Изчезваме

Намаляваме на 5 милиона през 2040 г. Това сочи изследване на учени от БАН и СУ за регионалните демографски диспропорции в България, представено от фондация "Фридрих Еберт" (статията "Топим се до 5 милиона до 2040 г."). Проучване, което за пореден път изправя косите. Авторите говорят за демографски депресивни региони, сиреч обезлюдени, но най-точното е, че цялата страна е такъв регион, а дългосрочни стъпки и планове в тази посока няма. Има само остаряло говорене и мислене, особено по време на управлението на ГЕРБ. Ни реална политика, ни мерки. Докато в други държави за някои проблеми има обективна причина, у нас са налагат трайни и необратими тенденции, които говорят за затриване на нацията.
Цели села и малки градчета вече се превръщат в демографски пустини. Някъде, примерно в Смолянско, обезлюдяването постепенно ще стигне до 37 на сто. Над 80 на сто от селищата ще бъдат с намалено население, други ще отпаднат безвъзвратно. Процесът, както знаем, вече тече. Големите градове също ще търпят трансформации заради заболеваемост и малко работна ръка. До 81 на сто ще стигнат селищата с население 3000, а обезлюдяването на места ще остави само болни и стари хора.
Кой не знае, че две са основните причини за трагедията - смъртност и скоростна емиграция, по които сме първи в Европа.
Прогресивното застаряване на населението и свръхсмъртността още преди пандемията у нас е с 20 промила повече от тази в развитите държави. Последно място държим и по продължителност на живота. На ден у нас умират 40 човека. Раждаемостта пък държи последното място с 1,6 коефициет и нисък естествен прираст. Причините? Първо - ниски доходи, след това - липса на здравно обслужване, лечение и подминаване на ред лечими заболявани, грижа за детското здраве и профилактика. Все факти, които гонят от страната ни и малкото останало младо поколение, на което при адекватно отношение би трябвало да се разчита за промяна. И ако сега 124 работещи изкарват парите на 100 пенсионери, утре в някои региони сътношението може да стигне 40 за 100. Диспропорциите не са от днес и вчера, но в тази област няма надграждане, ние винаги започваме от начало, отбелязват изследователите. И прогнозират, че през следващите години надпреварата ще бъде не за територии, а за население. Дават за пример Ирландия, която от пълен колапс преди, днес отбелязва впечатляващ рестарт с образование, реализация, доходи и жизнен стандарт.
Ирландия беше доста далече, нали?