Изкуствата оформят духовната същност на децата

Адриана Благоева*

Възпитанието на децата е важна и отговорна мисия. Главни двигатели в нея са семейната среда, обкръжаващата действителност, училището. За подрастващите поколения у нас от началото на 90-те години на ХХ век до днес заобикалящата действителност е много динамична. Всекидневието все повече е свързано с интернет и технологиите за комуникация. Различните медии разпространяват огромно количество информация от всякакъв характер.
Нека припомним една мисъл на Платон: "Могъществото и силата на държавата имат пряка зависимост от това, каква музика звучи в нея". Изказана преди повече от 2300 години, тя разтърсва и днес със своята правота и прозорливост. Защото масовата звукова среда у нас днес е наситена с разнообразна музика, голяма част от която е с пошло съдържание и лишена от всякаква естетика.
Училището вече трудно може да бъде силен възпитателен фактор. Неговата роля за изграждането не само на знаещи, но и на културни поколения постоянно намалява, въпреки упоритостта на училищните ръководства и на самите учители.
Тази специфика на съвременната жизнена среда не може да бъде наречена благоприятна за изграждането на детската личност. Затова специални адмирации се полагат за тези училища, общински и културни институции, където има различни извънкласни и извънучилищни форми на работа - хорове, вокални или вокално-инструментални групи, оркестри, танцови и драматични състави и пр. Така не само се стимулира интересът на децата към различни изкуства, но и се помага за оформянето на тяхната духовна същност. Именно последното е повод да се поговори за ролята на детското хорово пеене.
Ако погледнем на въпроса

в исторически план

ще установим, че в България още от Възраждането се е обръщало особено внимание на пеенето в училище. Благодарение на някои напредничави учители и духовници (дякон Йосиф, Неофит Рилски, Хр. Пулеков, П. Иванов, С. Доброплодни, Кр. Пишурка, Д. Войников) още от 30-те години на ХIХ век в някои училища пеенето се въвежда в системата на обучение. Създават се хорове, които пеят предимно едногласно, като участват в църковни служби и училищни тържества.
Официално предметът "Пеене" се въвежда в българското училище веднага след Освобождението през 1878 г. В книгата на проф. д-р Агапия Баларева "Хоровото дело в България - от средата на ХIХ век до 1944 г." се цитира Привременен устав на народните училища от 29 август 1878 г., където се предвижда учениците да изучават "училищни песни, църковно пеене, народни песни и нотно пеене... в началното училище (I-IV отделение) - 6 часа седмично, а във второстепенните училища (I и II клас) - по 3 часа". Изводът за полезността от занимания с музика (т.е. пеене) за авторите на Устава е очевиден. Започва масовото създаване на училищни хорове, като до 1900 г. именно училищата са центровете на хорово пеене.
Друг исторически факт в подкрепа на тезата за полезността на хоровото пеене за детското развитие е съществуването от 1905 до към 1940 г. на голям брой детски "китки" - специфични училищни състави, в които се съчетава музикално-хоровата и театралната самодейност. Първите български професионални композитори - Ем. Манолов, Д. Христов, П. Пипков, Ал. Кръстев, Маестро Г. Атанасов и др. - оценяват високо възпитателната роля на колективното детско училищно пеене и отделят специално място в творчеството си на детските песни и на детските оперетки. Училищното хорово пеене присъства в обществения живот чрез изявите на училищните хорове през първата половина на ХХ век.
А периодът 1960-1990 г. е свързан с най-големия разцвет на детското хорово пеене в България и с някои забележителни постижения на български детски хорове по света. Освен представителните детски състави, съществуващи в градовете, изключителна активност имат и училищните хорове. Създадено е и огромно по обем и разнообразие детско хорово творчество от български композитори. За съжаление от края на 90-те години на ХХ век детското хорово пеене в България рязко запада, броят на училищните хорове е сведен до минимум, немалко представителни хорове прекратяват дейността си. Причините за това явление са сложни и много. Факт е обаче, че хоровото пеене, което е естествен спътник на детското развитие, престава да бъде фактор във възпитанието на младото ни поколение с всички произтичащи от това негативи.
Изследвайки връзката между

музикално-педагогическата наука и психологията

ще установим, че много изследователи подчертават значението на музикалните занимания и хоровото пеене за развитието на други "немузикални" качества на детската личност. Немският учен Е. Краус смята, че "разпространението на музикалното обучение върху по-широка основа допринася за издигането на цялостното образователно равнище. Особено положително значение има пренасянето на музикално-слуховата практика в други сфери на образованието, което подобрява общите учебни способности". Чешкият изследовател К.Печ пише: "Акустичните дразнители, особено музиката и песента... предизвикват сложни психични реакции с богато емоционално съдържание. Те, заедно с интелектуалния аспект на тяхното мислене, изграждат основите на психологическото равновесие на личността".
Големият български психолог проф. Г. Пирьов доказва, че "естетическите чувства на детето зависят от заниманията му с различни видове изкуство. Естетическите (му) вкусове се формират именно по линия на извънучилищните занимания и от външни фактори (кино, телевизия и пр.)".
В своето изследване "Музиката и интелектът" проф. П. Минчева обосновава тезата, че "съществува тясна връзка между музикалните способности и интелигентността, ...че заниманията с музика благоприятстват интелектуалното развитие". Тя смята още, че "музикалното възпитание има огромни възможности за интелектуалното и многостранното развитие на младите хора и тези възможности обществото е длъжно да оцени и да използва целенасочено".
Като дългогодишен диригент на Хора на софийските момчета съм дълбоко убедена в огромната полза от заниманията на децата с хорово пеене за тяхното цялостно развитие. Историческото развитие на детското хорово пеене у нас, разнообразната и успешна дейност на извънучилищните (представителните) хорове, защитена с редица международни награди, практиката и теоретичните разработки, свързани с обучението по музика в училище и училищното хорово пеене са ярко доказателство за необходимостта и полезността на детското хорово пеене за съвременните деца. Осигуряването на обективни условия за осъществяването на този вид дейност ще бъде предпоставка за успешното бъдещо развитие на музикалните качества на децата и ще допринася за усъвършенстването на личността им.
-----------------------------------

*Авторката е дългогодишен диригент на Хора на софийските момчета