Избрах да стана актьор

Владимир ЦВЕТКОВ е роден на 26 април 1984 г. През 2003 - 2008 г. следва и завършва специалността "Счетоводство и контрол" в Стопанска академия "Д.А. Ценов" в Свищов". В 2007 г. играе епизодична роля в сериала "Забранена любов". През 2008 - 2011 г. учи и завършва Театралния колеж "Любен Гройс". Играл е: Патрис Бомел в "Покана в замъка" на Жан Ануи, Средния във "В откриото море" на Славомир Мрожек, Креон в "Антигона" на Софокъл и др. През 2012 г. е аниматор в хотел "Оазис" на курортен комплекс "Албена". От 2014 година - актьор в Добричкия драматичен театър "Йордан Йовков". 

Да си млад и да пробиеш като лице от реклама на наденица, едва ли е най-добрият "спектакъл" за един актьор, завършил Театралния колеж "Любен Гройс" в класа на проф. Надежда Сейкова. Но да си актьор в Добричкия театър "Йордан Йовков" се оказва съвсем не лесна ситуация. Въпреки това Владимир Цветков избира да е на собствена земя - в града, в който е израснал.

- Как така млад човек, който е завършил Театрална академия, решава да се върне в Добрич?
- Искаше ми се да се върна назад, към себе си, имах нужда от почивка, да се разнообразя, да потърся неща, които съм правил преди, и по този начин да съм по-близо до себе си. Може би наистина се поотдалечих от това, което бях, когато отидох да следвам в София. Това е и една от причините, които ме върнаха вкъщи. Исках да се докосна до местата, където играх като малък, където се осъзнах като човек. В София се почувствах като изгубен и смачкан, където не съм личност, а неодушевен предмет, който се разхожда на два крака.
- Но вече си имал ангажименти?
- Да, още като завърших, имах няколко покани - играех в Шекспир в "Напразни усилия на любовта", а след това с мои колеги започнахме да реализираме самостоятелни проекти, при това доста успешно. Имах ангажименти и работата е работа, но когато човек се чувства добре, тогава всичко е по-лесно. А аз се губех.
- В Добричкия театър харесват ли ти ролите?
- Това, че съм близо до семейството ми, ме кара да чувствам подкрепа и се усещам по-сигурен и стабилен като човек. Иначе в момента излезе "Албена" на Йовков в театъра и мисля, че се получи добър спектакъл. Режисьорът Пламен Панев е заложил интересна идея в представлението. На мен ми повериха ролята на Нягул и ако трябва да сме честни, намирам доста прилики с образа си, но има предизвикателство. Усещането да бъдеш в нечия кожа е особено. Колежката ми Камелия Тодорова играе Албена.
Ще има "Албениада" - всички спектакли на "Албена", които са правени тази година, ще се играят в Добрич.
- Как един млад актьор "вирее" сред по-възрастните артисти в един театър?
- Много труден въпрос ми задаваш... Трудно ме приеха в началото - и на себе си не мога да си отговоря защо. Аз съм от 5 месеца в този колектив и очаквах да е доста по-лесно приобщаването, но... уви. Явно имат някакви предразсъдъци, защото все пак те са актьори в Добричкия театър от 30 години и много трудно приемат млади хора. Общо взето, средата е изключително неблагоприятна.
- Но няма как да си на 50 и да играеш 20-годишен! Няма как да имат всички роли.
- Така е. Може би са си създали затворен кръг и това е.
- Успяваш ли да живееш само с театър?
- Не, без значение къде живееш, в България щом си артист, не можеш да живееш само от това. Снимах се в реклама и това ми донесе допълнителни средства.
- От какво зависи да си по-реализиран?
- От много време се питам това. Смятам, че ако много искаш нещо, то винаги би станало. Значи не съм го искал достатъчно, щом не съм съумял да го предизвикам. Ходил съм на кастинги за телевизионните сериали, които в момента вървят - получих малка роля в "Забранена любов" и в "Под прикритие".
- А как въобще тръгна към актьорството?
- Бях водещ в телевизия "Ден-Добрич" и моя тогавашна колежка, която е племенница на Стефан Мавродиев, ми каза, че бих могъл да бъда добър актьор. Дотогава дори на театър не ходех. И общо взето, тя взе да ме подтиква и стана причина да стана актьор. Учих икономика в Свищов за първо висше, играех в студентския театър и междувременно кандидатствах в НАТФИЗ без подготовка. Първият път дори бях на ръба да мина в трети кръг и се зачудих дали искам въобще да кандидатствам. Отдръпнах се и наистина се зарадвах, че не продължавам. Завърших висшето си образование, но вече изтървах "възрастовата граница" в Академията и вариантът беше колежът "Любен Гройс". Попаднах в класа на проф. Надежда Сейкова, която може да те научи не само на театър, но и на начин на живот. Бях доста несериозен преди това, но тя ме научи, че не мога да се отнасям с нещата, които искам, по този начин. Първи курс не ходих редовно на лекции и проф. Сейкова ми постави ултиматум: "Или ще учиш, или се отказваш". И аз избрах да стана актьор!
- Отнасяш ли се сериозно вече към всичко, не само към театъра?
- О, да, със сигурност. Поставям си цели и полагам усилия да се случат.
- Кои от представленията, които се играят в Добрич, според тебе си заслужава да бъдат видени?
- "Свидетелите" е интересна комедия и доста популярна в града. Хората се интересуват от театър и имаме публика на спектаклите. Неслучайно добричката публика е определяна като една от "най-топлите" в България.
- Изявата, която най-много те вдъхновява?
- "Когато котката я няма" в "Студио 5" - НДК, с което обединяваме и трите школи по актьорско майсторство - НАТФИЗ, "Любен Гройс" и Нов български университет и показваме, че няма разделение между нас. И не само това, ами и изкуството ни обединява. Представление, което се гледа с интерес означава, че в крайна сметка не е толкова важно къде си завършил, а как се развиваш след това.
- Емоцията важна ли е за теб?
- Изключително, водеща е. Ако няма емоция, няма изкуство. А и личния си живот толкова съм го загърбил, че...
- Участвал си на "Мистър България". Защо?
- Ходих на кастинг с идеята, че е поредният, на който ходя, без да знам, че е за моден конкурс. Впоследствие се оказа, че на майтап стигнах до финалните 12. И аз не знаех какво правя там, но съвсем нецеленасочено, без да искам да ставам модел, бях финалист за 2009-а година. Тези среди обаче не са моите! Да приемем, че  изиграх участието си в кастинга като роля - роля в представление.

Заедно с актрисата Камелия Тодорова, с която участват в постановката "Албена" на Добричкия драматичен театър

Владимир Цветков в спектакъла "Когато котката я няма"