Изгоря в младостта си

Илия Борисов

Тези дни при подреждане на архива си от близо 60-годишната си журналистическа деятелност попаднах на една публикация в местния вестник "Конкурент" за нашумелия навремето си партиен и обществен деец, кмет на град Враца - Румен Стоманярски. Ето какво съм писал за него в отминалото време:
Наведен над белия лист, си припомних силните думи на големия турски поет Назъм Хикмет:
Ако аз не изгоря.
Ако ти не изгориш.
Ако ний не изгорим.
Как ще стане тъмнината светлина.
Румен Стоманярски изгоря в младостта си!
В паметната вечер при представяне на книгата "Обичаше и го обичаха" в историческия музей във Враца преди години в мен оживяха и нахлуха много спомени за този незабравим човек, популярен обществен деец и

достоен врачанин

Той живя в сложно и драматично време, изгоря, но остана жив в сърцата на поколения врачани. Те препълниха залата, дошли да засвидетелстват почит, уважение и признателност към достойния човек Стоманярски. Високопрофесионалната книга от 326 страници със спомени от многобройните му приятели и съратници е подготвена от д-р Юлия Кънчева, редактора Марин Ботунски, Тодор Коруев и шефа на издателство "Захарий Стоянов" Иван Гранитски.
Врачанският митрополит тогава дядо Калиник го определя с израза "озарена човечност". "Моята искрена оценка като архиерей на Българската православна църква е, че отишвият си от този свят Румен Стоманярски изживя достойно своя кратък живот, отдал силите си за просперитета на родния си град Враца. Беше с любвеобилно сърце и с особена вътрешна нагласа в разнопосочното ни време..."
Композиторът проф. Стефан Драгостинов е написал удивително есе - "За светлата идея, човека, парите и Херострат". "...2005-а. В онзи мразовит октомврийски ден в цяла Враца нямаше и стрък рязан цвят. Врачани се прощаваха с Румен.
 
Той остава завинаги в този град

А край този град е най-чутовният връх в България. В подножието му, като знаен воин, е и Румен."
В книгата е отпечатано и моето писание "Обичаше и го обичаха", което стана и заглавие на книгата. В журналистическия си материал споделям: "В кипежа на едно драматично и конфликтно време на промените след 10 ноември 1989 г. работих близо с младия политик Румен Стоманярски. В ония оттекли се вече години се водеше остра и враждебна борба за отричане, оклеветяване и омаскаряване на "златното" време на строителството в България, каквито бяха годините от втората половина на ХХ век. Румен беше сърдечен човек, с впечатляваща привлекателност и с красиви физически черти. Зареден с неукротима сила и енергия, отдаден на идеята за пробуждащата се нова демокрация.
Обичаше хората и те му отвръщаха с истинска човешка обич."
От редакцията на вестник ДУМА, чийто кореспондент бях тогава, ми възложиха да предам изказване за Враца и Врачанския край. Потърсих Румен Стоманярски като ръководител на най-голямата партийна организация в района за отзив. Разбрах, че е при миньорите "дълбоко под земята" в рудник "Плакалница", където работеше. Открих го по телефона на един от хоризонтите в мината. Веднага се отзова на молбата ми и за кратко време написа и донесе своя коментар. В откровените думи открих

един наистина предан деец

посветил силите си за консолидиране на Врачанската партийна организация. Имаше хора, които се биеха в гърдите, че са "смели борци", но след промяната се снишиха и ги нямаше никакви.
Румен не се уплаши, не се отдръпна, не се сниши.
По негова идея през декември 1993 г. група журналисти се заехме да подготвим и отпечатаме специален вестник - "Сто години социалистическа идея". Канцелариите на общинския партиен съвет на ул. "Петропавловска" приличаха на хладилни камери. Новите властници - демократи, наредиха да се спре парното отопление в това крило на кметството.
Въпреки големия студ няколко съботи и недели се събирахме и работехме. Не разчитахме на хонорари. Румен беше редом с нас, подкрепяше ни. Няколко пъти донесе и дамаджана с пивко домашно вино. А червената дяволска течност ни свестяваше и събуждаше творческите ни пориви.
Не е тайна за никой, че докато Румен беше начело на общинската организация, вратите на работния му кабинет бяха винаги отворени. Влизаше се, без да се чака и да се разпитва за какво си дошъл.
Той беше дълбоко човечен и винаги добронамерен в неспокойното ни всекидневие. Учеше ни, че трябва да се подкрепяме и уважаваме въпреки политическите си пристрастия. В продължение на

два мандата беше 43-ият кмет на Враца

след Освобождението на България.
Не му спестиха клевети и гнусни сплетни, злословиха за щяло и нещяло по негов адрес. Това не го стъписа, не го сломи, вървеше с гордо вдигната глава напред. Беше истински човек!
И днес продължавам да се питам кое го правеше толкова популярен, обичан, уважаван. Може би привлекателното му, светло лице или неговите Вазовски ли, хайдушки ли, буйни мустаци, които го открояваха сред останалите. Всеотдайността! Любовта към Враца, към врачани! Уважението към хората! Може би всичко това, взето заедно!"
В началните страници съпругата му Юлия споделя: "Румен Стоманярски го няма. Отиде си така внезапно и толкова рано от този свят. Житейският му път беше кратък, но изпълнен с много действие и ентусиазъм. Пълноценен живот, отдаден на една идея и на един град!"
За финал може би трябва да се цитират думите на Венелин Узунов - три мандата кмет на община Разград и председател на Националното сдружение на общините в България:
"Румене, ако всеки, на който си помогнал, ако всеки, на който си се усмихнал, ако всеки, който искрено те обичаше, положи само едно цвете на гроба ти, ще се получи грамада от цветя, по-висока от Врачанския Балкан!"



Покойният Румен Стоманярски и днешният кмет Войслав Бубев не разрешиха Враца да тръгне по налаганите от сбъркания преход нанадолнище и разруха, и започнаха да строят, когато това бе най-трудно. Те направиха града по-уютен за всички врачани независимо от политическите им пристрастия - червени, сини, жълти и пр.
Стоманярски не само опази врачанската организация на БСП, но и извърши "пробив" с ремонта на Пробива и на повехналия от синьото управление град. Преобразена бе не само централната част, управлението бе обърнато с лице към най-важните и болни проблеми на образованието и здравеопазването, съживени бяха съсипаните от синия удар културни институти, възстановена бе традицията на Ботевите дни. Стоманярски и екипът му положиха резултатни усилия Враца отново да заеме исторически завоюваното място на водещ икономически и духовен център на Северозападна България.
Из вестник "Зов за истина", 2007 г.