Изгряваща звезда в Салона на изкуствата

Юлияна Караатанасова

Деветнадесетото издание на фестивала "Салон на изкуствата" бавно възвръща традицията от "времето на Христо Друмев", когато щедро се даваше възможност за изява на млади, талантливи музиканти. Неслучайно се връчваше специална награда за "млад изпълнител" с обещаваща кариера и изяви на националния и международния концертен подиум. А такива в родината ни винаги е имало много - единствената конвертируема ценност с национално значение, с която можем да впечатлим света. Младите таланти, младите музиканти... имената от бъдещето. Но не онези от риалити шоута, които тепърва биват откривани, култивирани и обучавани от екипи продуценти, музикални педагози, обгрижвани от импресарии и засмуквани безжалостно от поп и медийната индустрия. А тези, които се обучават професионално от ранна детска възраст от всеотдайни професионалисти, които "не са като другите деца", а са свикнали на всекидневен труд от 5-годишни. Които си поставят цели, следват ги и ги постигат. Които се състезават със себе си, водени от искрата, наречена "любов към музиката". Деца и млади хора, които получават обич, грижи, внимание, поощрение и подкрепа от своите родители и преподаватели. Млади хора, които се изграждат като личности, свикнали са да полагат усилия, да се доказват и да побеждават.
Такова съкровище е 20-годишната Лили Богданова. И както казва Борислава Танева - нейната професорка по пиано от Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров", "Запомнете това име!" Само преди дни Лили спечели международно отличие - Първа награда на конкурса "Citta di Airola" в Италия (100/100 точки)! В биографията си вече има над 13 награди от наши и международни конкурси. Като солистка на оркестри, камерна и солова изпълнителка пианистката се изявява освен у нас и в Гърция, Румъния, Швейцария, Австрия, Великобритания, САЩ, Япония и др. Участва в многобройни майсторски класове на известни музиканти. През тази година на Лили предстои да издаде своя първи компактдиск, чиито записи са реализирани във Виена.
Първата част на концерта в зала 9 на НДК пианистката посвети на Клод Дебюси и неговите популярни Дванадесет прелюда от I тетрадка. Този цикъл като един от най-ярките примери на импресионизма в музиката създава редица предизвикателства пред всеки изпълнител. Лили Богданова ме изненада с умението да свири в преобладаващо тиха и средносилна динамика и в тази малка амплитуда да рисува тънки нюанси с виртуозна лекота. Изящният звук, мекотата на акордовите последования, кристалните пасажи, множеството звукови пластове, овладяната несамоцелна техника бяха първите впечатления, приковаващи вниманието. Всяка от пиесите сама за себе си бе перфектно изградена и едновременно с това намери точното си място в общата драматургия на цикъла. Нито секунда "празен звук", лишен от съдържание, нито за секунда разсейване. Лили те грабва и те прави част от музикалното изживяване, без да се налага или злоупотребява със силна динамика, натрапчиви внушения или евтини ефекти. Тя владее всичко - и техниката, и емоцията, и всички възможни начини на звукоизвличане от клавиатурата, има своя зряла концепция за творбата и я разкрива елегантно и убедително. 
Да избереш музика на ХХ век за свой рецитал е поемане на голям риск дори за утвърдените майстори на клавира. Тази "непопулярна" дори сред подготвената публика музика стресира организатори на концерти, чиято цел е "пълна зала". Всъщност, след като чух интерпретациите на Лили Богданова, започвам да мисля, че именно младите изпълнители са призвани да популяризират тези творби, които сме свикнали лекомислено да наричаме "трудни, неразибраеми, натоварващи". Напротив - в едночастната Соната оп. 1 от Албан Берг открих истинско удоволствие от лекотата, с която пианистката представи интересна и доста мелодична творба. Експресионистичните черти на речитативно-експресивния стил, мрачните емоции, крайно изострените душевни състояния не се превърнаха в дразнеща истерия, а напротив, намериха естествен баланс в хода на творбата, редувани с епизоди на вглъбяване, дори медитация.
Като ярък пример за фолклорните пристрастия на композитора Сюита оп. 14 от Бела Барток, чиито сложни ритми са повлияни от румънски, арабски и северноафрикански източници, накъсаните фрази и остинатните фигури не затрудниха пианистката в "игривия" контекст на творбата. Въпреки честото използване от Барток на народни източници от музиката на Източна Европа, тук няма такива преки цитати. Четирите части на творбата бяха представени от Лили Богданова с енергия и богатство на контрасти, овладяно преминаване от едно психологическо състояние в друго и отново - с безупречен баланс.   
Като празнично откровение прозвуча последната творба от програмата - Пет миниатюри от Димитър Ненов. Като истински стратег пианистката остави за финал популярния цикъл с отделни части: Прелюд, Песен, Стакато, Пасторал и Гайда. Сравнително леката клавирна фактура, но богата на колористични и звукоизобразителни ефекти, даде възможност на изпълнителката да освободи емоциите, да поиграе с моделирането на звука - особено в звънтящия висок регистър, да "изговори" речитативите. Чисто физическа сила и издръжливост прояви изпълнителката в тази творба, в обемното овладяване на регистрите и мащабната звукова картина на финала.
Впечатляващо е умението на Лили Богданова да вижда и изгражда произведението в неговата цялостност, грижливо да степенува кулминациите, прецизно да вплита най-тънките детайли в цялото. Забележителното й чувство за естественост и лекота, с което внушава своята концепция за музиката на слушателя, е освен вродена зрялост и плод на дългогодишна работа и дълбоки стилови познания. Културата на звукоизвличането, чиито основи са поставени от Емилия Канева (преподавателката й от НМУ "Л. Пипков"), безупречната клавирна техника и увереното, но ненатрапчиво артистично присъствие на Лили Богданова оставят у публиката чувството за докосване до най-чисти емоции и онова малко позабравено чувство за възвишеност и благоговение, което носи клавирното изкуство, представено от майстор.