение на актьори от династията Окура, наброяваща 26 поколения изпълнители на Кьоген



Сцена от фарса "Сумо схватка с комар"


Демон от спектакъл на театър Кьоген



Сцена от фарса "Тримата инвалиди"


В театър Кьоген почти всичко може да се изиграе само с едно ветрило